,,Никой на света не знае толкова много приказки, както Оле-затвори-очички. Пък и как умее той да ги разказва! Всяка вечер, когато децата седят мирно край масата, се явява Оле-затвори-очички. Изкачва се тихо по стълбата, защото ходи по чорапи, отваря съвсем леко вратата и — црък! — напръсква децата по очите със сладко мляко. […] Оле-затвори-очички не мисли зло на децата. Той иска само те да се умирят, а за да стане това, трябва да ги сложат в креватчетата им. Те трябва да са мирни, за да може той да им разправя приказки.Облечен е много хубаво: в копринено палтенце, само че не може да се каже точно какъв е цветът на палтенцето, защото то изглежда ту зелено, ту червено, ту синьо — зависи на коя страна ще се обърне Оле. Под двете си мишници той държи по един чадър. Единият от тях, на който са нарисувани картинки, той разтваря над добрите деца и тогава те сънуват през цялата нощ най-чудните приказки. Другия чадър, на който няма рисувано нищо, Оле разтваря над лошите деца и тогава те спят като пребити, а когато се събудят на сутринта, не могат нищо да разправят.“
Предполага се, че през XIX в. Ханс Кристиан Андерсен не е имал контакти с български депутати и все пак – кажете честно! Този безсрамник Оле не ви ли напомня прекалено много на някого?
Вижте го само как невинно се прокрадва по чорапи (в stealth mode), издебва те от мрака с хищната си усмивка… и когато най-малко очакваш – ЦРЪК! Хладнокръвно и безцеремонно ти замазва (малко по реформаторски) очите… Владеенето на подобни мръсни хватки си е направо задължителна част от родната политическа школа. Обзема ни патриотизъм…
Вижте и разкошното му палтенце, което си мени ли мени цветовете, в зависимост на коя страна се завърти Оле! Да не мислите, че подобни палтенца се намират лесно в Дания? Предполагам, ако му разровим подплатата няма начин да не открием издайнически илиенски етикет – ,,lavet i Bulgarien“.
Или пък най-любимата джаджа от арсенала на Оле – двата чадъра. Вижте го само как седи раздвоен, объркан и смутен и ги отваря избирателно – единия над добрите деца, а другия – над лошите. И едните сънуват чудни, чудни приказки, докато вторите спят като пребити кучета (да им е за урок на малките паразитчета!) Изведнъж – без никаква обективна причина – случайно не си ли представихте Оле дебел? И леко брадясал? Не?
Но най-забавна е философията му – Оле никому не мисли зло. Той е натурален добряк по рождение и сее ли сее добрини из света човешки. От вас се иска единствено да сте мирни, послушни и да не му спъвате работата. За да не му се налага на Оле да става лош и да развърта чадъра… (Защото тогава той ще ви намери! Независимо къде се криете! София, Белград, Халкидики, Враца! Ще изсипе върху вас целия гняв на компетентните органи!)
Дааа… такива ми ти работи със стария Оле-затвори-очички. Такъв си е той…
Сега заспивайте, мили деца! Свърши ни мястото!
ЦРЪК!
Коментирайте чрез: