Има ли Пеевски морална дилема?

0
източник - БГНЕС
източник – БГНЕС

Светлозар Василев, психоаналитик

Поводът

Съпругата ми има магазин в центъра на София. Преди седмица ми се обади вбесена от новината, че досегашните дистрибутори на Булгартабак – общо 600 души, са уволнени. От този ден разпространението на всички български цигари се поема от нова фирма. Фирмата монополист „Експрес Логистикс енд Дистрибюшън“ е на Делян Пеевски, който е един от собствениците на Булгартабак.

Моята жена бе първата и по всичко изглежда ще остане единствената в квартала, която спря да продава български цигари. На фона на свитото потребление, конкуренцията и новопоявилата се наблизо Lafka, това означава, че рискът да фалира е реален.

Ако се прехвърлим върху общата картина, веднага прави впечатление, че ситуацията с разпространението на цигари е абсолютно същата като тази с медиите, разпространението на вестници и банковия монопол. Арогантната политика на кръга „Пеевски“ целенасочено унищожава конкуренцията в политиката, финансите и бизнеса, а безочието й няма аналог в най-новата българска история. Така беше единствено по времето на тоталитарния комунистически режим, когато БКП бе единствената разрешена партия и владееше всички сфери в държавата.

Как можем да си обясним завладяването на всички сфери на живота от алчност, безскрупулност и аморалност? За да дадем отговори на тези въпроси, трябва да се обърнем към науките за човека.

Човешко развитие и морал.

Невронауките и психологията доказват, че способността за морална преценка е вродено качество. Изследванията на новородени деца доказват, че бебета на шест до десет месечна възраст са способни да се ориентират кое е добро и лошо. По-късно тази първична социална ориентация се обогатява многократно и прави възможно постигането на морален избор във все по-сложни ситуации. Въпреки това моралната преценка остава предимно несъзнаван процес.

В същото време психиатрията и модерните невроизобразителни техники сочат, че за разлика от нормалните хора активацията на мозъка при психопатите, поставени в ситуация на етичен избор, е минимална. Такива хора са способни да извършват престъпления, например кражба, кръвосмешение или убийство, без съзнателно да преживяват вина или срам. Тези факти показват, че моралната интуиция може да е налице при едни индивиди и да отсъства при други.

Това означава ли, че членовете на кръга „Пеевски“ са психопати? Всъщност явлението, с което сме се захванали, е много по-сложно и многолико.

Психология на групите и морал.

Добре известен факт е, че различните общности са носители на различен морал. В ислямските общности например не е позволено да се критикува религията и религиозните водачи. Нека си припомним, че заради „Сатанински строфи“ аятолах Хомейни издаде смъртна присъда на Салман Рушди. За мафиотските организации е характерно иницииране и израстване в социалната йерархия, което е в пряка зависимост от броя и жестокостта на извършените престъпления.

Как можем да си обясним факта, че не отделни индивиди, а цели общности отхвърлят етични норми, които се смятат за общоприети в други? Моралът на кръга „Пеевски“ и голяма част от управляващата политическа коалиция в България очевидно се различава от този на останалите граждани.

Злоупотребата с власт и нейните последици.

Съществуват множество доказателства, че определени режими на групов живот могат да доведат до изместване на работната задача и аморални действия. В случая с кръга „Пеевски“ задачата да се прави честен бизнес се измества от стремежа към забогатяване и обслужване на олигархични интереси. В този случай не става дума за действия на морално коравосърдечни хора, а за неетично поведение на определена икономическа и политическа прослойка. Това става възможно, когато членовете на тези общности използват ума си по извратен начин, което отрича чувството на вина и срам от собствените им действия.

Управлението на тройната коалиция и правителството на П. Орешарски са друг блестящ пример за перверзна злоупотреба с власт, видим за гражданите извън политиката, но приет в рамките на политическата класа, към която те принадлежат.

Последствията са опустошителни за дребния бизнес и психичното здраве на всеки, който не е част от мафиотския олигархичен модел, защото започваме да мислим за оцеляване, а не за развитие. Перверзният монопол руши доверието в институциите и солидарността между хората, унищожава ценности като уважение към другия, плурализъм на идеите и меритократичната идея за справедливост. Последиците са разрушителни заради липсата на вяра, че друг тип човешки отношения освен перверзните са възможни. Защитата срещу ограбването често се изразява в оттегляне вътре в себе си, алкохол, депресия, радикализиране или „преминаване към отсрещната страна“.

Бихме ли могли да противостоим дълго, като в същото време запазим психичното си здраве и почтенност? Според мен надеждата е в създаването на ниши от съмишленици, малки общества, организиции и мрежи, способни на морална преценка и здравословни компромиси. В името на развитието, а не на оцеляването!

Публикувано в брой 33 на вестник ,,Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *