Около оставката на Орешарски се изписаха статии на тема „Какво след протеста?“, но ми се струва, че никоя от тях не успя да заяви по убедителен начин какво трябва да направим ние, гражданите, за подобряването на средата в България.
Ето един неизчерпателен списък с различни инструменти на наше разположение. И ако някой се чуди какво ѝ е толкова хубавото на демокрацията, нека се замисли над простичкия факт, че тези инструменти нямаше да са налични, ако България не беше демократична държава.
1. Да бъдем информирани: Изискване на информация чрез заявление за достъп до информация
Законът за достъп до обществена информация и неговите разновидности в други държави е един устойчив, широкоразпространен, изключително полезен инструмент за осветяване работата на различни държавни институции. В предходна статия разгледах в много сбит вид процедурата за достъп до информация.
Това е дейност, която не се използва единствено от разследващи журналисти и неправителствени организации. Всъщност повечето заявления се подават от заинтересовани граждани. Това е така, защото не се изискват някакви специални умения, а единствено любопитство и социална чувствителност.
2. Да изискваме прозрачност: Анализ на масиви от данни
Разглеждането, визуализирането и анализирането на големи масиви от данни (като например регистри) е важно, защото ни позволява да проследим взаимоотношенията на различните участници в обществено-политическия живот.
Благодарение на проследяване на търговския регистър, например, знаем кои дружества (и на каква цена) търпят промени в състава на органите и активите си, а това ни представя картина на общите властово-икономически взаимоотношения.
Но масивите от данни могат да послужат, за да осветяват работата на институциите. Разследващите журналисти и специалисти от гражданския сектор „се хранят“ с масиви от данни, ровейки се по всевъзможни сайтове. Но тази работа не е толкова експертна, че да не може да се върши и от обикновени граждани.
Благодарение на „Общество“ България може да се похвали с портал за отворени данни. Вече администрацията няма как да се оправдава, че няма централизиран портал за качване на информация. Нашата задача обаче не спира дотук: необходимо е да изискаме качването на информация на портала. Общественият натиск това да се случи ще бъде от огромна полза!
3. Да търсим съдебна защита
Да познаваме и отстояваме правата си в съда е един от най-ефикасните начини да променим системата. За съжаление, често причината това да не се случва е основателната липса на доверие в съдебната система. Също така много хора вярват, че съдебният процес е бавен и скъп. Но последното не е съвсем вярно. Защо? Например браншова организация или организация от обществения сектор може да ни представлява в съда или да ни съдейства за правната защита по друг начин. Зад този на пръв поглед алтруистичен акт се крият две съвсем егоистични подбуди. Първо, спечелването на всяко дело в наша полза създава съдебна практика, на която юристите да се позовават при други подобни дела. Това означава, че ако спечелим едно дело, много е вероятно друго подобно дело да бъде спечелено въз основа на прецедента. Второ, спечеленото дело ще има дисциплиниращ ефект за загубилата страна в процеса, която едва ли ще дръзне да повтори нарушението.
4. Да бъдем бдителни за нарушения
Подаването на сигнал е по същество сезиране на отговорните органи и разгласяване до медии за нередности.
Както показа сигналът на Протестна мрежа, един подкрепен с достатъчно данни сигнал може да доведе до големи властови размествания.
Но не е задължително сигналите да се занимават единствено с „големите риби“. Напротив, всеки сигнал, колкото и незначителен на пръв поглед да е той, е от значение… дали ще сигнализираме Агенция Пътна полиция, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на потребителите, полицията или прокуратурата… – срещу всяко нарушение стои отговорен контролен орган. Ако ние не сигнализираме, няма как да очакваме от тях да са активни, защото не четат мисли! А ако сигнализираме и въпреки това не си свършат работата, ще сигнализираме за това! (Или ще използваме някое друго „оръжие“ от нашия арсенал.)
5. Да участваме в кампании
Тук се включват създаването на групи, организирането на събития, инициирането на петиции и много други.
Целта на всяка кампания е да повлияе на общественото мненине. Например ако искаме да направим законодателна промяна в тясна експертна сфера, една разяснителна кампания може да бъде точно от каквото се нуждаем. Чрез нея ще хвърлим повече светлина върху проблемната област, като изтъкнем ползите от промените и елиминираме погрешните възприятия, които биха възпрепятствали реализирането на идеята. Така например, от „Общество.бг“ започнахме кампания „Отворен код в държавата“, която само за броени дни беше подкрепена от стотици граждани, неправителствени организации и фирми.
Гражданският контрол не бива да се свързва единствено с превантивна дейност. Много често, граждани и неправителствени организации дават предложения на обществени обсъждания, част от които се приемат.
6. Да оказваме съдействие на държавната администрация
Нека си представим, че ни хрумне идея как да оптимизираме работата на държавната администрация на базата на опит, с който тя не разполага. Дори отсреща да работят компетентни и честни хора, те никога няма да могат да приложат новаторския подход, ако не ги потърсим и не предложим вашето съдействие. Нека не предполагаме, че няма да откликнат! Дори това да е така в началото, не бива да се отказваме – ще потърсим по-широк кръг лица или различен начин за представяне на идеята. Така, дори да има първоначално недоверие, то ще бъде преодоляно в процеса на добронамерено оказване на съдействие.
7. Да упражняваме избирателното си право
Недостатъчно хора разбират силата на този бърз, лесен и ефикасен начин на гражданско участие. (Вероятно това не е случайно – политическата апатия обслужва единствено политиците, разчитащи на контролиран вот и твърди партийни ядра.) Ако доброволно се откажем да гласуваме, ние заявявате една-единствена позиция: че сме съгласни с всяка възможна конфигурация на разпределение на властта.
Негласуването означава фундаментално непознаване на начина, по който работи демократичното управление. Фактът, че сме овластени да вземем властта от едни лица и да я дадем на други лица, ни позволява да управляваме живота си, като задаваме бъдещето на страната в една или друга посока.
8. Да „Гласуваме“ с парите си
Или с други думи: да се информираме за това какъв бизнес спонсорираме с потреблението на стоки и услуги и всячески да бойкотираме сивата или черната икономика. Мафията вероятно печели достатъчно пари от нелегалната си дейност, от корупция и нагласени обществени поръчки – нека не засилваме влиянието ѝ.
Този инструмент на граждански контрол придоби по-голяма популярност покрай кампанията „Аз не купувам от Lafka“, но Lafka е капка в морето от възможности!
9. Да протестираме
Да, това може да бъде много ефективен начин за промяна, но има няколко особености.
Като за начало е много трудно да се организира. За да се случи един протест, е необходимо да подтикнем голяма маса хора да оставят своите ангажименти.
Друг недостатък е, че отнема изключително много колективни усилия и време. Ако успеем да изкараме 200 човека за 3 часа, това са 600 изхабени човекочаса. Представете си, че тези 200 човека бяха използвали тези 3 часа за да правят някои от по-горе изброените неща! Ето защо протестът е крайна форма на граждански контрол, която трябва да бъде упражнявана едва когато всеки друг вариант е бил изчерпан. Нещо повече – ако първо се опитаме със съдействие, с разбиране, с предложения и идеи, но не срещнем разбиране от отсрещната страна, то тогава разполагаме с много по-голяма легитимност да излезем на протест.
10. Да познаваме и отстояваме правата си
Всъщност много от гореизброените точки малко или много са просто подсещане, че ние имаме права, които можем да използваме. Например, имаме право на достъп до информация, право да подаваме жалби, право да се сдружаваме, право да търсим правата си по съдебен път и т. н. Тази точка неслучайно е на последно място – тя обобщава всичко написано дотук и подсказва едно: този списък се простира по цялата нормативна уредба.
Колкото и парадоксално да звучи, когато отстояваш правата си, ти помагаш на другите хора, които могат да попаднат в ситуация, сходна на твоята. С други думи, не печелиш само ти… печелим всички ние.
Гражданският контрол не е спринт, а маратон. В маратоните, както знаем, трябва непрекъснато да намираме нови запаси от увереност и енергия. Рано или късно, ако сме постоянни и целенасочени в нашите усилия, България ще стане по-добро място за живот.
Имаш идея как тази статия може да бъде подобрена? Иди на тази страница и смело редактирай!
Коментирайте чрез: