Посланието на най-младия нобелов лауреат, което никога няма да остарее. Да си го припомним отново, но този път да се опитаме да се вслушаме в него. Може би ще чуем собствената си съвест. Може би.
Джоузеф Ръдиард Киплинг e английски поет и писател, роден в Бомбай през 1865 г., в семейството на Джон Локууд Киплинг, ректор и професор в Бомбайското художествено училище, и Елис (Макдонълд) Киплинг. Бащата на поета е скулптор и декоратор, a майка му пише в местните списания.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.).
След началото на войната от 1899г. Киплинг живее няколко месеца в Южна Африка, където редактира военния вестник и изпълнява длъжността политически и военен консултант. През цялото време той води активен политически и граждански живот, като е застъпник на консерваторите, противник на феминисткото движение и пророк по отношение на надвисналата с Германия война. Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи.
Киплинг с огромно уважение и интерес пише за други народи и култури. Според него хората от тях с нищо не са по-лоши от белия човек. Така поетът разбива оковите на предразсъдъците и показва, че независимо от цвета на кожата и географските ширини, в които се е родил, човек е оценяван по силата и благородството на своя дух, по своята смелост, доблест и всички свои добродетели.
През 1907г. е удостоен с Нобеловата награда за литература „за наблюдателността, ярката фантазия, зрелостта на идеите и изключителния талант на разказвач“. Този път гостите на церемонията по награждаването имат шанса лауреатът да е сред тях, но той отказва да произнесе традиционната реч на носителя на наградата. Към това време Киплинг вече е написал тринайсет тома с разкази, четири романа, три книги с разкази за деца, няколко сборника пътеписи, очерци, вестникарски статии, стотици стихотворения.
След като става нобелов лауреат, Киплинг скоро снижава творческата си активност. По време на Първата световна война, която отнема единствения му син, той и съпругата му работят в Червения кръст.
Стихотворението „Ако“ е бащинския съвет, който Киплинг дава на сина си Джон. Чрез него успяваме да се докоснем до добродетелите на Викторианската епоха – епоха, която се характеризира с дълъг период на мир, икономическо, колониално и индустриално укрепване. Населението на Англия почти се удвоява от 16,8 милиона през 1851 до 30,5 милиона през 1901. Ирландското население намалява рязко от 8,2 милиона през 1841 до по-малко от 4.5 милиона през 1901. По същото време, близо 15 милиона емигранти напускат Обединеното кралство и се заселват предимно в САЩ, Канада и Австралия.
Ако*
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
*Превод от английски: Стоян Медникаров
Коментирайте чрез: