Случи се. За добро или за лошо, България има ново правителство. Особеното около излъчването му бяха „ожесточените“ преговори между парламентарните групи, както и своеобразната програмна декларация, която същите тези групи подписаха преди да бъде съставено самото правителство. И ако мистерията около самите преговори ще остане – дали всъщност бяха автентични, или бяха най-обикновен цирк, то около програмната декларация не бива да витае никаква мистериозност.
Защото политическите лидери твърдят, че мандатът на новото правителство ще протече, позовавайки се на този „документ“. Именно заради това си заслужава да ѝ обърнем малко повече внимание.
Външна политика – тук ключов момент е засилване на интеграцията на България в ЕС и НАТО. На фона на предходното правителство на Орешарски тази клауза в декларацията звучи повече от обнадеждаващо, но е и доста трудна за изпълнение, имайки предвид все по-засилващата се роля на Русия в българската икономика, монополното ѝ положение в някои икономически отрасли, както и все по-засилващата ѝ се роля на фактор в геополотическо отношение не само в Европа, но и в целия свят. Лутането между изток и запад ще продължи.
Друга важна клауза в тази сфера е изработването на нов закон, който да гарантира правата и интересите на съгражданите ни зад граница. Тази мярка, разбира се, е от изключителна важност, имайки предвид, че извън страната ни живеят вече над 2 млн. българи, с тенденция броят им да се увеличава. Не е рядкост съгражданите ни да попадат в неизвестна и враждебна среда, където да са третирани като малцинствена група. Като че ли тази мярка обаче е крайно закъсняла. Но по-добре късно, отколкото никога.
Друг сектор, в който трябва да се извършат промени в мандата на сегашното правителство, е правосъдието. Тук ключовата дума е „реформа“. Двете партии, подписали споразумението, стигат до консенсус парламентът да приеме дългосрочна стратегия за реформиране на системата с цел тя да гарантира справедливост. Прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата също е предвидено като мярка. Но без посочване на конкретни механизми, чрез които това да бъде постигнато, звучи по-скоро като пожелание. Предвидено е изпълнение на препоръките на ЕК за реформи в сектора, посочени в Механизма за сътрудничество и оценка. Планират се и промени в Закона за съдебната власт, които да разделят кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет от съдебен съвет по отношение на съдиите и прокурорски съвет по отношение на прокурорите. Предвижда се още гарантиране на пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет от квотите на съдиите и прокурорите. По отношение на прокуратурата се предлага въвеждането на механизъм, който да осигури публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на главния прокурор. Механизми се планират и за отзоваване на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Има идея и за създаване на силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.
Да, промени в съдебната система трябва да има, ако искаме да се превърнем в нормална и правова държава, член на ЕС. Но всички тези реформи са сякаш отново безкрайно закъснели. Звучат така, сякаш държавата ни тепърва се готви за членство в ЕС. Отново – по-добре късно, отколкото никога.
Мерките в икономическата сфера целят ускорен растеж на българската икономика и повишаване на доходите на българина. Тук най-важните акценти са поставени върху приоритизацията на туризма. Ще се насърчават и всички отрасли, които произвеждат иновативни и модерни продукти и създават нови работни места. ГЕРБ и РБ са се разбрали и да се стимулира дигиталната икономика. Предвижда се увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез: намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия; гарантиране на сигурността на личните данни; защита на интелектуалната собственост.
Дребният и среден бизнес ще бъдат допълнително подпомагани от държавата. Предвиждат се опростени условия за започване на бизнес в България, както и ограничаване на риска от фалит на малките и средни предприятия.
Трябва да се отбележи, че тук липсват клаузи и стратегии, свързани с развитието на тежката промишленост в България. Небезизвестен факт е, че добра икономика не може да се изгради само върху отрасли като туризъм или такива, свързани с услуги. Без тежка промишленост и реална икономика, и с приоритизация на туризма гръцкият сценарий не изглежда чак толкова абстрактен и чужд.
Финанси – повечето от мерките, предложени от коалиционните партньори, звучат прекалено общо и липсва конкретика относно постигането на целите, заложени в сектора. Важно е да се отбележи, че страната ни продължава курса си към еврозоната, както и към включване в Европейския банков съюз. В документа е предвидено запазването на ниски нива на бюджетен дефицит и номиналния размер на публичния дълг, което, имайки предвид сегашната ситуация в страната, е, меко казано, неосъществимо. За справка – предстои нова актуализация на бюджета. Сериозни данъчни промени не са предвидени. Офшорните компании ще бъдат ограничени откъм участие в българската икономика. Предвидено е обединение на НАП и „Митници“, което според документа се прави с цел подобряване на събираемостта на дължимите данъци от гражданите и частния сектор.
Една от най-важните реформи тук е финансовата децентрализация на местните власти. Това е една идея, която нееднократно се е обсъждала в различните правителства от прехода, но почти никакви реални действия не са извършвани в тази посока. Естествено тази реформа може да се превърне в нож с две остриета при неправилното ѝ функциониране. Затова е нужно внимателно боравене с материята.
Към настоящия момент един от най-наболелите въпроси в държавата е свързан с енергетиката. Проблемите тук са огромни и е задължително да се действа с реформаторски подход, освен ако не искаме да станем свидетели на пълния крах на системата. За това са предвидени пазарни реформи и финансова стабилизация, за да бъдат постигнати дългосрочните цели. Цели се изготвяне на енергийна стратегия на страната до 2030 година с изглед до 2050-та и Национална стратегия за енергийна ефективност. Тук важен момент е приоритизацията на енергийната ефективност пред това да бъдат изграждани нови мощности. Въпросните мощности биха били подкрепени само ако отговарят на принципа за развитие на системата с най-малки разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции. Гарантира се и „справедлива“ цена на тока за българските домакинства и за корпоративния сектор. Мерките, чрез които това ще се осъществи: на първо място понижаване на енергоемкостта на българските домакинства и бизнес и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика – за целта е предвидена мащабна програма за енергийна ефективност, която трябва да обхване 50% от многофамилните сгради в страната за период от две години. Гарантира се политическата независимост на ДКЕВР, предстои избор на нов състав. Създаването на ново ресорно министерство – Министерство на енергетиката – е вече факт. Предвидено е и финансово оздравяване на НЕК. В краткосрочен план (2015 г.) трябва да се постигне всеобща либерализация на пазара на енергия – с други думи казано, премахване на монопола на енергийните дружества в отделни области и възможността всеки потребител сам да избира на кое дружество да бъде абонат. Поне такова е положението в останалата част от ЕС.
Относно „Южен поток“. Тук позицията е доста интересна – предвижда се строителството му да бъде продължено само при доказани икономически ползи за страната ни. Отделно е предвиден и диалог с ЕК относно постигане на синхронизация в законодателството при осъществяване на строителството между България и ЕС.
Разбира се, и тук няма как да спестим критиките си. Имайки предвид сегашната икономическа ситуация в страната ни, не виждам как ще бъде осъществен този огромен проект за енергийна ефективност. Финансовото положение на голяма част от българските домакинства също не е цветущо. Към момента тази точка в декларацията е по-скоро добро пожелание. Също, няма нито дума в тази декларация относно чуждите енергийни дружества у нас, които доказано извършват злоупотреби на гърба на потребителите си. Да, може и да има неустойки при прекратяване на договора между двете страни. Но какво ще стане, ако въпреки това не ги платим? Австрия ще ни обяви война?
Сигурност – в сферата на сигурността и вътрешния ред ГЕРБ и РБ са се разбрали за нова законодателна уредба за всички служби за сигурност, структурни промени и отделяне на ГДБОП от ДАНС и възстановяване на конкурсното начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности. Други мерки са насочени към контрол на незаконната миграция, приемане в Шенген и изготвяне на анализ на МВР с цел оптимизиране на дейността на министерството. Предвидени са и допълнителни мерки за ограничаване на битовата престъпност чрез полицейско присъствие в населените места с повишена концентрация на престъпления и чрез инсталиране на видеонаблюдение в съответните райони. За съжаление обаче битовата престъпност е по-опасна от това. Не се минава и ден без водеща новина в новинарските емисии да е за някакво ужасяващо битово престъпление. Битовата престъпност не се възпира с камери. Битовата престъпност дори не е в градовете, макар и там да има нейни прояви. Битовата престъпност е предимно по селата и именно тя е една от причините за преждевременната смърт на много от тях. Нужни са по-засилени мерки срещу нея. И без това сме на едно от челните места в Европа по брой полицаи на глава от населението. Полицейска служба трябва да има във всички населени места, за да имаме поне някакъв шанс да намалим престъпната дейност в селата. Всички останали мерки в тази област са по-скоро административни, бюрократски. Но сигурността на гражданите чиновникът зад бюрото не може да я опази.
Здравеопазване – още една сфера, която има спешна нужда от реформиране. За съжаление точките, които са заложени в декларацията, са предимно пожелателни. Липсва всякаква конкретика относно изпълнението им. Но въпреки това нека ги посочим: приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие; оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ; въвеждане на индивидуална електронна здравна карта; приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие. Предвидено е и преструктуриране на НЗОК, но не е предвидено нейното демонополизиране, което е от изключителна важност за сектора.
Образование – отново липса на конкретика. Предвидени са реформи и нов закон за средното и висше образование. Поетапно повишаване на средствата от държавния бюджет, насочени към образование, в съответствие с параметрите, заложени в програма „Европа 2020“. Вероятно заради очакваната подкрепа от Патриотичния фронт сред приоритетите в програмната декларация е намерило място и формирането на „национално самочувствие и патриотичен дух“. Важно е и да има създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса. Както вече казах, тотална липса на конкретика в един сектор, който от години „плаче“ за сериозни реформи.
Социална политика – социалното министерство си постави като ключов приоритет продължаването на пенсионната реформа и нарастването на доходите и пенсиите в страната. Правителството вижда основните проблеми в сферата в лицето на високата безработица, ниските доходи и демографската катастрофа. За това са предвидени и редица мерки:
– устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж;
– гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата. Промени в трудовото законодателство;
– възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане;
– политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми;
– разширяване на обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа;
– изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси“ за младежка заетост;
– изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост;
– разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото;
– продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа;
– превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика;
– насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете;
– приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа;
Като минус можем да посочим липсата на текстове, свързани с интеграцията на малцинствата в страната ни. Липсват и конкретни предложения, свързани с интеграция на бежанците. И двата въпроса са от изключителна важност, но към момента, изглежда, няма предвидени никакви действия относно разрешаването им.
Новото правителство на Бойко Борисов застава начело на държавата в ключов момент от нейното развитие. Още преди да бъде създадено, то беше белязано с белега на реформите. Ясно е на всички – те са просто неизбежни. Разбира се, осъществяването им няма да е никак лесно, имайки предвид състава на самото правителство. То е, меко казано, нестабилно. Столът, върху който е седнало, вече се клати. И при първото по-сериозно вътрешнокоалиционно сътресение и неразбирателство е твърде възможно да падне. Което, между впрочем, няма да е за пръв път на Борисов. Единствената надежда, която ние, гражданите, имаме, е, че министър-председателят си е взел поука от предишния си мандат. Чисто теоретически изготвянето на тази декларация и обещанието, че правителството ще се ръководи от нея, е една индикация, че ГЕРБ си е взела поне малка поука. Виждаме наченки на някакъв вид отговорност и се надяваме, че този път реформите наистина ще се състоят.
Коментирайте чрез: