Трудно ми е да пиша патетични слова по случай 106 години от обявяване Независимостта на България. Или пък да разсъждавам сме или не сме независими днес, какво означава това, как да бъдем, има ли смисъл, и т.н.
Да ви давам исторически факти за самото събитие също няма смисъл – предполага се, че ги знаете, а ако не, можете да си ги намерите и прочетете. За друго ми се говори сега.
Говори ми се за това, че няколко деца бежанци не чуха училищния звънец, защото в село Калище патриотите и независими граждани на KLETA MAJKA BALGARIQ не искат те да седят в класната стая с отрочетата им, понеже са „болни, убийци, не говорят български“ и куп други в този ред на мисли.
Говори ми се за това, че в социалните мрежи по-голям интерес предизвика снимката на стилна млада учителка на първия учебен ден вместо казусът в Калище. Така де, България си има най-красивите жени, пък и учителки, нека разберат всички. С бежанците да се оправя друг. Не ни трябват те в училищата, нищо че по селата школата пустеят и се закриват.
Говори ми се за това, че едни миньори за пореден път направиха отчаян опит да бъдат чути. Чуха ги – засега. Иска ми се да вярвам, че това са хора свободни, независими, с право на избор – иска ми се, ама…
Говори ми се за това, че пред очите ни се разиграва един цирк с участието на банкер, предал се в Сърбия, банка, близка до властта, независимо какъв цвят е тя, успял мъж на 34 и родната прокуратура. А скъпия спектакъл ще платим ние.
Говори ми се за това, че едни се снимат с лопати и гумени ботуши, други даряват част от парите си за предизборна кампания в засегнатите от наводненията райони, а никой не си помисли да работи за предотвратяването им, докато седеше в удобните кресла я на министър, я на депутат.
Говори ми се за това, че 5-ти октомври наближава и трябва да изберем тези, които биха решили всички изброени по-горе проблеми, а сякаш сме се отчаяли още повече и отказваме да упражним правото си на глас. Длъжни сме обаче – дължим го на себе си, на децата, които не са допускани в училище, на миньорите, които гинат под земята, на бащата, който продава кръвта си, за да изхранва семейството си, на бабите ни, които получават жълти стотинки, въпреки че години са се трудили за тази държава, на младите, които емигрират в търсене на реализация, на родителите ни, които заслужават достойни старини. Гласувай заради тях. И напук на #кой.
Коментирайте чрез: