За съжаление и отминалите избори за евродепутати в нашата мила татковина няма да бъдат запомнени с добро. Някак си го и очаквахме. Лошият опит, който сме изпитали на гърба си през изминалия четвърт век, вещаеше това. Вещаеше го и слабата предизборна кампания, ако изобщо може да се нарече така опитът на водещите политически партии да омаловажат вота и да направят така, че възможно най-малко хора да гласуват в изборния ден. Вещаеха го и многобройните сигнали за корпоративен и купен вот – както преди изборния ден, така и по време на същия. С две думи – нямаше изненадани хора. Но изборни изненади имаше.
Въпреки че България вече отдавна е член на Европейския съюз, изглежда единици са тези, които си имат някаква идея как всъщност функционира той и каква е тяхната лична роля като граждани на Обединена Европа. За мнозина навярно ЕС е онази част от Стария континент, от която идват пари за множество финансови проекти за развитие в родните им места. Той е място, където всички са богати и проспериращи и България не може да се съизмерва с него. Ако и вие си мислите точно това, вината е във вашите приемници. Или по-скоро сте повярвали на всеобщата медийна пропаганда, която от край време тръби тези и други неистини. Както ЕС, така и България се намират в особено важни периоди в своето развитие – Европа продължава всячески да се опитва да се пребори с последиците от финансовата криза. От решенията на Европейския парламент, който е с по-засилени правомощия спрямо предходните избори от 2009-та година, зависи дали Обединена Европа ще я бъде, или не. Ето защо изборите от 25 май всъщност са от особено голямо значение – гласоподавателите получават реален шанс да допринесат за засилване или за промяна на посоката, към която Европа е поела, както и за множество други неща, засягащи ежедневието на всеки един от нас.
В България положението не е по-розово, отколкото е в Европа. Няма и как да бъде, имайки предвид, че обвързвайки се с ЕС през 2007-ма година, ние ставаме като скачени съдове. За разлика от Запада обаче тук финансовата криза оказва по-голямо влияние. Огромната безработица и ниските доходи са смазващи за българина. Българският етнос се топи за сметка на ромския. По неофициални данни нацията ни вече е под 6 милиона. На фона на тази ужасяваща статистика имаме едно чисто популистко, нелегитимно и антибългарско правителство, което не само не може, а и не иска да предприеме каквито и да е реформи. В медийното пространство се тиражираше, че що се касае до бъдещето на страната ни, от изборите за Европейски парламент нищо не зависи. Че независимо какви ще са резултатите от вота, те няма да са съизмерими с тези при един евентуален такъв за местен парламент. Напротив – всички избори, без значение дали са за президент, местна власт, парламент, Европейски парламент, са един своеобразен барометър за моментните настроения в обществото. И в този ред на мисли, ако погледнем резултатите от вота в България, ще видим, че нагласите на българина драстично са се изменили за изминалата една година от последните парламентарни избори. Следователно няма нищо по-логично от това да последват предсрочни. Отговорното поведение изисква това. Друг обаче е въпросът дали знаят какво означава това словосъчетание хората в настоящето правителство. С многобройните си лобистки закони и действия – по-скоро не.
Друго притеснително явление в страната ни, а и в Европа, е така нареченият „евроскептицизъм“. Що е евроскептицизмът, в какво се изразява той и има ли почва в ЕС?
Евроскептицизмът е явление, съпровождащо политическия живот в ЕС от край време. Той не е ново явление, характерно само за изборите тази година. Най-общо казано, евроскептицизмът е една своеобразна криза на доверието. Генезисът му се корени в гражданите на старите членки на съюза, които изказват своето съмнение, че той има силите и ресурсите да се справи с настоящите и бъдещи проблеми. Ако се вгледаме в статистиката, ще видим, че доверието на хората в него драстично е намаляло. През 2007 г. проучване на Евробарометър сочи, че 52% от европейските граждани гледат позитивно на ЕС. Днес само 31% споделят такова мнение. От 15% през 2007 г., процентът на тези с негативно отношение е нараснал на 28%. Евробарометър показва и спад на доверието в ЕС до 31%, при недоверие от 58%. Разбира се, причините са многобройни и в различните държави членки имат свой собствен генезис. Ако все пак трябва да ги сложим под общ знаменател, евроскептицизмът нараства най-вече заради финансовата криза и обезценяването на доходите, от една страна, и възможността за свободно придвижване в границите на страните членки и възползването от социалните помощи в съответната държава от друга, колкото и това да си противоречи с първоначалния замисъл на ЕС. Използвайки именно този скептицизъм на гражданите, в Европейския парламент успяха да влязат депутати с анти-европейски нагласи, като в някой държави като Франция, Великобритания, Германия, Австрия и Дания резултатите на партиите им бяха очаквани, но въпреки това шокиращи. И макар че в бъдещия Европарламент евроскептиците ще бъдат разделени в няколко фракции, те определено ще въздействат върху цялостния процес на функциониране на парламента. Със сигурност институцията ще придобие по-популистки характер и по-малко ще се работи за важните неща, които трябва да се случват.
Как стоят нещата с тези нагласи в България? За съжаление крайните ксенофобски настроения и популизмът не подминаха и нашата държава. Кризата с бежанците от Африка и Азия оказа своето влияние върху гражданите на страната ни. Страхът от последствията, които имигрантската вълна може да окаже върху и без това крехката ни икономика определено тласка избирателите към крайните политически формации и откровения евроскептицизъм. На отминалите евроизбори с такава ориентация бяха „Атака“, „България без цензура“ на Бареков, НФСБ и още множество по-малки партии. Въпреки че (с изключение на ББЦ) посочените партии не успяха да съберат нужния вот, за да излъчат евродепутати, това не означава, че нивата му у нас са ниски. Напротив – ниската избирателна активност донякъде е свидетелство точно за това. По-обезпокоителното в случая е, че една от водещите политически сили у нас, БСП, все по-открито се противопоставя на европейските правила и съвсем явно работи за Кремъл. Последствията от про-руската ориентация на правителството ни могат да бъдат единствено и само негативни. Въпросът е: Има ли политически отговорни лица в изпълнителната власт, които да прекратят безумието, наречено „Южен поток“? Отговорът на този въпрос обаче е предмет на друг разговор. Въпреки че вероятно мнозина от нас предварително знаят отговора…
Европейският парламент ще функционира, независимо от евроскептицизма. Останалите политически партии получиха достатъчно на брой депутатски места, осигуряващи им безпроблемно управление. Това не означава обаче, че явлението трябва да бъде игнорирано. Въпреки че голям брой от гласовете за антиевропейците са спечелени благодарение на чисто популистко говорене, сигнална лампичка трябва да светне в главите на евродепутатите, за да им покаже, че нещо определено не е наред. Нужно е всеки един от тях да проумее, че живее в изключително важен период, от развитието на който зависи бъдещето на всички граждани на Обединена Европа. Нужно е всеки един от тях да осъзнае ролята си на представител на общественото мнение, на изразител на гражданските нужди. Нужно е да загърби чисто партийните си интереси за сметка на всички нас – гражданите на Европейския съюз. Дали това ще се случи – само времето ще покаже.
Публикувано в брой 40 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: