Нова стара идея се завъртя в общественото пространство тези дни. На годишната среща на местните власти и държавата финансовият министър Владислав Горанов обеща на общините от догодина данък общ доход да бъде намален от 10% на 9%, а те да имат право да въведат допълнително налог между 1 и 3%, като постъпленията от него да остават за тях. Мярката предстои да бъде обсъждана, но справедлива ли е тя?
Данък общ доход /ДОД/ е в размер на 10% от доходите на гражданите. Той постъпва изцяло в централния бюджет и безспорно има сериозен дял в неговата приходна част. От години общините настояват част от него да остава директно при тях. На този етап в местните бюджети постъпват средства от различните данъци и такси – данък сгради, данък МПС, данък върху наследствата, такса смет, административни такси и други подобни, уредени в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, както и от трансфери от ЦБ.
Всъщност мачът с преотстъпването на ДОД се играеше до 2008 година – дотогава общините получаваха 25% от събраните средства от данъка върху личните доходи на гражданите, живеещи на територията им, след което тогавашното правителство го прекрати, като реши, че целият приход от него ще влиза в ЦБ, а местните власти ще получават държавна субсидия и ще имат право сами да определят размера на събираните данъци и такси.
Сега темата отново е на дневен ред, но леко видоизменена. По изчисления на Министерството на финансите, приходите от ДОД тази година ще са в размер на 2.8 млрд. лв. Ако промяната стане факт, това би довело до нарастване на средствата на общините с от 275 млн. лв. до 826 млн. лв. Минусът за хазната ще е около 275 млн. лв. За целта обаче следва да бъдат променени Законът за общинските бюджети, Законът за местните данъци и такси и Законът за облагане доходите на физически лица /сигурно и куп други още/.
Неведнъж сме говорили за децентрализация на местната власт – за намаляване зависимостта й от централната. Донякъде мярката би могла да спомогне за това. Към настоящия момент всички събрани средства от десетпроцентния данък постъпват в бюджета на държавата и по свое усмотрение тя определя коя община какво получава за съответната година и едни да излизат по-привилегировани от други според това кой управлява и от коя партия е. Другото положително на идеята е, че така част от удържаните на гражданите пари ще отидат именно в мястото, където те живеят и могат да се използват за подобрение на живота и благосъстоянието им чрез инвестирането им в работни места, култура, образование, инфаструктура и др. Промяната би спомогнала и за плащането на задълженията им към бизнеса, които продължават да се натрупват.
Дотук с положителното обаче. Първият негатив, за който не се говори сякаш, е, че ако се приеме идеята в настоящия й вид, това почти сигурно ще доведе до увеличаване на данъчната тежест за гражданите. Дори данъкът да бъде намален на 9%, в случай че общината наложи максималните 3% допълнително, то на лицата вместо с 10%, доходите ще бъдат облагани с 12%. Вариантът да не бъдат натоварени и да не усетят промяната е местната власт да налага само 1% налог, но това едва ли ще се случи. Икономическата и финансова картина в страната към момента категорично не предполага увеличаване на данъци и осигуровки, но въпреки всичко правителството постоянно търси начини да ги повиши.
На второ място, в този си вид мярката би довела до още по-голямо разделение между общините в България – богатите такива ще станат още по-богати, бедните и изоставащите – още по-бедни и изоставащи. В местата, където е концентрирана по-голямата част от населението, безработицата е по-ниска, доходите и стандартът на живот на населението са на нивото или над средните за страната, логично ще постъпват повече приходи от налога. В райони като почти обезлюдения, неслучайно наречен “Северозападнал” регион, доходите са най-ниски не само съпоставено с останалите части на България, но и в сравнение с Европейския съюз. Безработицата е средно около 17%, и там на практика почти не се създава брутен вътрешен продукт, не се инвестира и не се акумулира приход за хазната. Дори максималните 3% да наложи местната власт на жителите си, това не би променило ситуацията и не би съживило региона – постъпленията от него ще са минимални в случаите, когато въобще има кой да го внася. Проблемите с тези региони не биха се решили, а точно обратното – ще се задълбочат, а пропастта между Южна и Северна България ще зейне още по-голяма и страховита.
Друго недомислено по отношение на промяната е чисто административната й част. Голяма част от населението в страната работи на място, различно от мястото, в което живее – едни пътуват ежедневно, други са напуснали родния град/село, но по лични документи продължават да се водят там. Това означава, че ако лицата Х, Y и Z работят в Пловдив, фирмата, в която упражняват дейност, също е регистрирана там, но Х живее в Първомай, Y в Асеновград, а Z в Съединение, то работодателят им трябва да им удържа веднъж 9%, които да внася в централния бюджет, веднъж между 1 и 3%, които пък да плаща в съответната община /в случай, че и допълнителните проценти ще се администрират от работодателите/. Това би създало затруднения и е далеч от така бленуваното намаляване на бюрокрацията. Точно обратното ще се получи.
Безспорна е необходимостта от промяна на начина на финансиране на общините и намаляване зависимостта им от централната власт и е добро начало, че се провеждат разговори по темата между двете страни. Проблемите обаче нито ще се решат с допълнително натоварване с нови и нови налози, такси и други подобни удръжки на данъкоплатците, нито със спорни мерки – за да се променя закони или система, първо и задължително условие е самите промени да бъдат обсъдени, ефектите от тях – внимателно анализирани и разчетени, а алгоритъмът, по който ще се реализират – предварително съставен. По-големите проблеми, върху които следва да работят държава и местна власт на този етап са ниската събираемост на приходите и в двете, безработицата и обезлюдяването на едни райони за сметка на други, липсата на инвестиции и перспектива. Това би довело до повече средства и възможности. Всичко останало е хвърляне на прах в очите.
Коментирайте чрез: