Имаме право на достъп до пленарна зала и трябва да се възползваме от него
За малко хора е известно, че гражданите имат право да присъстват на откритите заседания на Народното събрание и по този начин да упражнят така наречения „Парламентарен контрол”. В самата пленарна зала има балкони, които са предвидени именно за граждани. Истината е, че те пустеят.
Ред за достъп до Народното събрание
На сайта на Парламента (parliament.bg) има информация за връзка с пресцентъра на НС, който отговаря за координацията на посещенията в сградата. Такива са предвидени с образователна цел – за обиколка на сградата, запознаване с историята и с работата на институцията. Като активни граждани или по-скоро като хора, които все още се учат да бъдат активни граждани, няколко човека от Протестна мрежа изпратихме своите заявки да бъдем допуснати като част от нашата програма в “Дискусионен клуб България”. Получихме отказ.
Друг начин да влезем в Парламента е с покана от депутат. Тази процедура е най-бърза и сигурна. Минусите са, че този тип достъп може да бъде разгледан като “партиен”, вместо като “граждански”.
Как процедирахме
Възползвахме се от лесния и бърз достъп. Уредихме си покана от Делян Добрев (ГЕРБ). Имахме опасения, че рискуваме да бъдем обвинени, че сътрудничим с ГЕРБ в случай, че приемем поканата му, но поехме риска с аргумент, че сме граждани и имаме право да бъдем в Парламента, независимо кой ни покани. Нямаме какво да крием и ще приемем поканата на който и да е депутат от 42-ро НС. Даваме си сметка и че никой от управляващата тройна коалиция (БСП, ДПС, Атака) няма да ни покани, тъй като не сме им удобни. И най-вече ясно заявяваме, че ще задаваме неудобни въпроси на всички, включително и на бившите управляващи, защото обществото все още търси техните отговори.
Какво открихме и как го използвахме
Открихме, че кафе и вода в лафката струват общо 90 стотинки. За центъра на София, това си е почти подарък. Почерпихме се.
Открихме, че всеки депутат има пощенска кутия, в която свободно можем да му пуснем нещо. Пуснахме на партийните лидери и на още няколко знакови фигури последният брой на вестник „Протест”.
Открихме г-н Волен Сидеров да разговаря с журналисти. Изчакахме го и му връчихме лично брой на вестника. Той го прие с интерес, зададе няколко въпроса за финансирането на вестника, на които надлежно отговорихме, и поиска да бъде публикувана негова статия. Предупредихме го, че Редакционният екип си запазва правото да не публикува материала му, ако той не отговаря на ценностите на вестника. Сега чакаме да ни го изпрати.
Открихме, че балконите на пленарна зала са празни. Местата, предвидени за граждани, пустеят. В коридорите или така наречените кулоари, депутатите и журналистите ни гледат леко странно. Четем в очите им: „Какви са тези?“, „Какво правят тук?“, „Кой ги е поканил и кой допуснал?“. Връщаме им погледи с надеждата да успеят да прочетат „Ние сме граждани“, „Тук сме, за да видим отблизо как работи НАШИЯТ Парламент. Тук сме, защото имаме право и се възползваме от него“, „Поканил ни е народен представител и сме допуснати по реда, предвиден за посещения“.
Изводът и нашите планове
Време е запълним вакуума на липсващо гражданско общество. Не е нужно да се втурнем да правим или да участваме в партии. Достатъчно е да заемем местата си на граждани! Време е да го направим! Спешно е да го направим!
Когато нашите представители свикнат, че сме сред тях, че ги наблюдаваме, че се информираме от първоизточника и че можем да им потърсим отговорност, тогава може би ще почнат да действат по друг начин. За скептиците ще кажа, че единствения сигурен начин да се провалим е да не опитаме.
Екипът на вестник „Протест“ и Протестна мрежа продължаваме да правим опити да влезем в Парламента като граждани. Надяваме се примерът ни да е заразителен и в най-скоро време единственият мотив за отказ да бъде „няма достатъчно места за избраната от вас дата“.
Публикувано в брой 14 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: