Не е нужно да си специалист, за да видиш, че на практика на територията на България държава не съществува. Нужен е само един поглед към вечерните новинарски емисии, за да осъзнаеш (за пореден път), че животът ти тук минава напразно. Всеки ден ставаме свидетели на нова трагедия, пред която историите за жестокостите на ИДИЛ бледнеят – побои над беззащитни старци по селата, убийства в центровете на големите градове, нападения над хора, породени от най-обикновени житейски ситуации, гладна смърт на наши сънародници, поредната жестока катастрофа, в която са загинали пияни младежи и т.н, и т.н. Нормално е да обвиниш някой друг, в случая държавата, за собствените си проблеми. Но не е нормално да не можем да прозрем, че все пак, обвинявайки държавата, ние обвиняваме себе си. И на практика вината е изцяло и единствено наша.
Дължим съвременните модерни държави на един период на човешката история, наречен Просвещение. Този период е изключително важен най-вече защото окончателно се скъсва връзката с абсолютизма на средновековната държава, доминиран изцяло от църковната догматика. Това е времето, в което започва да се оформя идеята за съвременната национална и демократична държава благодарение на философските разсъждения на автори като Томас Хобс, Джон Лок, Шарл дьо Монтескьо и Жан-Жак Русо. Всички те говорят за историята на човешката цивилизация преди появата на държавата. Дори използват едно общо понятие (което във всички случаи има почти еднакво значение) – „естествено състояние”. Под това понятие те разбират онази част от човешката история, която се характеризира с „война на всеки срещу всички”. По време на „естественото състояние” властта, законите, правосъдието и морала са изключително относителни понятия. Благодарение на тази относителност, всички човешки същества са равни и свободни да правят каквото си пожелаят, в това число и да убиват, за да защитят себе си и имуществото си. „Човек за човека е вълк”. Ежедневното оцеляване на индивида е поставено под въпрос. Липсват сигурността, предвидимостта, от които човекът толкова много се нуждае, за да съществува нормално.
Решението на проблема не закъснява. Хората стигат до извода, че ако искат спокоен и уреден живот, трябва да предадат част от свободите и правата си на по-висша инстанция – държавата. Тя става тази, която регулира обществения живот, грижи се за сигурността, свободата и правата на индивидите. По този начин те се отказват от естественото състояние на „войната на всеки срещу всеки”. Всичко това се случва с абсолютното съгласие на хората – т.е законът не противоречи на разума, а го изразява. Дори когато се отказват от собствените си свободи за сметка на държавната власт, гражданите правят всичко това по собствена воля и в името на общия интерес. Той е водещ. Не индивидуалният. Основният закон на човешките взаимоотношения гласи: „Не прави на другите това, което считаш за неразумно по отношение на себе си от страна на другите“. Това управление може да се учреди само чрез някаква форма на договор, резултат от волеизявлението на хората, бъдещи членове на обществото; това е първият и последен източник за легитимиране на властта и доброволното приемане на подчинение от индивидите, за които се предполага, че са свободни и равни по природа. Това е т.нар. „Обществен договор”.
Именно на теорията за обществения договор са базирани всички съвременни държави. Дори и България. На теория всички ние сме делигирали част от естествените си свободи и права на държавата, а тя е длъжна да ни пази и да се грижи за по-доброто ни пребиваване тук. Но само на теория. На практика нещата са коренно различни. Все повече хора в тази държава се държат така, сякаш не са част от нея. От една страна, част от тези на които сме делигирали правомощия, тотално са се самозабравили и работят единствено в свой интерес. От друга – част от тези, които предоставят права на първите, т.е. ние, също са се самозабравили – забравили са, че всъщност те са държавата. Не онази така омразна прослойка, наречена политически елит. Защото един от водещите принципи на съвременните демокрации е доминация на мнозинството над малцинствата. И ако малцинството потъпква свободите и правата на мнозинството, мнозинството е длъжно да отговори на узурпаторите на властта подобаващо.
Проблемът в България обаче е далеч по-голям. Невежеството, съчетано с някои лоши народопсихологични черти, ни доведоха до сегашната ситуация. Гражданите масово са абдикирали от правата и свободите си. Твърдо убедени са, че не могат да упражняват контрол върху държавните институции и в резултат държавата се е превърнала в своеобразен Левиатан**. И вместо да се придържаме към „обществения договор”, ние се завръщаме все по-бързо към „естественото състояние” – „война на всеки срещу всички”. Всеки ден някой ни доказва, че и тук, както е било преди създаването на държавите, властта, законите, моралът и правосъдието са изключително абстрактни и относителни понятия, че всеки път, когато излизаме през входната врата, може да ни бъде последен – дали някой ще ни пребие до смърт пред погледите на десетки хора, снимащи с телефони, защото сме го погледнали „не както трябва”, дали върху нас ще се срути част от сграда, дали ще катастрофираме на път за работа с пиян шофьор, дали… Възможните ситуации са безброй. Но всички те се случват заради нашето бездействие. Заради отказа ни да осъществяваме контрол върху държавата. Заради отказа да осъществяваме контрол върху собствения си живот.
Все още не можем да говорим за пълен разпад на обществените взаимоотношения, а в резултат от него и разпадане на държавата и държавността. Но този момент рано или късно ще настъпи, ако продължаваме да бъдем все така апатични към случващото се в страната. Цъкането с език пред телевизора и Фейсбук не са сред полезните действия, които могат да предотвратят това. Гражданското осъзнаване и поемането на отговорност пред самите себе си обаче са. Негативните процеси, които се случват в страната ни, не са необратими, стига да започне да се работи по прекратяването им час по-скоро. Побеждаването на държавата левиатан не е невъзможно. Нужни са ни само сила и кураж.
*Bellum omnium contra omnes – в превод от латински: Война на всеки срещу всички.
**Левиатан е най-известното произведение на Томас Хобс. В него държавата е отъждествена с митичното библейското чудовище левиатан (б.а).
Коментирайте чрез: