А как покварата да боря
и у човека, и у Бога?
Аз чужд съм и лишен от смелост
в свят, който не е мое дело.
А. Е. Хаусман
Имам познати, които откровено ме питат защо се занимавам с политика, избори, партии, програми, петиции и подобни. Защо не си гледам живота, удоволствията и нямам ли си друга работа, а се занимавам с всички-са-едни-и-същи-маскари?
Подхождането по този начин към политиката и ставащото около нас считам най-малко за предателство към самия себе си. Какво имам предвид. Качеството на живота ми зависи и от решенията вземани от управляващите – колко данъци ще плащам, за какво ще се ползват събраните средства, колко ще е лесно или трудно да започна нов бизнес, ще се ползват ли парите, иззети от мен, като данъци за осигуряване на живуркането на мързеливи и неграмотни индивиди, вместо за сигурност, справедлив съд и работеща съдебна система, прозрачно управление, качествено образование, ще се гарантира ли свободата на пазара или ще се въвеждат нови и нови регулации и изкуствени монополи и т.н, и т.н.
До съвсем скоро от историческа гледна точка дори и живота ни зависеше от върхушката на една управляваща партия. За щастие вече не е така. Живеем в представителна демокрация, управляващите са наши представители. Т.е. тъй като аз си поемам отговорността за моя живот смятам за съвсем логично да избирам кой и по какъв начин да ме представлява. Заинтересован съм колкото се може повече народни представители да споделят моите ценности и виждания за това каква да е средата, в която протича моя живот. Приемайки тази отговорност следва и да упражнявам контрол върху действията на представителите. Контрол с петиции и настояване за определени действия, публични критики, писма и под. Ако действията им не подлежат на контрол, си свалям доверието. Това става и като не гласувам за тях при следващите избори, а за някой друг. Естествено, такива решения се взимат информирано. Времената в които живеем все по-малко може да се скрие нещо. Интернет и социалните мрежи дават необходимата среда за мигновено разпространение на информацията.
Всички-са-едни-и-същи-маскари вече не може да е причина за избягване на избора. Избирателният закон ни дава възможност за ползването на преференция. Мисля, че използването ѝ е задължително. След като липсват предварителни избори в партиите, които се борят за гласовете ни, това е един много добър начин за пресяване на хората, които да ни представляват.
За хората които не гласуват или гласуват с невалидна бюлетина мога да кажа следното – всеки неподаден глас, всеки невалиден глас повишава тежестта на партиите на статуквото, на партиите, които купуват гласовете си. Проста аритметика, защото процентите се изчисляват на базата на гласовете, които са действителни. Всички-са-едни-и-същи-маскари не е позиция, а жертвен вопъл. Има достатъчно информация за програми и намерения на политическите партии. Има достатъчно информация за действията през годините на всяка партия и за всеки кандидат депутат. Т.е. всеки рационално мислещ човек може да направи избор, за да делегира представителство. Всеки друг, който трудно решава, има някой, на когото вярва и който вече е направил избор. Има достатъчно лидери на мнение, изградили репутация и авторитет. Нужно е само да се попита. Нужно е само да се прояви любопитство.
Дори ако водач на листа на партията, която най-много се доближава до нашите ценности и виждания, да не ни харесва, можем да се опитаме да разместим листата като гласуваме преференциално за човек, който отговаря на нашите критерии и е по-назад в листата, можем да убедим наши приятели и познати да гласуват за същия. Важното е да се гласува. Не подадем ли гласа си или ако гласуваме с недействителна бюлетина се превръщаме от фактор на промяната в статистика на негласувалите. Чрез гласуването си осигуряваме правото да изискваме от нашия народен представител. Защото как можем да изискваме провеждането на определена политика, ако не сме я подкрепили на избори. Негласуването е съгласие със статуквото.
Ако не използваме най-ценното, което имаме – мозъка си, ако бягаме от природата си на разумни, мислещи, независими, рационални същества, ако се оставяме други да мислят вместо нас, ако не търсим познание, не избираме ценностите си и не си поставяме цели, а се оставяме във властта на други, които да взимат решения вместо нас, то спираме да бъдем хора. В такъв смисъл, отказа ни от правото на глас води до това, нашите ценности, идеи и убеждения да не бъдат представени в най-важния орган на управление на държавата ни.
Така правилния отговор на въпроса:
А как покварата да боря
и у човека, и у Бога?
Аз чужд съм и лишен от смелост
в свят, който не е мое дело.
е:
Направи света свое дело!
Коментирайте чрез: