Фондация „Общество.бг“ (http://obshtestvo.bg)
При написването на тази статия се позовавах в голяма степен на наръчника „Как да получим достъп до информация“, изработен от Програма Достъп до Информация (www.aip-bg.org) и, в по-малка степен – на личен опит.
Достъпът до обществена информация спомага да се увеличи отчетността и гарантира прозрачността в действията на държавните институции. Ето защо съществува закон, уреждащ това право в много държави. В България то е регламентирано в Конституцията (основно право съгласно чл. 41) и в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Прилагането на закона нееднократно е спомагало за утвърждаването на ценностите на гражданското общество.
Съгласно ЗДОИ има два реда за достъп – достъп до обществена информация и достъп за повторно използване на информация от обществения сектор. В моята работа по проекта „Следи парламента“ прибегнах до втория ред на достъп – до различните регистри и информационни масиви, които администрацията създава. Изисках гласуванията на народните представители в пленарните заседания от 40-тото и 41-вото Народно събрание, които са налични единствено в архивите на парламента и благодарение на този закон успях да ги получа. Законът е добре познат на разследващите журналисти и активните граждани. Той е прилаган многократно, като напоследък едни от най-известните му успехи са във връзка с неправомерното разпределение на средства по фонд „Научни изследвания“, делото „Галерия“, конфликт на интереси на магистрати, контактите на Делян Пеевски с министри на вътрешните работи и поправките „Южен поток“.
Задължените институции, които по закон трябва да предоставят информация, са всички държавни органи, както и техните териториални звена, органите на местно самоуправление (кметове и общински съвети), публичноправни субекти (институции с определени властнически правомощия, като например НЗОК, НСИ, ЦИК), публичноправни организации (например НЕК, БДЖ, АЕЦ „Козлодуй“) или страни по договори, финансирани от държавния бюджет или по програми на ЕС (например БАН, БЧК, политически партии). Последните са задължени да предоставят информация единствено във връзка с финансираните дейности.
Всяка обществена информация, която се съдържа в задължените по закона лица, е изискуема по ЗДОИ. Такава информация най-често представлява заповеди, решения, договори, отчети, стенограми от заседания, статистически данни или други писмени материали. В определени случаи можете да поискате и съпътстващи мнения, становища, препоръки и бележки.
Всеки има право на достъп до информация: граждани (български и чуждестранни) и юридически лица (фирми, неправителствени организации и др.). В заявлението не е задължително да посочвате вашите мотиви, но от практическа гледна точка е желателно да дадете контекст. При отказ обаче институцията трябва да мотивира своето решение, като посочи законоустановеното ограничение и обоснове налагането му.
Тъй като търсенето и получаването на информация е право, с цел пълноценното му упражняване, хора със зрителни или слухови увреждания могат да поискат информация във формат, отговарящ на комуникативните им възможности.
В заявлението за достъп до информация задължително трябва да бъдат посочени трите ви имена, каква информация ви интересува и адрес за кореспонденция. Когато изготвяте заявлението, е много важно да сте максимално конкретни. Хубаво е внимателно да проучите къде точно се съхраняват желаните от вас документи и да посочите това място в своето заявление. От една страна, така улеснявате администрацията, а от друга – елиминирате риска да ви върнат заявлението с молба да прецизирате искането си. Ако последното се случи, ще се наложи да чакате нови 14 календарни дни до получаване на отговор.
Трябва да получите отговор на заявлението си в рамките на 14 календарни дни от датата на неговото подаване.Възможни са няколко варианта: да получите уведомление за удължаване на срока, уведомление за уточняване на искането, уведомление за препращане на искането, решение за предоставяне на достъп до информация или решение за отказ от информация.Възможно е и да не получите никакво уведомление или решение – това преставлява т.нар „мълчалив отказ“, който може да бъде обжалван в съда. Ако заявлението е редовно изготвено и подадено, съдът ще отмени на практика „автоматично” мълчаливия отказ, ще върне преписката за ново произнасяне, а в немалко случаи дори ще се произнесе по същество и задължи органа да предостави достъп до търсената информация.
Уведомление за удължаване на срока може да бъде получено, когато дадена институция се нуждае от съгласието на трето лице или когато необходимата информация е в голямо количество. В първия случай срокът се удължава с 14 дни, а във втория – с 10.
В случай че получите уведомление за уточняване на искането, трябва да напишете писмо, уточняващо искането до 30 календарни дни. В противен случай вашето заявление се оставя без разглеждане.
Уведомление за препращане на искането ще получите ако институцията, от която търсите информация, не разполага с нея, но знае къде се намира тя. В този случай тя е длъжна да препрати заявлението, а 14-дневният срок започва да тече от датата, на която сте получили уведомлението.
В най-добрия случай ще получите решение за предоставяне на достъп до информация. Там ще е посочено къде ще получите достъп до информация и сумата, която ще трябва да заплатите. (Тя обикновено е символична.) Внимавайте да не изпуснете 30-дневния срок, в рамките на който имате право на достъп!
В най-лошия случай ще получите решение за отказ на достъп до информация. Ако това се случи, институцията задължително трябва да посочи причините за отказа. Като причини могат да бъдат посочени, че информацията е държавна, служебна или търговска тайна или засяга правата на трети лица или е била предоставяна в рамките на последните 6 месеца. Тези ограничения, с изключение на държавна и служебна тайна, могат да бъдат избегнати, ако бъде доказано съществуването на надделяващ обществен интерес. Това означава, че информацията е от изключителна обществена важност, защото засяга доброто управление – например корупционни схеми, свързана е с договори, сключени от задължения субект, или с разходване на държавни средства. В този случай институцията е длъжна да ви предостави информацията. След изтичането на установения срок за защита на информация тя може да бъде изисквана по реда, предвиден в ЗДОИ.
Съществува и възможността да получите частичен достъп до информация, когато части от желаните от вас документи попадат под ограничение за достъп. В този случай тези части се заличават. Типичен пример са документи, съдържащи лични данни.
Всяко решение може да бъде обжалвано в съда.
Коментирайте чрез: