Оказа се, че е възможно. Правителството Орешарски изкара една година. Защо и как е тема на друг материал. Тук ще направим обзор на свършеното от това правителство за една година, както е нормално да се прави, когато едно правителство завърши първата си година. Това е нашият принос да има нещо нормално все пак, около това правителство.
Финанси.
В областта на финансовата политика в рамките на година правителството повиши нивото на държавния дълг с 15%. Заемите, които правителството изтегли, са значително по-големи, но останалата част служи за рефинансиране на стари задължения. Тъй като общото ниво на държавния дълг на България е сравнително ниско, тази новина все още не притиснява никого сериозно. Най- неприятното в нея е, че увеличаването на задължението не е свързано нито с финансиране на някакви значими проекти, които в бъдеще ще благоприятстват икономиката, нито с някакви реформи, които ще подобрят икономическата и социалната среда у нас. Тези пари са похарчени просто защото не са достигали на приходната част на бюджета и новият дълг не е оставил следа в нито една област на живота в България.
Икономическа политика.
Изминалата една година е изгубена за икономиката на страната. Нямаме предвид, че правителството не е „направило нищо за икономиката“, каквото клише често може да се чуе. Това не би било толкова лошо- при нормална публична среда- администрация и законодателство, икономиката може да направи достатъчно за себе си и за всички нас. Правителството правеше стотици неща за икономиката, но в най-добрият случай те бяха безсмислени, а в много от случаите- опасни. Определено ресорният министър Стойнев е най-некомпетентният член на кабинета. Всяко едно от заявените му намерения- „реиндустриализация“, разбирана като държавно финансиране на фалирали мастодонти от времето на плановата икономика, регулиране на търговията на дребно, административно понижение на цените на електроенергията, рекетьорски натиск от позиция на силата към електроразпределителните дружества, пренасочване на икономическата активност към бившия Съветски съюз и Далечния изток, показват, че в този ресор власт има изключително опасен човек. Това се разбира добре от притежаващите реални познания премиер Орешарски и вицепремиер Бобева и те неведнъж се намесваха, за да опровергават намеренията на Стойнев или да успокояват инвеститорите и наблюдателите.
Най-големият мит на правителството- премахването на административния рекет и облекчаването на икономическата среда за бизнеса просто не се случиха. Икономиката отбелязва анемичен ръст, окло 1 процент, и то на фона на излизащата от рецесия европейска икономика. Износът за трети страни драстично се срина, чуждестранните инвестиции се върнаха на нива познати отпреди 20 години, когато цялата икономика беше в държавни ръце. Много чужди инвеститори съкратиха производствата си в страната или изцяло я напуснаха. Най-застрашително е положението в енергетиката, където НЕК вече се намира в практически фалит. Очаквано не се случи чудо с БДЖ и след като беше спряна приватизацията на „Товарни превози“, въпрос на време е кредиторите да започнат да разпродават активите на компанията. Продължават да се наливат бюджетни пари във фалирали предприятия като ВМЗ Сопот, докато Стойнев обещава митично избавление на отдавна фалиралото предприятие, с последна версия- сглобяване на китайски трактори. Затова пък бизнесът на групата Василев-Пеевски процъфтява. Дотолкова, че се появиха слухове за търкания между двамата.
Социална политика.
За пореден път се убеждаваме, че социалната сфера е област, в която колкото повече управляващите приказват, толкова по-малко нещо реално променят. Тази сфера е предмет на най-мощната пропаганда на правителствената машина, особено в момента, когато протестите го застрашаваха най-много. Истината е, че първото нарастване на пенсиите от тази година е в размер на 3%. За сравнение преди началото на управлението на Орешарски нарастнаха между 7 и 9%.
Всички останали социални мерки са еднократни, от типа на няколко лева за Великден за хората, получаващи енергийни помощи. Нещо, което направи и служебното правителство миналата година.
Естествено реформа в сектора не се извършва. НОИ придоби облика на завършена пирамида, при вида на която и фараоните от началото на прехода Иво Недялков и Майкъл Капустин се изчервяват. Делът на бюджетното дофинансиране на системата вече доближава 50%, а демографската картина продължава да се влошава. Всеки елементарен модел показва, че внасящите в момента осигуровки няма да могат да разчитат дори и на половината от сегашният размер на пенсиите, когато достигнат пенсионна възраст. Много по-реално е да разчитат на откриване на огромни газови находища на територията на България или на митични златни залежи. Впрочем включването на темата за газовите и златни находища в предизборните обещания на някои партии индиректно потвърждава, че това е единствената надежда на електората за бъдещето му. Е, освен ако някой не се наеме да прави реформи, но вариантът с газа и златото изглежда доста по-реалистичен да се случи.
Здравна политика.
Познахте. Нищо не се случи. Освен ако не считате за нещо преговорите с болниците през есента на миналата година, следствие на които правителството отпусна пари за дълговете на болниците и беше предотвратена лекарската стачка.
По-късно правителството въведе принципа на бюджетното финансиране, според който болниците се финансират не на база на извършените дейности, а на одобрените предварително планувани дейности. Но пък в момента студентите не са окупирали университетите, хората не са на улиците и лекарите ако искат могат да протестират колкото си искат. Ще протестират, ще протестират, пък ще спрат, ако позволите да перафразираме героя на Георги Русев.
Правителството извърши промени в регламентите, засягащи търговията с лекарствени продукти , с които предизвика сътресения в сектора, а пациентски организации алармират за изчезването на цели групи лекарства. За случващото се във Фонда за лечение на деца в чужбина ни е срам да пишем. В такива моменти започваме да си обясняваме необяснимото- например как са се намирали доктори за медицинските изследвания извършвани в концентрационните лагери.
Като цяло здравеопазването продължава да бъде система, в която всички се чувстват нещастни- лекари, пациенти, мениджъри. Е, вероятно някои се чувстват по-скоро виновни, ако допуснем, че имат съвест.
Публикувано в брой 39 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: