На пръв поглед резултатите от изминалите евроизбори би трябвало да вдъхват оптимизъм. Ксенофобските и антиевропейски партии останаха под чертата, много стари муцуни – също. Пеевски се оттегли от евродепутатското място и разбира се, най-важното – БСП рухна с трясък, а сред редиците на управляващите за пръв път се заговори за възможна оставка на кабинета. Събуди ли се гражданското общество обаче? Видя ли се светлина в тунела? Усети ли се свеж полъх и показаха ли се нови лица на хоризонта?
Като за начало: въпреки разбунените духове през последната година и въпреки многото разяснителни и приканващи към гласуване кампании – избирателната активност пак проби дъното. Вярно е, че става въпрос за евроизбори, които дори в Западна Европа не винаги се радват на голям интерес, но с отчетените у нас 35,52%, дори някои риалити формати ги минаха по рейтинг. Песимистично…
Второ – ГЕРБ отвя БСП с над 10%, а Борисов призова за предсрочни избори. Самият Местан заяви, че правителството няма да изкара цял мандат и изведнъж замириса на оставка. Това обнадеждаващо ли е обаче? Многократно стана ясно, че независимо от цвета на управляващата партия, задкулисните играчи си остават същите. Можем да очакваме бъдеща официална или мълчалива коалиция на ГЕРБ с ДПС или още по-лошо – с ,,България без цензура‘‘. Дулата на пеевските медии просто, ще се завъртят наобратно, а баницата (или пицата) пак ще се подели по братски. Отново сянката на Цветан Василев и Ришельо, отново шумни акции на Цв. Цв., отново стари и вече компрометирани лица, отново удобни проектозакони, отново Lafka, отново никаква промяна. Песимистично…
БСП пък се издъни мощно, не само като изборни резултати. Издъни се като изборна кампания, издъни се с Бобовдол, издъни се с изборния кодекс и най-веселото от всичко – издъни се с преференциите. Считани за сигурни кандидатури останаха зад борда, за сметка на нечувания и невиждания Момчил Неков. Станишев пък тъпо и упорито отказва да си подаде оставката, въпреки че трудно може да си представим сценарий, в който БСП да стане за по-голям резил от сегашния. При предсрочни избори обаче ситуацията, ще е друга. Виждали сме го и преди – когато червените са притиснати до стената свикват знамената и настройват електората в режим ,,Отечествена война‘‘. Дори при незабавна оставка, изборите, ще са най-рано след 3 месеца. Предостатъчен период за червените, за да вкарат в действие целия наличен партиен апарат и да сътворят ако е необходимо още пет костинбродски афери. Така че при евентуален предсрочен вот, тоновете кал, които ще се излеят в предизборната кампания, ще счупят всички рекорди, а голямото процентно изоставане на БСП със сигурност, ще бъде намалено. Песимистично…
Дори стари муцуни, като Георги Първанов и Румен Петков, които вече мислим за приключили с политиката, ще изплуват отново на предсрочния вот и като нищо, ще успеят да вкарат някой –друг депутат в следващия парламент. Песимистично…
От спрягана за четвърта политическа сила, ДПС пък, замалко да се превърне във втора. И досега се знаеше, че точно те играят ролята на балансьор в парламента, но след евроизборите вече полуофициално завзеха властта. Именно Местан и сие решават, ще го бъде или не кабинетът, пак те определят, ще има ли предсрочни избори и кога. Могат да си назначават министри, да си прокарват закони и изобщо да си разиграват коня, както им е удобно. А заради правилото за уседналост, което е в сила на евровота, ДПС дори не разчитаха на помощта на автобусите от Турция. Тях със сигурност, ще ги видим на парламентарните избори обаче, защото там правилото за уседналост отпада. Така че можем само да се плашим до какви проценти, ще стигне ДПС тогава, особено ако избирателната активност пак е ниска. Песимистично…
Още по-песимистични са нещата с ,,България без цензура‘‘. Залезът на Сидеров се компенсира изцяло от изгрева на Бареков. Ново доказателство, че с достатъчно пари, натиск и кухи обещания, можеш да станеш и президент в България, стига да поискаш. Двата евродепутата на ББЦ сигурно са най-отчайващото явление на отминалите евроизбори. На избирателите очевидно не им пука колко струва и кой плаща за двайсетметрови транспаранти на централна Автогара, стотици хиляди агитационни брошури из всички вестници и сайтове (дори не само на пеевските), купища плакати и часове екранно време по различни телевизии. По-важното е, че се обещават таблети, безплатни лекарства, седемцифрени заплати и светли бъднини. Остава надеждата, че ББЦ, ще се окаже прекалено скъп проект за създателите си и няма да се налага да търпим Бареков толкова години, колкото ,,Атака‘‘. Ако пък съберем процентите на ББЦ и ДПС накуп, може да ни стане лошо при мисълта за бъдеща управляваща коалиция между двете партии. Песимистично…
При положение, че дори ги отписваха пък Реформаторите, донякъде изненадващо, се сдобиха с евродепутат, а останаха на броени гласове и от втори. При това преференцията при тях сработи и водачът в листата бе изместен. Дори и при два техни мандата обаче, в европарламента отиваха: победителят Светослав Малинов (досегашен евродепутат) и Меглена Кунева (на която сме се нагледали предостатъчно). Нищо особено обнадеждаващо и ново на хоризонта, а фактът, че ББЦ ги измести по брой евродепутати е тъжен. Песимистично…
Вън от изборните резултати пък – представители на ГЕРБ официално се настаниха на площада при антиправителствените протести. И докато през лятото протестиращите вероятно щяха да ги посрещнат с пушечни изстрели, този път… се снимаха с тях. С което само наляха вода във воденицата на Станишевци и Сидеровци, които от година насам реват мантри за ,,платените, герберски антиправителствени протести‘‘. А DANSwithme официално приключи – свърши се с летните идеи за протест срещу статуквото, свърши се с погнусените от политиката млади, свърши се с отвращението от цялата политическа действителност, свърши се с искането за промяна в системата. Свърши се и с вдъхновяващото многохилядно шествие – повече няма да го видим никога. Но пък сега си имаме селфита с Цецка Цачева, нали така? Оптимистично?
Публикувано в брой 40 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: