Петя Джонгова, 3-ти курс в УНСС, специалност Публична администрация. Участник в протестите от първия ден, един от участниците в окупацията на УНСС и СУ. Представител на Ранобудните студенти при посещението заедно с представители на Протестна мрежа в Брюксел.
# С какво започна протестът за теб?
За мен протестът започна с едно спонтанно излизане на хората на улицата след съобщението, че Делян Пеевски става шеф на ДАНС. Още същия ден имаше многохиляден протест и в Пловдив. Изведнъж телефонът ми почна да прегрява от обаждания на приятели, които се обаждаха да питат: „Ще ходим ли на протест?“, което за мен беше изненада, защото не са от хората, които са тясно заинтересовани от политиката в България. Явно това подразни обществото и беше последната капка, която изкара хората на улицата – дори и хора, които не са толкова заинтересовани от политиката в България.
# Какво постигна протестът за 250 дни?
Според мен постигна страшно много. Реално крайната поставена цел, която беше оставката на това правителство, не е постигната, но за мен постигна много повече. Постигна това хората да говорят за проблемите в България, това нещо да е централна тема в медиите. Постигна това, че много млади хора се заинтересоваха – нещо, което се случи впоследствие благодарение може би на окупацията, на това, че се събрахме на едно място и започнахме да разговаряме по различни теми. Постигна това, че се изкараха много кирливи ризи наяве.
# Представители на Протестна мрежа и представители на Ранобудните студенти бяха на посещение в Брюксел, където се осъществиха редица срещи с европейски институции и евродепутати. Ти беше част от тази делегация. Ще ни разкажеш ли повече за нея, за срещите там и какво постигнахте?
Аз бях излъчена заедно с Румен Стоев за представител на Ранобудните студенти. Срещнахме се с дванадесет евродепутати от различни европейски „семейства“. Видяхме се с представители на ПЕС, на либералите, на ЕНП, на християн-демократите, на различни НПО, студентски организации. Някои от тях бяха доста запознати какво се случва в България. Една от най-интересните срещи беше с Михаел Галер от християн-демократите. Той беше наясно със ситуацията тук. Голямо впечатление в неговото изказване ми направи нещо, което потвърди опасението на хората от площада, които протестират – че посоката на политиката, която се води в България, не е про-европейска. Той каза, че ако ние в момента не бяхме част от Европейския съюз, щяхме да сме на мястото на Украйна. Няма нищо лошо една държава да инвестира в друга до момента, в който тази инвестиция не води до промяна на политическата ориентация на първата.
Друга интересна среща беше с член на кабинета на Вивиан Рединг – Телмо Балтазар. Той задаваше много въпроси, основно за свободата на медиите, правото на изказване на обикновения човек и др. Ангажира се да вземе отношение към случващото се у нас, като се разбрахме да му пратим накратко основните проблеми на това правителство. Беше изключително възмутен, че има уволнени журналисти заради свои материали, че има подпалена кола на журналист след репортаж, че Орешарски излезе в ефир и съобщи, че ще бъдат уволнявани държавни служители за това, че протестират.
Друга интересна среща беше с Удо Булман, който е част от ПЕС. Останахме с впечатлението, че той не е наясно със ситуацията в България. Знае, че е имало „някакви протести“ лятото, но смятам, че умишлено информацията му е била спестена. Изключително много се заинтересова от самите протести, от назначението на Пеевски, от това, че протестите продължават толкова време. Говорихме също за разцеплението в БСП и проекта АБВ на Георги Първанов.
Срещнахме се и с Андрю Дъф, който е част от либералите в Европа. Той е англичанин и е един от най-активните евродепутати в парламента. Изключително често се възползва от своята възможност да задава въпроси към парламента и към комисията – нещо, което пое като ангажимент и за нашия проблем – да постави от наше име въпрос към Европа. Сега го подготвяме, но иска време, защото въпросът не може да бъде много общ – трябва да бъде конкретен, да не е само например „корупцията в България“. Освен това той записа имената на Пеевски и Цветан Василев, заедно с институциите, които управляват. Говорихме, че няма нито една българска институция, която да разследва тези хора.
# След завръщането дадохте пресконференция пред медиите. Как беше отразена тя и има ли интерес от страна на българските медии към подобно важно събитие, осъществено от Протестна мрежа и Ранобудните студенти – две от протестните институции с най-голям рейтинг в обществото?
Да, дадохме тази пресконференция. По-големите медии там бяха БНТ и Канал 3. Доколкото знам, няколко сайта отразиха събитието. Но, общо взето, според мен за такова нещо би трябвало да има повече медии. Лично аз бях разочарована малко от интереса. Все си мисля, че медиите трябва да се интересуват малко повече защо група протестиращи са стигнали чак до Брюксел. В една нормална държава би трябвало да се заинтересоват от това, а не от, да речем, вътрешни проблеми при Ранобудните студенти или Протестна мрежа.
# Какво предстои да се случи в нашата страна?
Надявам се една много голяма промяна. Надявам се този референдум, който в момента се инициира, да се случи, защото това може би ще промени политическата среда. Партиите, които стигат до парламента, може би ще бъдат малко повече – т.е. ще се „дърпат“ на различни страни, а няма да е както сега – една партия да определя цялата политика в България. Надявам се, че ще продължи да се говори за проблемите, защото за да се промени нещо, трябва да се говори за проблемите, да се търсят решения. Обществото трябва да вземе нещата в свои ръце, защото е време. Не трябва да чакаме промяната да ни се подари.
# След падането на втората окупация как могат студентите и всички протестиращи групи да участват в изграждането на гражданското общество и пробуждането на нашия народ?
Случващото се през последните няколко месеца е процес, който няма да доведе до промяна след 5-10 месеца. Това е процес, който ще продължи години. Възпитаването на едно общество изисква много време, усилия и активни хора, които да „побутват“ другите, които не са чак толкова активни. Смятам, че при всяка една революция, във всяко едно общество, винаги малка група от хора са пробуждали останалите, показвали са друг начин на възприятия на нещата. Поради тази причина си мисля, че не е толкова важна бройката, важно е да не се отказват. Важното е да се осъзнава историческата отговорност за това, което се случва.5
# Как изглежда България в твоите мечти?
Може би прекалено идеалистично. Представям си България, в която честният човек има бъдеще, където не си будала, ако спазваш законите, където тарикатите и престъпниците са там, където трябва да са – в затвора. А компетентният, интелигентният и мислещият човек има перспектива за развитие.
Публикувано в брой 27 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: