Сигурно вече сте чули за инициативата ,Обещай, че ще гласуваш“ – https://www.facebook.com/groups/649144785134661/. Или чувате сега. А за идеята хората да кажат своите три причини да гласуват в социалните мрежи и да предизвикат приятелите си да споделят своите? Дори и да не сте, седмица преди европейските избори със сигурност си задавате безброй въпроси и основният гравитира около колебанието дали изобщо да гласувате. С всички произтичащи аргументи „за“ и „против“. Сигурно много съвременни Хамлетовци си мислят точно това днес: „Защо, какъв е смисълът? Какво направи Европа за нас? Нещата стават все по-зле… Нищо няма да се промени… Всички са маскари…“, и т.н., и т.н.
С не особена гордост и аз ще призная, че невинаги съм гласувала. И аз не виждах смисъл. Смятах, че героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо, от който изпитвам срам всеки път, като се сетя, накрая убива автора си. И все Бай Ганьо побеждава, а ние стоим отстрани и не вярваме, че това е възможно. Несъмнено във всеки от нас изниква картина, подобна на „Бай Ганьо прави избори“. И така стоим и гледаме отстрани. Не участваме.
В разговор с много близка приятелка преди време споделих, че не гласувам, защото няма смисъл. Никога няма да забравя погледа ѝ и въпроса ѝ – „Как смяташ, че можеш да промениш нещо тогава?“. И започнах да си задавам този нов Хамлетов въпрос. И да търся информация. Дори превърнах гражданската активност в своя работа. Отне ми доста време да повярвам, че промяната започва от нас и отиването до урните понякога е първата стъпка в това да сме граждани и да дадем своя принос за промяната.
С идването ми в Лондон през 2011 започна и друга част от моя интерес към изборния процес. Участвах в изборни комисии в посолството. Ще ви кажа нещо за парламентарните избори. Защото това беше преживяване и опит, които смятам, че ме промениха много. Сигурно всички сте видели снимките. Някои си спомняте живо картината и сте били на тези опашки от хиляди хора, чакащи по 4-5 часа, за да упражнят своето право на глас. В дъжда. Губещи цял ден. Никога няма да забравя безсилието си след този ден. Нямах сили дори да се разплача. Защото въпреки всички мои усилия и на другите хора в комисията гласуваха само 2085 български граждани (и още 1688 в другата секция). Да, ужасно много за една секция. Но недостатъчно за всички, които чакаха, които се отказаха и нямаха възможност да гласуват. Тогава си дадох лично обещание да направя всичко възможно да има повече секции в Лондон и да има честни избори. Тази година ще има 13 секции, а в чужбина ще са 167 (http://www.mfa.bg/pages/182/index.html). Благодарение на много хора, които направиха невъзможното. И благодарение на протеста. Защото последната година протестът наистина се превърна в процес на срещане на хора с различно-еднакви идеи и опит. Мрежата на българите в чужбина стана възможна благодарение на протестите и съумя да обмени опит, да организира и запали хора, да подпомогне процеса и да се самоорганизира.
Споделям тази история, защото вярвам, че имаме нещо много ценно – а именно свободата да упражним своето право на глас. И то без страх – за работата си, за бъдещето си или за съвестта си. И трябва да го направим за всички наши съграждани, които нямат този лукс. Защото на много места в България свободата е лукс. И нашите съграждани дори да искат, нямат възможността да гласуват свободно. Не само заради миризмата на кебапчета. Така че го дължим особено на тях. Защото съм сигурна, че и те искат да живеят в по-добра и свободна България, но нямат свободата на избор.
И да спрем да се препъваме в безпомощността си. Онази нарочно поддържана безпомощност, че от нас нищо не зависи и че ние никога и с нищо не можем да променим нещата.
Мога да говоря много какво значение имат европейските избори за ЕС и за България като член на съюза или какво значение имат за политическата ситуация в страната. И как ако поне един ден сте били на площада или Ви се е искало да бъдете, или сте подкрепяли протестите някога, то 25-ти май е Вашата дата. Спомнете си какво усетихте на 13 май сутринта след изборното главоболие. Спомнете си какво усетихте на 14 юни 2013 г. Спомнете си как се чувствахте като част от тази общност, която осъзна силата си и припозна себе си в съседа си. Помислете и какво значение имат тези избори за правото ни на придвижване, установяване, работа и образование; за противодействието на корупцията и установяване на върховенство на правото. С всичките недостатъци на ЕС не мисля, че България има друго бъдеще, освен като част от обединена Европа. Също така имат значение за легитимността и бъдещето на самия Европейски съюз, за това какви политики ще се изпълняват.
За мен гласуването е част от задълженията ми и привилегиите ми на гражданин, т.е. едно от първите неща, в които да участвам, за да не позволявам на безобразията да се случват. Колкото и да е трудно и колкото и отвратени и разочаровани да се чувстваме, имаме граждански дълг. Промяната започва от гласуването. За да може да имаме самите ние легитимност като граждани и да имаме „очи“ да изискваме да се спазват определени неща, би било добре да гласуваме. Съзнавам, че е трудно. И на мен ми е трудно. Но колкото и да не харесваме партиите и да искаме да сме безпартийни, истината е, че в условията на представителна парламентарна демокрация партиите са основните играчи. А проблемът не е в партиите, а в това, в което те се изродиха като клиентелистка олигархична клика, за която интересите на гражданите, които тя претендира да представлява, нямат особено значение
И накрая искам да Ви кажа моите три причини да гласувам:
- Защото вярвам, че моят глас има значение и че гласуването е първа крачка от оказването на граждански контрол и участие.
- Защото вярвам, че това е не само право, а и привилегия. Не е много далеч времето, когато не сме имали право на свободен избор, и дори и днес сме свидетели колко лесно това право може да бъде опорочено. Защото гласуването е свобода.
- Защото вярвам, че въпреки трудностите бъдещето на България е в ЕС – с възможностите за пътуване, с надеждата за една страна с установени практики на върховенство на правото, демокрация и бъдеще!
Дори да не споделяте моето мнение, по-важното е на 25-ти май да не отидете за гъби, а да гласувате! Защото си струва. И нищо не е напразно. Ако си изберете да повярвате само на една моя дума, нека да е тази: Промяната зависи от всеки един от нас. Независимо къде по света се намираме.
Публикувано в брой 38 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: