2,5 млн. Толкова е приблизителният брой на бягащите от ужаса на войната в Сирия. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците тази цифра ще стигне 3 млн. към края на годината. От тях близо ¾ са жени и деца. У нас потърсилите закрила са около 10 000, като от тях половината са сирийци.
Няма да ви занимавам в този материал с условията, които България предоставя на тези хора, с нехуманното отношение, с мизерията, бюрокрацията и липсата на адекватни грижи. Всичко това го знаете. Да благодарим на „Приятели на бежанците“, Българския червен кръст и многото доброволци, които са иззели функциите на държавата и опитват да им осигурят нормално съществуване. Тук ще си поговорим за мита колко струва един бежанец и могат ли всъщност те да бъдат полезни на страната ни.
Малко предистория – през септември миналата година от подчиненото на Цветелин Йовчев МВР заявиха, че един търсещ убежище човек струва по 1100 лв. на месец. Това и чакаха близките до властта медии и националистическите партии тип „Атака“, за да се излива на талази информация колко са ни скъпи и опасни бежанците, как са заплаха за нациоаналната сигурност и икономиката ни. Обществото за пореден път се хвана на въдицата и се раздели на „за“ и „против“ сирийците и другите, преминали гражданите. За нападенията над „различните“ също няма да говорим. Когато една власт усеща, че е нестабилна, винаги вади етническата карта. В крайна сметка се оказа, че сумата далеч не е такава, а в пъти по-малка. И по данни на Държавната агенция за бежаниците сумата, отиваща за издръжка на един бежанец, е… 385 лв. месечно. Ако приемем, че има 10 000 човека, по 385 лв., прави 3 850 000 лв.. Бюджетът на ДАБ беше 3 млн лв., увеличи се на няколко пъти, МВР поиска миналата година 30 млн, за да се справи с кризата, а тази – още 61 млн… Отделно и Европа отпуска средства – 2,6 млн за 2013 г., а предстои да бъдат получени такива и за 2014 г. – със сигурност много повече, със сигурност обаче и строго контролирани, за да отидат където трябва – най-вече в посока интегриране на бежанците.
Да се върнем на въпросните 385 лв. От тях на ръка един бежанец получава колосалната сума от 65 лв. (и то при положение, че е в процедура по получаване на статут), с които да преживява (ако въобще е възможно това с подобна сума). Останалите средства следва да отиват за режийни разходи, медицинско обслужване, транспорт, документи, хигиена и всичко останало, необходимо за нормално същетвуване. Само че тук някъде на мен нишката ми се къса – ако наистина е така, защо най-търсени от дарители са именно лекарствата, следвани от памперси, дамски превръзки, тоалетна хартия, сапуни и още от този списък, все от първа необходимост? Защо постоянно се търсят лекари и зъболекари, които безплатно да помогнат на болните, тъй като нямат средства да си го позволят? Доктори на разположение в лагерите няма. И въобще кои режийни разходи, като голяма част от получилите закрила у нас доскоро зъзнеха в палатки без отопление, да не говорим за това по колко човека обитават една стая. Банята и тоалетната също са общи – на 100 човека средно се пада… една. За топла вода и канализация пък дори не си мечтаят в някои от лагерите. Относно храната – тук отново се разчита главно на дарители и кампанията с SMS-и на БЧК. Когато въпросният „нежелан гост“ получи статут, то той губи правото си да живее в лагера и да получава 65-те лв. Остават без средства, без дом и без лични документи дори, защото част от тях нямат постоянен адрес и такива според нашето законодателство не могат да им бъдат издадени. Познанията им по български също са ограничени, защото отново единствените, на които им пука за интеграцията на сирийците, са доброволците, осигуряващи обучение и за децата, и за родителите им.
Е, не е като да си имаме и Национална програма за интеграция на бежанците – предишната обхващаше периода 2011–2013 г., а тази за 2014–2016 г. трябваше да бъде готова през март. Но още я няма. От миналата не са много възползвалите се обаче. Тя включваше помощи за жилище /между 170 и 450 лв./ и други подобни, след проведени курсове по изучаване на родния ни език и други такива компетенции. Дали сумата стига за покриване на наем – дори не слагаме депозит – и режийни, вие кажете. В Холандия например един бежанец получава статут буквално за дни, а след това бива настанен в жилище, като получава и месечна помощ, осигуряваща му нормално съществуване, докато си намери работа. В цяла Западна Европа условията и бъдещето пред тези хора са много по-ясни и привлекателни, което е причината много от попадналите у нас да искат да отидат там.
Факт е, че държавата все пак се съвзе от първоначалния шок от появата на емигранти и лека-полека започна и по-бързо да им дава статут, и повече да инвестира в осигуряването на елементарни удобства в лагерите. Но с това тя се изчерпва – не я интересува какво се случва с бежанците, когато напуснат лагера. Което от своя страна би довело до престъпността, за която толкова обичат да говорят любимите ѝ медии и разни „патриотични“ партии и организации. Няма как да оставиш семейство на улицата, без покрив и стотинка, без хоризонт и перспектива, и това да не доведе до напрежение. Но пък има как да работиш в посока интеграция. У нас има много обезлюдени села и градове, където тези хора да живеят нормално. Има и пустеещи земи, които биха могли да обработват с първоначална помощ от страната. Могат да попълнят дупката от млади и работни, която се отваря у нас с рязкото намаляване на трудоспособното население и демографската криза. Сред бежанците има много образовани, кадърни и интелигентни хора от всякакви професии, които успешно могат да прилагат знанията и уменията и у нас. Стига някой да им подаде ръка. Не е нужно много. Само много желание, повече координация, по-малко бюрокрация. Кризите винаги са моменти и на възможности – надяваме се властта да се възползва от тази, а не отново да сме начело на лошите класации – в случая тази за липса на толерантност и хуманност.
Публикувано в брой 37 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: