Тъкмо запретнахме ръкави и се приготвихме да коментираме балотажа, новите кметове и общински съветници, купените гласове, манипулацията на целия изборен процес и ниската избирателна активност, тъкмо си бяхме намерили тема, по която да спорим и да се делим във Фейсбук, Туитър и форум-общностите, и един финансов министър и няколко хиляди служители на Министерството на вътрешните работи ни развалиха моабета като изместиха фокуса от местните избори и го насочиха към себе си.
Ние обаче с радост посрещнахме новината за промените в Закона за бюджета за 2016 година и последвалите полицейски протести, защото по тази тема противопоставянето, заемането на страна и крамолите са къде къде по-силни, шумни и интересни. Изведнъж всички станахме експерти по финанси, вътрешна сигурност и реформи.
Няма да се спирам на различните конспиративни теории за причината, извела служителите на МВР на улицата – дали е с цел отвличане на вниманието от изборите за местна власт, сценарий за сваляне на правителството или заговор на илюминатите – всеки е свободен да вярва в каквото иска и пламенно да го защитава пред клавиатурата си, както най-често се случва. Своето недоволство работещите в системата обясниха с т.нар. реформа, предложена от Владислав Горанов тихомълком и набързо. Тя включваше намаляване на изплащаните обезщетения при пенсиониране на служителите от 20 на 10 заплати, без върху тях да се начисляват добавки прослужено време и специфични условия на труд. Премахнати се оказаха и допълнителните възнаграждения за прослужено време, част от средствата, получавани по време на отпуск, самият отпуск също се предвиждаше да се редуцира от 30 на 20 дни, а заплатите, получавани при пенсиониране по болест – от 15 на 10. Тези и други рестрикции доведоха първоначално до стотици молби за напускане в сектора, а след това и до блокиране на магистрали, ключови пътни артерии в градове в цялата страна и кулминацията – протестът пред сградата на Народното събрание в столицата, провел се тази неделя. Очаквано, властта даде на заден ход и част от заложените в бюджета промени отпаднаха – предложи се намалените обезщетения да важат само за новопостъпили служители, да се запази дневният порцион и част от социалните придобивки. Това обаче не удовлетвори протестиращите и синдикатите им. Преговорите продължават.
Междувременно гражданите отново се разделиха и заспориха кой крив и кой прав по случая. Част от тях подкрепиха недоволството на служителите в редиците на МВР, други го заклеймиха и категорично отказаха да подкрепят полицаите. Едните даваха за пример хора, вършещи с чест и достойнство задълженията си, изтъкваха факта, че работещите в системата сами си купуват консумативи, че имат лимит на горивото за служебните автомобили и че са подложени на унижения и от страна на държавата, и от страна на останалата част от обществото. Другите изтъкваха случаи на безхаберие от страна на полицаи, насилие, корупция и злоупотреби със служебно положение. Организира се и акция “Качество, а не количество” в МВР,която за някои си беше своеобразен контрапротест. И възниква въпросът – кой е крив и кой прав в случая?
Права ли е властта?
И да, и не. Реформата в сектор “Сигурност” е болезнено належаща и още по-болезнено закъсняла. Тук поне всички са единодушни. Само че, първо, това далеч не влиза в задълженията на финансовия мистър, и второ, рязането на средства не е реформа, а плах опит да се закърпи бюджет 2016. Финансовите проблеми в системата на МВР не се дължат на големия брой полицаи и пожарникари, а на големия брой администрация. Да, става дума за същите тези сърдити лели и чичовци в КАТ, на гишетата за издаване на лични карти, паспорти и други документи, за стотици, даже хиляди експерти, счетоводители, сътрудници и прочие мотаещи се по етажите на различните учреждения с папки под ръка служители. Няма никаква логика част от тях да се водят първа категория труд и да се ползват със същите привилегии, с каквито се ползват охраняващите границата например. Доста средства биха се спестили, ако седящите зад бюро се прехвърлят в трета категория, ако се намали техният платен годишен отпуск и се прекрати изплащането на 20 заплати при пенсиониране – достатъчно им е заложеното в Кодекса на труда, което им гарантира отново прилична сума при десет години стаж преди настъпване на възрастта за нетрудоспособност. Ясно е, че и съставът на администрацията трябва да се редуцира. Що се отнася до служителите на терен, едва ли някой би оспорвал правото им на всички тези допълнителни плащания и почивни дни, ако те просто си вършеха работата – да се грижат за сигурността на гражданите. Доста идеи се появиха в общественото пространство в последните дни, например да се провеждат изпити по физическа и психическа подготовка през определен период от време и само преминалите ги да остават в системата, да се преструктурират отделни звена и да се закрият нефункциониращи такива, да се намали раздутият щат, където е необходимо. Властта би могла да заимства нещо от тях. Обезпокоителен е и начинът, по който се случиха промените – на тъмно, без обсъждане, без диалог със засегнатите от тях, поставящи ги пред свършен факт. Причината най-вероятно е страхът да не се провалят изборите, защото ако мерките бяха обявени по-рано, негодуванието и протестите биха саботирали изборния процес. От друга страна, похвално е, че по част от точките не отстъпва, ясно е, че една промяна никога не случва без сътресения и недоволни, реформираният рядко се съгласява с реформиращия.
Прави ли са полицаите?
И да, и не. Право е на всеки гражданин да изразява мнението си и да протестира, независимо дали носи униформа или не. Да негодува, когато му се отнема нещо, особено когато говорим за пари,привилегии и съкращения. Всъщност най-масовите и чести протести са именно с този мотив, спомняте си недоволствата на служителите на ВМЗ – Сопот, БДЖ, БНР, учителите, Луфтханза дори. В системата на МВР от години нещата не вървят и не говорим единствено за финансовата част – работниците често се оплакват и от начина, по който се случват назначенията, от отношението на ръководните кадри към тях, от постоянните наредби, които бълва всеки нов министър, променящи начина им на работа. Преди време имаше отново напрежение, този път на улицата бяха служителите в затворите, които не бяха съгласни с новото си работно време и смени. Така че не е и само за пари протестът, в което го обвиняват мнозина,може би е достигнат прагът на търпимост. Проблемът обаче е, че това се случва точно сега, едва когато се посегна на баницата им. Подобни масови прояви от страна на полицаите с искания за реформи не сме виждали. Нито пък демонстрации срещу задкулисието и обвързаността на системата, превърната в бухалка за неудобните на силните на деня. Освен това е редно и те да изразят готовност за промени – ако властта отстъпи изцяло под натиска им, ще започнат ли да изпълняват задълженията, за които са наети, да са повече в услуга на обществото, отколкото в услуга на себе си, ще добият ли модерен европейски вид – едва ли някой се интересува колко получават служителите на реда в Германия например, просто защото там те си вършат работата, а и с външния си вид вдъхват респект.
Прави ли са гражданите?
И да, и не. За мнозина още са пресни спомените от масовите протести през 2012 и 2013 година, когато сред присъстващите имаше бити, арестувани и заплашвани. В медийното пространство стана традиция всеки месец да се появява новина за полицейски произвол, а корупцията и бездействието при извършено престъпление са очевидни за всички. Гражданите не чувстват полицията на своя страна и в настоящата ситуация това е напълно естествено. Но в същото време няма съсловен протест до момента, подкрепен от обществото – разграничихме се от учителите, не застанахме до лекарите, до служителите на БДЖ, едва ли бихме адмирирали протест на данъчните служители или работещите в градския транспорт например. Напротив, постоянно ги нападахме защо са се сетили чак сега, защо за пари, а не за морал, защо не са подкрепили нас по време на #ДАНСwithme, вадим примери колко много не заслужават социални придобивки и колко малко имат право да ги искат. И този протест е поредният пример как промяната у нас е невъзможна, просто защото никога не заставаме заедно зад идеята за нея, независимо за коя сфера на обществения и политически живот говорим. Всяко следващо недоволство и искане на нечия оставка ни разделят все по-остро по начин, по който дори поръчковите медии и властта с целия си ресурс не успяват. По-лошото е, че това сякаш ни доставя удоволствие – ако човекът Х е на дадено мнение, ние непременно ще заемем срещуположното, не защото той греши, а само за да не сме съгласни с позицията му. Основателни или не, нищо не ни костваше една вечер да застанем до служителите на сектор “Сигурност” на “Орлов мост” по време на техните протести. Най-малкото да чуем какво наистина искат. Често пропускаме факта, че те са на най-ниското стъпало в системата и голяма част от действията и/или бездействията им са вследствие на инструкции, спуснати от висшестоящите. Така че да не бързаме да хвърляме камъка. Нищо не се знае, утре може пък те да застанат на наша страна, когато поведем битка с поредното правителство на мафията.
Коментирайте чрез: