Божидар Лукарски – едно от най-големите недоразумения в новия кабинет. Може би най-важният ресор в правителството, необяснимо защо, е оставен в ръцете на човек с безвъзвратно изгубено доверие от собствените си избиратели. На такива каши, каквито забърка Лукарски в последния месец, вероятно са способни още само Волен Сидеров, Марио Балотели, Сид Вишъс и още малцина други „таланти“.
Като се започне от предизборните му трикове, мине се през съмнителното назначение на приятелката му за зам.-председател на Агенцията за българите в чужбина и се стигне до разделението, което предизвика в собствената си партия (Гражданския съвет в РБ се обяви против кандидатурата му). При това Лукарски не показа и капка дипломатичен усет и не успя да излезе с достойнство от нито един от скандалите. Напротив – цупеше се, сърдеше се, хокаше всекиго и всичко. Обвиняваше медиите, че го цитирали неправилно, зъбеше се на избирателите, че не можели да му искат обяснение, разтягаше евтини и противоречиви локуми, които набързо биваха уличавани в лъжа. От цялото му поведение на изнервен третокласник така и не се разбра с какво кандидатурата му е подходяща за едно от най-горещите министерски кресла. Назначението му не може да бъде оправдано дори и с експертност – Лукарски не е финансист, нито икономист, а юрист. А обясненията му, че постът изисквал предимно мениджърски и организационни качества, звучат несериозно. Ресорът далеч не е в цветущо състояние – има купища неизвестни около КТБ, бюджета, външния дълг и какви ли не други области, които изискват все твърда ръка и високо ниво на компетентност. В обобщение – за министър на икономиката ни се предлага фигура със съмнителни качества и предварително изчерпан кредит на доверие. На фона на заявените от кабинета амбиции за стабилност и реформи Лукарски изглежда възможно най-неподходящият човек за поста. Голяма черна точка.
Владислав Горанов – от баницата изтегли Министерство на финансите. Математик по средно образование, бакалавър от Стопанската академия в Свищов по Икономика,магистър по Счетоводство и контрол, набор ’77. Подвизавал се и из Министерството на земеделието и горите, а цели осем години е бил началник на отдел „Социални разходи“ в министерството, което в момента оглавява. Беше му и зам.-министър по време на управлението на ГЕРБ. Миналата година се отказа от креслото си на депутат, защото не можел да гледа семейство със скромната заплата на народен представител. Е, явно вече може, стига му, макар да не е много по-висока. Най-известен е обаче със срещата си с Делян Пеевски през 2010 година /съмняваме се да е само една/, като и двамата отричат да е уговорена или да поддържат близки отношения. Никой не им вярва обаче. Не малко говори и фактът, че симпатягата Горанов стана изпълнителен директор на Общинска банка, собственост не на кого да е, а на друг любим персонаж – Христо Ковачки. Още един факт – принципал е на Българската банка за развитие, която явно вече е новата КТБ, след като #кой и Цветан Василев се разведоха. Последен – той е доста обичан от една определена медия, напоследък по-известна като „Пеевски Иска да Каже“. За нас това е едно от най-скандалните и безумни назначения, съпоставимо с това на сина на Ирена Кръстева през юни миналата година за шеф на ДАНС. Определено не е добро начало на кабинета и не показва, че Борисов е готов да скъса със старите си привички. Ако реформаторите, патриотите и АБВ също са го подкрепили, лошо и за тях. Огромна черна точка.
Вежди Рашидов – падна му се за втори път Министерството на културата. Нормално, изгоряха му милионите на човека в КТБ, орева де що има сутрешен блок, редно беше да го компенсират по някакъв начин. Това срещна съпротива в средите на изкуството, дори се направи опит да се организира протест, а в момента из интернет пространството циркулира и петиция за отстраняването му от поста. Доста недолюбван по време на предишния си мандат, най-вече заради идеята му за „Български Лувър“, която погълна милиони, обвиняван е и че допуска комерсиализация на театралните продукции, за затварянето на провинциални театри, оставянето на читалищата на самотек, неприличен изказ и какво ли още не. Съгласни сме, че в период на упадък на културата, на липсващо уважение към хората, занимаващи се с изкуство, мизерно заплащане на същите тези хора и все по-малко четящи хора начело на това министерство трябва да застане много по-подготвен и харизматичен човек. Най-вече – такъв, готов за борба за повече бюджет и още по-важно – за правилното му разходване. Така че и това назначение е спорно, пък и успя да раздели на два лагера и без това крехкото съсловие на артистите – едни оглавиха недоволството срещу него, други открито го защитиха. Слагаме още една черна точка. Иначе Вежди Рашидов е роден в Димитровград, израства обаче в сиропиталище, едва от втория път влиза в Художествената гимназия, а след това се превръща в един от най-известните български скулптори с множество изложби. Открито изразява неприязънта си към ДПС и обръчите им от фирми, което му прави чест.
Веселин Вучков – за щастие ни бе спестен Цв. Цв. и се лишихме от удоволствието да си имаме разследван министър на вътрешните работи, но не ни бе спестен заместникът му – Веселин Вучков. Той е юрист по образование, дългогодишен асистент в Академията на МВР, университетски преподавател и двукратен народен представител. Т.е. поне на хартия изглежда нелош вариант, особено след недоразумението Цветлин Йовчев. Остава ни да разберем обаче дали Вучков ще прекрати досегашните порочни практики – подслушвания, оперативки при главния прокурор, политически чадъри, километрични полицейски кордони и полицаи без отличителни знаци по време на протести, железни огради с Турция, мизерни условия за бежанците, а и, разбира се, новия закон за МВР, който Вучков бе обявил за „опасен и ненужен“. Предстои да разберем. Честно казано обаче, сме скептични.
Даниел Митов – още един служебен министър, който запазва поста си – министър на външните работи. Митов е 36-годишен, политолог по образование, специализирал е по няколко международни програми, т.е. дипломацията не му е чужда. Кадър на ДСБ до 2012 г., когато се оттегля от политиката. Завръща се след две години като служебен министър на външните работи. Краткият му престой може да бъде оценен по-скоро положително. Внесе нужната доза нормалност спрямо предшественика си Вигенин, бе втвърден (доста необходимо) и тонът към Русия. Избирателните секции в чужбина пък достигнаха рекорден брой за парламентарните избори – заслугата е предимно на граждански организации, но не можем да не го отчетем и като успех за Външно министерство. Можем да очакваме проевропейска линия от него. Положителна оценка засега.
Десислава Танева – от втория опит успя да оглави Министерството на земеделието. При предишното управление се оказа, че е в конфликт на интереси, и въпреки че бе предложена за поста, набързо се оттегли. Само на 25 години става изпълнителен директор на „Мел Инвест Холдинг“, като участва и в управлението на мелници, зърнобази, хлебопроизводителни фирми и „Болярка“ АД, все предприятия под шапката на холдинга. Доста оплетена е там. Но сега, пет години по-късно, декларира пълна липса на конфликт на интереси и няма никакво намерение да отстъпи креслото. Водеше листата в Сливен и още тогава написахме, че най-вероятно ще оглави сектора. Така и се случи. Никак не я харесваме и не смятаме, че мястото ѝ е там, точно заради фирмите, в които се подвизава. Дамата е родом от града на Лечков, по образование е икономист и юрист, била е председател на Общинския съвет в града.
Ивайло Калфин – сдоби се с титлите вицепремиер и Министър на труда и социалната политика, за да си гарантира Бойко Борисов подкрепата на АБВ за кабинета. Тук нишката кой ляв, кой десен, ни се губи – АБВ имат едни виждания за тази сфера като леви, ГЕРБ и РБ като десни – съвсем други. Доста богата визитка иначе има човекът – секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов, вицепремиер и Министър на външните работи в кабинета на Сергей Станишев по време на Тройната коалиция, евродепутат, кандидат за президент. Виждахме го по-скоро като външен министър, има данните и репутацията за този пост, но това му дали, това взел. Има обаче и образованието, и качествата да се справи и с проблемния сектор, в който го хвърлиха, и му слагаме мъничко плюсче, като ще следим с интерес каква политика ще следва. Веднага се хвана за мантрата „Коледни добавки за пенсионерите и замразяване възрастта за пенсиониране с поне още година“, което се надяваме да не е поредният популизъм. Очакваме още обаче: мерки за справяне с безработицата, бедността и реализацията на младежите, и то конкретно, не общи приказки.
Ивайло Московски – оглавяваше Министерството на транспорта и в предишния кабинет на ГЕРБ. Борисов обича да го котира най-вече заради магистралите, метрото и Дунав мост. Истината е, че като се изключи успешното усвояване на оперативна програма „Транспорт“ (за което заслугата е в голяма част и на Томислав Дончев), Московски остави купища несвършена работа в сектора си и трудно може да бъде причислен към успешните министри. След няколко плахи и неуспешни реформи БДЖ бе оставено в тотална разруха. Автобусният сектор и „Български пощи“ – също. Проектът за електронно правителство глътна милиони и впоследствие бе зарязан. В конкурсите за цифровизация пък ЕК откри редица нарушения и заведе дело срещу България. А за цирковете с „Авиоотряд 28“ май е по-добре да не говорим. Щеше да е добре да видим ново лице на поста.
Ивелина Василева – МОСВ по времето на ГЕРБ будеше единствено съжаление и гражданско недоволство. А Ивелина Василева бе вторият човек в него. Заедно с любителката на ските – Нона Караджова, сътвориха доста съмнителен министерски тандем, а за работата им трудно може да се каже нещо добро. Многогодишни мъки с изграждането на депа за боклук, спрени евросредства, строежи в защитени територии, „Дюнигейт“, Пирин, Иракли, Банско, постоянни екопротести. Караджова дори бе разследвана за конфликт на интереси, след като се оказа, че бивш неин работодател печели проекти в сектора на отпадъците. Добавяме ги и в безкрайния списък от министри, пряко отговорни за хаоса при водните басейни и за случилото се в Мизия, Аспарухово и др. Въпреки че в момента раздава щедри обещания, ни е трудно да повярваме, че Ивелина Василева ще промени каквото и да е от досегашния модел на управление.
Още коментари за новите министри – във втора част тук.
Коментирайте чрез: