Замина си поредна безнадеждна във всяко едно отношение година, която сякаш донесе единствено сковаваща апатия и безпределна тъпанарщина. Пробвахме се обаче отново да съберем 50 позитивни неща от нея и се оказа, че някак си успяхме (при това пак не прибегнахме до новини за новородени камилчета в столичния зоопарк!). Сделката си остава същата като миналата година – обещаваме да не парфюмираме изкуствено обстановката, но ако сте от онази особена порода, която ежедневно си търси причини да не емигрира (или направо да не си тегли куршума) – в следващите редове може и да има нещо за вас.
1. Волейболните национали
След кошмарната 2014 г., през която изглеждаше, че кризата в родния спорт най-после ще успее да погуби и националния ни отбор по волейбол, за щастие през 2015 г. трикольорите се завърнаха и ни зарадваха отново. През октомври България за седмица се превърна в наелектризирана волейболна еуфория, а билетите за „Арена Армеец“ се търгуваха разменно за бъбреци и зелени карти. И въпреки че приказката отново завърши на познатото четвърто място, отборът на Пламен Константинов реализира по-важната задача – изкара ни поне за малко от ледената апатия и изрева към света, че все още сме живи (поне на волейбол). Напук на безвремието във федерацията, напук на изчезващото първенство, напук на разрухата в школите ина това че по втръснал сценарий най-добрият ни играч отдавна дезертира. Сега на хоризонта са почти невъзможни олимпийски квалификации. Ще се крещи ли отново от радост – ще разберем след броени часове.
2. България ще е домакин на Световното по волейбол през 2018 г.
По някаква необяснима причина смърдящата на нафталин, соц и разлагащи се трупове волейболна федерация се котира доста добре зад граница. По тази същата необяснима причина Лазарoв и компания успяха да се доберат до домакинство на Световното през 2018 г. с всичко на всичко две зали, едва покриващи изискванията. Изброените в предишната позиция проблеми обаче ще продължат да надвисват като черни облаци и след две години ще си е цяло чудо отборът ни да се добере пак на мускули до полуфинала. Положителните неща все пак са две: 1 – Пламен Константинов не си позволява и за миг да изпада в еуфория и да се прави, че облаците ги няма; 2 – България пак ще бъде волейбол през 2018г.
3. Оставката на Христо Иванов
Технически едва ли е добра новина, имайки предвид, че от кабинета май си тръгна единственото най-близко нещо до реформатор, но пък да видиш как министър си подава оставката в минутата, в която разбира, че не може да изпълни поетия пред избирателите ангажимент, е някакво толкова уникално явление за родната политика, че не можеше да не влезе сред положителните новини за 2015г. Особено на фона на лавината от трикове, врътки, финтове и исторически компромиси, която спретнаха колегите на Иванов от РБ през годината. И въпреки, че можеше да минем и без профилни снимки с лика му и без скандирания „Иванов премиер“ (не за друго, ама от месии ни омръзна), бившият министър на правосъдието със сигурност преподаде открит урок по достойно поведение, повдигна различни дълго крити теми и всъщност ни напомни, че нещата далеч не са сложни, а напротив – много са прости.
4. Питър Грифин а.к.а Сотир Цацаров
През 2015 не валяха маски, както през 2013 г., но една със сигурност падна – тази на главния прокурор. Във всеки случай се разбра, че на Питър съдебна реформа не му трябва, на я и иска, и дори мисли да се бори със зъби и нокти срещу нея. Изплува и публичната тайна, че механизмите му за отчетност май ги е хванала липсата. От „Яневагейт“ изплуваха и други работи. И те не миришеха добре.
5. „Яневагейт“
Нещото, дето успя да илюстрира по-добре и от карикатурите на Комарницки на какво прилича родната съдебна система. Аудио сапунката, от която разбрахме, че Бойко натискал Сотир и искал „да опраска“ Янева, ама пък от своя страна Янева не искала „да опраска“ Бойко, щото ако била искала, щяла да го направи ехеее… още преди 5 години, ама понеже не поискала, та сега и „Цецо я натиска здраво“, докато от „последния бастион“ Делян гледа замислено как Ченалова, Митко и Ясен… е, enough spoilers! Чуйте си го от първа ръка… или ухо.
6. Оправдаха или прекратиха делата срещу Цв. Цв., Вальо Топлото, Йордан Лечков, Сергей Станишев, Емилия Масларова, Христо Бисеров, Александър Томов и… +∞
А… грешка. Тая новина е от списъка с издънките за 2015. Ама вижте я къде е скокнала… Ползваме повода, за да ви напомним да вЕрвате в родната съдебна система.
7. Хладилникът „Ако си дал“
Обществен хладилник, в който всеки може да остави храна, която да е от полза на някой гладен. Започна от София и за кратко се разпростря не само из България, но и зад граница – до Гърция, Испания и дори Кейптаун. Проблемите, разбира се, не закъсняха – оказа се, че на места хладилниците не се включват в ел. мрежата – съответно Агенцията по безопасност на храните набързо им вдигна мерника и запечата тези в Русе, Варна и Пловдив. Инициативата обаче си остава рядко смислена и можем само да се надяваме, че с времето проблемите ще се изгладят и популярността и ще нарасне още.
8. Ученици от Пловдив пълниха хладилника всеки ден до Коледа
Още през ноември учениците от пловдивската езикова гимназия „Иван Вазов“ заявиха, че всеки ден до Коледа ще пълнят хладилника с храна. И въпреки, че общината очевидно беше срещу тях, децата спазиха обещанието си.
9. Акцията „Не съм изгубен!“
Друга инициатива, само че насочена не към гладните, а към премръзналите. Дърветата по столичния булевард Витошка осъмнаха облечени с якета в една декемврийска сутрин. Инициативата беше на хората от HiddenCash Sofia, а якетата носеха надпис – „Не съм изгубен. Ако ви е студено ме вземете“. „С акцията „Не съм изгубен!“ искаме да напомним, че в моментите, в които ние сме на топло вкъщи, за някои хора „вкъщи“ са софийските улици, а както знаем, там отопление липсва.“, заявиха организаторите във Facebook и допълниха, че всеки, който има излишно яке, може да се включи.
10. Боян Петров и Атанас Скатов
Превърнаха се съответно в първият българин, покорил Манаслу и (само 24 часа по-късно) първият веган, покорил Манаслу. А въпросният Манаслу беше последният осемхилядник, на който не беше стъпвал нашенец. По-важното е, че и двамата се прибраха живи и здрави и вече заявиха, че са вдигнали мерника на всички 14 осемхилядника.
11. Протестът на съдиите
Безпрецедентен и доста неочакван. Съдиите излязоха пред Съдебната палата и заявиха открито, че искат съдебната реформа в пълния й вид – съдийски превес при квотите за ВСС, разграничаване между прокурори и съдии, премахване на политическия натиск. Може би най-ценното от ситуацията бе, че съдиите за пръв път се държаха публично като общност, а обществото успя да ги види по-отблизо и да забележи, че сред тях всъщност има и доста свестни хора (на фона на изтичащите записи от „Яневагейт“). И да – можеше да минем и без патетичните излияния във Фейсбук на тема „Тогите срещу анцузите“.
12. Спасиха отменения новогодишен концерт в Каварна
Новата ни любимка – новоизлюпената кметица на Каварна Нина Ставрева. Която много бързо напипа истинския проблем на общината – непрекъснатите рок концерти, които не спират да развращават местното население, да гонят туристите и да разоряват хазната. И която с един невинен ход успя да разкрие защо България продължава да е страната на овехтялото мислене и всяка креативна мисъл бърза да се насочи към Терминал 2. Такива ми ти работи с леля ви Ставрева. Края го знаете – Цонко Цонев се намеси и „Кикимора“ и Йорн Ланде заминаха да забият в Пловдив. За Каварна останаха ансамбъл „Мераклии“ и „Дни на руската култура“.
13. Речта на Лозан Панов
Доста правилна и болезнено откровена. При това очевидно успя да ядоса доста хора, щом чак се наложи да организират ученици да протестират срещу Панов. Ако нещата с реформата рано или късно потръгнат, след години може дори да си спомняме с усмивка за въпросната реч като за някаква повратна точка. А дотогава сами ще си направим услуга ако не бързаме да обявяваме Панов за новия Мартин Лутър Кинг.
14. Зоополицията
В средата на годината най-накрая се предприеха първите стъпки по откриването на Зоополиция у нас. Структурни промени в МВР създадоха нови специални звена, които да се борят с престъпността над животни. Чисто законодателно обаче проектът е в застой и към момента е неясно как ще работи и от кога изобщо ще започне да функционира въпросната Зоополиция. Първата стъпка обаче е направена.
15. Протестът за съдебната реформа
Не беше многоброен, не продължи дълго, не постигна нищо и не показа, че си е научил урока, но по една или друга причина протестната енергия в обществото се изчерпа, а много от протестиращите през 2013 г. дълго време няма да излязат пак на площада. И все пак – беше важно да го има и действително го имаше
16. Чистенето на Рила
Организира го за поредна година екологично сдружение „За Земята“. Включиха се над 70 доброволци не само от България, а и от САЩ, Германия, Великобритания и дори Индия. В крайна сметка след седмица усилен труд се събраха над 8 тона отпадъци. Голямо браво.
17. Гасенето на Рила
Към края на юли Националният парк пламна в опасна близост до Рилския манастир, при това на доста труднодостъпен терен. Обаче с общите усилия на 70 военни, 63 пожарникари, 90 лесничеи и служители на парковата дирекция и 53 доброволци, огънят бе овладян преди да успее да навлезе във вековната гора.
18. УАСО
Оказа се, че съществува и такъв – Университетски аварийно-спасителен отряд към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Съставен е от студенти, водени от вездесъщия Васко Гурев – стар и стрелян планинар, по професия – ядрен физик. Въпросните симпатяги срещнахме на Рила – вместо да отидат на море, бяха дошли да помагат с гасенето. Понеже никога няма да се похвалят сами, а и трудно ще чуете за тях, поемаме нещата в свои ръце. Евала, Васко, евала, Гурев – добре, че в университетите все още се намират и хора като теб.
19. Разцепление в ДПС
А вие дочухте ли артикулацията на смях от дъното на залата? Едно неочаквано коледно чудо ни озари в края на декември. След като миналата година отпразнувахме разцепването на левицата, сега неочаквано дойде ред и на считаното за непоклатимо Движение за права и свободи. За случилото се в сараите се изредиха какви ли не геополитически теории, руско-турски анализи и тайнствени конспирации, но най-общо можем да обобщим ситуацията така: Старият Дарт Ахмед натири овреме ученика си Дарт Людовик, който в най-добрите ситски традиции май беше започнал да се обръща срещу учителя си. Надяваме се само Местан да завлече със себе си колкото се може по-голяма част от свитата на Доган и ДПС веднъж завинаги да спре да играе ролята на балансьор, в който и да било кабинет.
20. Д-р Филиз Абидин-Ахмед
Лекарката от спешна помощ, която в продължение на 3 часа се бори с родопския сняг, за да достигне до едномесечно бебе с алергична реакция в село Ранилист. Май е най-добре просто да замълчим за малко.
21. БГ футболът окончателно си тегли куршума
За добро или лошо (май по-скоро за добро) БГ футболът най-накрая е близо до целта, към която се стреми от 20 години – да се самоунищожи безславно. По ирония това става в юбилейната 10-та година от управлението на Боби Михайлов, който дойде с огромните надежди, че ще тласне нещата в положителна посока и ще скъса с модела на управление на Иван Славков. За съжаление получихме още от същото, а и ако сме честни, Батето поне имаше готино чувство за хумор. В обобщение за 2015 г. – ЦСКА потъна до „В“ група и остава с неясно бъдеще; за Локомотив София май дори не е сигурно дали още съществува; Литекс бе изхвърлен, ама май не съвсем; Ботев се крепи на светите мощи; Лудогорец и Левски още си седят, което обаче не вдига качеството на футбола особено, даже напротив; за националите пък май колкото по-малко говорим, толкова по-добре. 10 години по-късно базите продължават да тънат в разруха, стадионите продължават да са необитаеми разорани ниви, школите продължават да изчезват, а футболът продължава да е чалга. Този невероятен, този фантастичен Боби Михайлов…
22. Школата на Димитър Бербатов
Блед лъч светлина беше новината, че Митко Бербатов ще получи за ползване 68 декара на Четвърти километър в столицата, където да изгради планираната от него школа за млади футболни таланти. Желаем му успех, защото идва ред на неговото поколение да се пробва да оправи нещо в родния футбол. Друг просто не остана.
23. Останахме без вестник „Преса“
Един доста противен български ежедневник спря да излиза. С него си замина и списание „Тема“, за което ни е малко по-мъчно. Е, видният стожер на родната журналистика Валерия Велева скоропостижно си намери нов проект в лицето на един сайт, който не мислим да рекламираме (и който стана известен с едни тарифи). И все пак Мадам В вече поне не е по сергиите, а само в мрежата.
24. Свалянето на „Деконструкция“
Най-вероятно се случи по добрата стара мутренска схема – някой определен политик е звъннал в БНР и е намекнал дебело, че „Деконструкция“ трябва най-сетне да изчезне от ефир. За което и Волгин всъщност има право да се оплаква. Трогателните му писъци, че по този начин се потъпква свободата на словото обаче може да ни докарат единствено смях. Свободата на словото от много, много отдавна беше напуснала „Деконструкция“ за сметка на едностранчиво отразяване, опорни точки и злобни монолози, по-подходящи за телевизия „Алфа“, отколкото за ефира на националното радио. Остава ни да се надяваме, че Волгин няма да превърне другото си предаване „12 + 3“ в „Деконструкция Volume 2”.
25. Габриела Петрова
Младата ни надежда в дългия скок, която взе сребро от Европейското в зала в Прага и завърши четвърта на Световното в Пекин. Тук обаче слагаме не само нея, а и всички млади спортисти, които през годината постигнаха нещо напук на държавата. Тук слагаме Станилия Стаменова – световна шампионка на едноместно кану, Габриела и Стефани Стоеви – златни медалистки на европейските игри в Баку, Даниел Асенов – европейски шампион по бокс до 52 кг., Тайбе Юсеин – носителка на бронзови медали от световното първенство в Лас Вегас и Европейските олимпийски игри в Баку, Антоанета Бонева, която спечели два златни медала на 10 метра пистолет от Световните купи в Мюнхен и Форт Бенинг, както и сребърни отличия от европейското първенство в Арнем, а после и на игрите в Баку.
26. Радослав Янков
Това момче го слагаме отделно, защото единствения грях, който извърши, за да не попадне в класацията „Спортист на годината“, бе, че взе световната титла в паралелния слалом на сноуборда в средата на декември. При това на финала лично победи действащия световен шампион Андрей Собольов. Надяваме се тепърва да чуваме името му по радостни поводи.
27. Фейсбук страницата на 14 години „Планета TV“
Една невинна страница за чалга концерт във Фейсбук съвсем си изгуби първоначалното предназначение и без да иска се превърна в опитно поле за гавра от страна на по-нормалната част от населението. Резултатът беше лавина от снизходителен хумор, който често пъти клетите почитатели на събитието изобщо не схващаха. А шегичките варираха от най-невинни („Ще има ли литературно четене на Паулу Коельо преди концерта?“) до здрав черен хумор („Тия от ОИК-София ще смогнат ли да освободят Арената за концерта?“). Въпросната Арена все пак се напълни, но ние сме оптимисти, че родната чалга индустрия започва бавно, но сигурно да губи територии и да се оттегля обратно в кръчмите, откъдето всъщност изпълзя някога.
28. Михаил Мирчев
От БСП тъкмо бяха почнали.
Да ни стават скучни…
Когато НЕочаквано решиха да си върнат…
Позициите…
И…
да…
сложат…
за КАндиДАт-кмет
на СОфия
възможно
най-най
-най
най-
НАЙ
-неподходящата!
Но пък адски забаВНА кандидатУРА!
Почна се с психопатския предизборен плакат, мина се през вълнуващите ежедневни пресконференции в БТА пред 5-ма отегчени журналисти и, разбира се, стигна се
до НЕЯ!
До поезията му…
Или мерената реч…
Или к‘вото е там…
29. Дясното
Отказа да умре с достойнство, когато можеше, и без да се усети бавно и сигурно се превърна в панаирджийска трупа. Единственият шанс да не му се ядосваме е да гледаме на него откъм забавната му страна – чипсове, пръстови отпечатъци, бронирани линейки, исторически компромиси, липсващи ваксини, Божо Лукарски за министър на икономиката, опозиция в подкрепа, подкрепа в опозиция, 15-16 общи събрания и нито една обща позиция, дъжд от реформи… и т.н.
30. Карадере, Странджа, Корал, Яйлата
След дълга борба в съда природозащитниците успяха да извоюват Карадере – ВАС постанови, че дружеството, което искаше да строи там ще трябва да изработи нов проект, чието въздействие върху околната среда в района, ще бъде оценявано тепърва. Спряно бе и изливането на бетон на плажа в залива Корал, където след дълго умуване и обществен натиск държавата все пак реши, че излетия бетон се намира върху дюни. Незаконни строежи бяха спрени и в Странджа, Яйлата и други места. Не такъв късмет обаче извадиха Пирин и Витоша. Незастроените кътчета у нас остават все по-малко, а борбата за тях става все по-люта.
31. Битката на вестник „Сега“ с ВСС
Вестник „Сега“ близо две години води дела с Висшия съдебен съвет и в крайна сметка ВАС осъди ВСС да даде информация на изданието за магистратския статут на депутата от ДПС Делян Пеевски по Закона за достъп до обществена информация. „Сега“ се интересуваше дали ВСС някога е атестиран и дали има данни по колко и кои разследвания е работил Пеевски като следовател, и в крайна сметка получи отговорите. Оказа се, че ВСС никога не е проверявал работата на Пеевски по времето, когато е бил следовател и че той не е придобил статут на несменяемост, на който магистратите с над 5-годишен стаж имат право. Палец нагоре за упоритостта на изданието.
32. Мъри Стоилов
През 2015 г. безапелационно се превърна в най-успелия български футболен треньор зад граница, поне през новия век, след като за втори път класира отбор в групите на Шампионска лига. За съжаление, този път написа приказката с казахстанския Астана, вместо с роден тим. Колкото до любимия Левски – 10 години след като бе изгонен от там, сините продължават да дълбаят дъното.
33. Облекчен визов режим за Канада
Добре де, това едва ли е от типа новини, които биха ви накарали да не емигрирате… Но си остава добра новина за тези, които мислят да офейкват рано или късно зад граница. През април канадските власти обявиха, че от 2016 г. българските граждани, които имат неемигрантски визи за САЩ, както и тези, които вече са имали виза от Канада в последните 10 години, ще бъдат освободени от ново кандидатстване за разрешение. За тях ще е необходима само регистрация по Електронната система за разрешение за пътуване на Канада.
34. Протестът в БНР
Започна на 10-ти май и постепенно се трансформира в студена война между част от журналистите и генералния директор Радослав Янкулов, която продължава и до днес. Причината – ръководството реши да спази изискването на финансовия министър за 10-процентни икономии, като ги отряза директно от заплатите на журналистите. Това доведе до 40-процентово намаление при някои служители, които открито избухнаха с искане за оставка на Янкулов. Ръководството пък прибегна до соц методи за разединение и из радиото се появиха анонимни табели, съдържащи скрити заплахи от типа на: „Колеги, по-добре с малка заплата в ГОЛЯМО радио, отколкото без заплата на борсата“. Председателят на СЕМ Георги Лозанов пробва да се прави на медиатор и заяви, че ако до месец нещата не се изгладят, лично той ще си подаде оставката. 7 месеца по-късно, разбира се, оставка няма нито от него, нито от Янкулов. Малки групички протестиращи доскоро продължаваха да излизат всяка сутрин пред сградата, а “Let it be” звучи всеки ден в ефир точно в 7:30.
35. Куче от станиол
Ученици от столичната НПМГ и от 44-то СОУ „Неофит Бозвели“ стартираха инициатива за събиране на станиол. Целта е да се съберат средства за обучение на кучета водачи (двегодишното обучение излиза близо 15 000 лв.). Инициативата бе подкрепена и от други организации и учебни заведения.
На същата позиция поставяме и друга ученическа инициатива, а именно хлапетата от „ОУ Христо Ботев“ в Асеновград, които вместо да купуват букети за 15 септември, масово дариха пари за преподавателката Любомила Ангелова, болна от левкемия.
36. Изрисуваните табла в квартал „Надежда“
След електрическите табла по ул. Раковски, тези по Ломско шосе в столичния квартал „Надежда“ също бяха изрисувани. Кампанията се наричаше „Надежда рисува“ и в нея се включиха 19 художници. Тук е моментът със закъснение да вдигнем палец и за чудовищния 50-метров Dr Mundo, който вече повече от две години ни се зъби от охладителната кула на близкия ТЕЦ. Колкото до таблата – надяваме се само разлепвачите на предизборни плакати да си държат мръсните ръце далеч от тях.
37. Изведоха Сабрие Сапунджиева от държавното жилище
След като напусна поста си на зам.-министър на правосъдието депутатката от ДПС Сабрие Сапунджиева трябваше да освободи обитаваното от нея държавно жилище на бул. Витоша в столицата. Тя обаче се покри и докато от Министерство на правосъдието успеят да я открият, за да й връчат поканата за доброволно напускане, Сабрие финтира всички и си намери нова работа в съдебната система – в Административния съд. Това предизвика скандал и накара ВСС да провери всички подобни назначения. За капак – разследване на „Капитал“ установи, че година и половина по-рано Сабрие дори е ремонтирала апартамента си с пари, отклонени от фонд „Затворно дело“. Впоследствие стана още по-забавно – от ДПС и ГЕРБ се разсърдиха на Христо Иванов, задето е погнал Сапунджиева и заговориха за създаване на закон за заслужилите държавни чиновници. За щастие ни го спестиха – Сабрие обидена напусна поста си в съдебната система, обвинявайки министъра на правосъдието в религиозна дискриминация, а малко по-късно и най-накрая освободи апартамента. Рядко нагъл случай дори за родните политически стандарти.
38. Полицейските протести
И ние не бихме протестирали заедно с тях, но при все това даваме положителен знак на протеста им по няколко причини. Първо – кабинетът реши да клати системата за вътрешна сигурност, в момент, в който тя е не просто най-необходима, но и в който е на ръба на възможностите си. Второ – в прашасалата соц система на МВР, в която властват ченгесарските методи за репресия, беше събитие, че редови полицаи се осмелиха да надигнат глас (включително и срещу синдикатите) и да разкажат интересни неща – например, че се пада по бронежилетка на 10 човека, че получават нова униформа на петилетка, че е достатъчно да спрат сами да си плащат полицейските консумативи, за да блокира системата на МВР напълно. Трето – бирените шкембета, селското излъчване и простотията им са факт, но са по-скоро следствие, а не причина. И колкото по-бързо системата бъде реформирана из основи (чрез преструктуриране, модернизиране, вдигане на критериите и намаляване на батальона от излишна администрация, а не чрез горановското чоплене за някой и друг лев за бюджета), толкова по-бързо и полицаите ни ще заприличат на нещо, което да всява респект, а не да ражда вицове.
39. „Господари на ефира“ vs БТВ Новините
Добрата новина тук е, че имахме уникалния шанс да видим до какво ниво могат да паднат две от водещите ни национални телевизии в отчаяната борба за рейтинг. „Господарите“ решиха да си правят пиар на гърба на конкурентите, като им връчиха „Златен скункс“, задето не отразили парижките атентати в късната си емисия (интересното е, че по същото време в ефира на Нова вървяха веселяшки простотии в „Шоуто на Милен Цветков“). От цялата работа пък разбрахме, че BTV излъчва късната си емисия на запис. Което може би върши работа по принцип, стига същата вечер да не се случат най-големите атентати в Европа от началото на века. Ами толкоз. Слушайте радио.
40. Протестът на служителите в галерии, музеи и библиотеки
Може би най-смисленият, най-тихият и най-незабелязаният протест за годината. Че културата у нас е навряна на едно определено място, си го знаем всички, но е обидно касиерка в столичен супермаркет да взима двойно над висшисти, при това с дългогодишен опит. Още повече, че исканото от тях увеличение далеч не би задъхало бюджета особено.
41. Протестът срещу Волен Сидеров
Беловласият новоизлюпен татко, който се попрестара с предизборната кампания. Mислехме да не го споменаваме изобщо, но решихме да отбележим поне протеста срещу него. А той беше доста приятен, интелигентен и като цяло показа, че още държим някакъв санитарен минимум спрямо подобни олигофрении.
42. ЕК започна наказателна процедура срещу България заради съденето на длъжници по бързата процедура
Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България, причината – законовата възможност длъжникът да бъде осъден по бързата процедура без възможност да се противопостави, както и начина, по който се продава имуществото му. Ще доведе ли въпросната процедура до реална законодателна промяна, която да спре разни порочни практики, предстои да разберем.
43. Star Wars еуфорията
Ако харесала не ви е, то за вас жалко много. Да, наясно сме, че това е мръсен капиталистически заговор, който само цели да налее милиарди в хазната на Дисни и все пак много малко неща са способни да обединят света така, както го направи Star Wars през 2015 г. В последните 12 месеца Земята тихичко си тананикаше „Таааам Пааааам Та-да-да-даааааам там…“, а джедаи, сити, Дарт Вейдъровци, чубаци, Оби Уановци, Мастър Йоди и пр. бяха навсякъде – от Москва до Белия дом.
44. Наука
Бързаме докато още гледате на себе си като на земляни, а не като на българи, да ви припомним, че 2015 беше същинска изродщина от научна гледна точка, а от НАСА в един момент започнаха да свикват извънредни пресконференции през ден. Апаратът New Horizons нащрака отблизо Плутон. Колегата му Philae пък се приземи на комета, заспа за 6 месеца и тъкмо, когато го бяха отписали, се събуди и проговори. Междувременно открихме вода на Марс и разбрахме какво е отнесло тамошната атмосфера. Обратно на Земята – преборихме еболата, предадохме нервни сигнали от естествен на изкуствен неврон, създадохме си ракети за многократна употреба… и няма да ни стигнат още 50 позиции, за да изборим всичко.
45. България и Туркменистан ще си сътрудничат в областта на строителството и архитектурата
Епохална и основополагаща за живота и стабилността във Вселената новина. Лично Борисов и Лиляна Павлова се занесоха до Туркменистан, за да я подпишат и да ни осмислят още веднъж 2015-тата.
46. Златната ябълка
Един страхотен проект за български анимационен сериал. Трейлърът излезе в средата на ноември и поставената цел бе да събере 1 млн. гледания в Youtube за 10 дни. Въпреки че не успя, сериалът проведе смазваща кампания в Kickstarter и чрез 781 дарители от цял свят събра 230% от първоначално планираните средства. Това ще даде възможност на екипа да направи късометражно промо, а междувременно стана ясно, че няколко компании са проявили интерес да инвестират в Митко Петров и екипа му. Следим с огромен интерес и стискаме палци.
47. Левски почти продаде Владо Гаджев в чужбина
Тая година почти – догодина съвсем. Трансферен прозорец, в който името на Владко да не се спряга за поне 29 различни отбора от Казахстан до Сегунда Дивисион, не е трансферен прозорец. Разбира се, накрая видният опорен халф винаги си остава на Герена. Стискаме му палци догодина най-накрая да счупи каръка, макар че родната „А“ група би осиротяла без него…
48. Родните параолимпийци
Прибраха се с 16 медала, 11 от които златни, от Световните игри в Сочи. На летището ги посрещна само един журналист. След това си дойдоха с още 7 медала от Световното в Доха. За това в какви условия тренират и какви резултати постигат, по-добре да не говорим. За професионализма и духа им също няма какво да кажем, защото все би било малко. Огромен, огромен респект.
49. “Кривата на щастието”
Излезе още в началото на 2014 г. и пропуснахме да я включим миналата година, но пък през 2015 г. май я допечатваха толкова много пъти, че можем спокойно да я сложим и сега. Искаме да ви разкажем много неща за тая книга, за историите на Иво, за добрината, която разнася чрез тях, за необятната магия на спорта, за безпределната сила на човешкия дух и за много други работи. Само че не можем. Трябва да ги прочетете.
50. Тихомира Методиева – Тихича
И накрая по една усмивка за човека класация, който участва индиректно в половината позиции и от тази и от миналата година (като фотограф, протестиращ, доброволец и всякакъв друг). В интерес на истината сигурно и сегашната статия дори нямаше да я четете без нея, тъй като се бяхме поотказали преди да видим какво стана сутринта на Коледа. А именно – след като Тихича в продължение на няколко дни търси собственика на едни изгубени 1000 лева, накрая го намери директно в национален ефир. Наздраве, Тихич, и мерси за снимките.
Коментирайте чрез: