През последните седмици нашият вестник и кафене.бг пуснаха серия интервюта под надслов „Протестът в първо лице“. След Деня на спонтанната манифестация на 16-ти август, когато държавността в България достигна вероятно най-ниската си точка на морално падение в най-новата ни история, вече е ясно едно – протестът Е първо лице. Единствено число.
Протестът съм аз на площада. Всяка вечер, когато реша, че непримиримостта ми срещу покварата и олигархията вземат връх над желанието ми да отида на кино, на пазар или на среща с приятели, протестът ставам аз. Всяка сутрин, когато ме тревожи с колко точно ще закъснея за работа, за да изразя гражданската си позиция „на кафе“, протестът ставам аз.
Но протестът не е само на площада. Никога не се е ограничавал само дотам, макар там в този критичен момент да е нужен всеки глас и всеки зов, защото ножът е опрял до кокала и реже живо месо.
Протестът съм аз, когато никакъв вариант на трийсет сребърника не могат да ме накарат да предам себе си, вярата си, децата си, страната си. Утре парите ще свършат, но стореното няма да отшуми.
Протестът съм аз, когато откажа да дам нерегламентирани пари за услуга. Може да не я получа днес, но с натрупването на много „аз“ ще оставя другия без избор.
Протестът съм аз, когато не клатя недоверчиво или с насмешка глава при новината за някой, намерил и върнал голяма сума пари. Защото в такива жестове се гради личността.
Протестът съм аз, когато осъзная, че от мен зависи къде ще се намира това общество след 5, 10 или 20 години. Че ако днес остана пасивен в ежедневието си, утре децата ми ще ме оставят тук и ще ми пращат по някое евро за „достойни“ старини.
Протестът съм аз всеки път, когато откажа да обслужвам медийната империя на Пеевски и по този начин отнема част от силата му да манипулира съзнанието на милиони. Медията се издържа от реклами, а на това аз мога да влияя – един потребител по-малко прави малко по-малко реклами и много по-малко приходи.
Протестът съм аз, когато се отнасям към клиент с истинска проява на уважение. Без резерви и без недомлъвки. Когато стане ясно, че ценя човека пред себе си повече от мен самия.
Протестът съм аз, когато настоявам любезно да бъда обслужен правилно и благодаря след това. Когато се отнасям към човека пред мен с уважение и достойнство, независимо с какво се занимава той и какъв е по произход.
Протестът съм аз, когато започна да правя бизнес почтено и забравя, че има и други начини да се „успява“ в тази страна. Когато променя дефиницията си за „успех“. Когато избирам да правя бизнес и да купувам от хора, които имат доказано съвестни и коректни отношения с партньорите си. Когато убеждавам всички около себе си, че капка по капка наистина прави вир.
Протестът съм аз, когато проявявам гражданска съвест и обръщам внимание на компетентните органи за определени недобри практики и настоявам да получа информация за последствията от моя сигнал.
Протестът съм аз, когато изтрия от главата си стария девиз „Моето е мое, а чуждото е общо“. Когато започна да се отнасям към общото като към свое и пазя ред, чистота и порядки в обществените пространства.
Протестът съм аз, когато се отклоня от пътя си, ако има човек, изпаднал в беда, дори това да ми струва закъснение за кино, влак или дори самолет.
Протестът съм аз, когато залича разликата между думи и дела и оставя личността ми да бъде най-добрата ми реклама, независимо дали това се случва във фейсбук, на пазара или у дома.
Протестът съм аз, когато осъзная, че думите нараняват повече от палките на полицаите. И меря три пъти, преди да отрежа.
Протестът съм аз…
Протестът съм аз, когато осъзная, че тези 240 депутати в Парламента не са персонификация на злото. Така говорехме и за предишните 240, и за предишните 240. (Е, мнозина от тях се повтарят, но това не променя принципа. Дори да ги намалим наполовина, проблемът ще остане в същото съотношение.) Те са просто представителна извадка на обществото ни. Ние сме си ги сложили там, но не те са единствените виновни за политиката, която прокарват. Нов морал в политиката не може да се получи от само себе си, докато не успея да постигна ново съзнание в самия себе си. Нова представа и ново отношение към мен и моята роля в тази страна и този свят.
Ново първо лице. Единствено число.
Когато променям правилата на моя малък свят, аз спасявам света.
Дали мога да поема отговорността да бъда протестът? След вчерашния ден се моля Господ да помага. И дано Той да пази България.
Публикувано в брой 7 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: