Ако на този ден слънцето изгрее в облак, през годината ще пада много град. Ако вали дъжд, лятото ще е сухо, а ако не вали, ще е дъждовно. Вали ли дъжд на Гергьовден, очаква се плодородие. Където падне мъгла на Гергьовден, там ще пада град през лятото. Кога Гергьовден е мъгляв, добитъкът ще е болнав. Колкото дни преди Гергьовден прогърми, толкова пари ще струва житото.
С голяма радост и почит се приема дъждът, който вали на Гергьовден, тъй като се вярва, че той носи голям берекет. Дъждът, който вали през целия гергьовски месец, народът нарича „алтън“ и казва, че „всяка капка от гергьовския дъжд е жълтица“. В народните песни и приказки този дъжд е сравняван със златна царска колесница или с царска корона. Сюжетът за гергьовския дъжд се среща в различни варианти, като например в народната приказка, в която царят пита колко струва царската корона (в друг вариант става дума за сребърно рало или златен палешник) и селянинът му отговаря, че не струва колкото гергьовския дъжд. В обредния комплекс на Гергьовден намираме редица магически действия и практики за предизвикване на дъжд или срещу градушки, което се обяснява именно с вярата, че този дъжд, който се пуска от Свети Георги, е и лековит.
бел. ред – Съдейки по времето навън до момента – предстои ни кофти година и дъждовно лято.
*Откъсът е от книгата “Народна метеорология” (София, 1999, Издателска агенция ФДК) на Валентина Шарланова, доктор на историческите науки, завършила Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1984 г. защитава докторска дисертация на тема “Традиционна българска народна метеорология”. Научен сътрудник към Етнографския институт с музей в София.
Коментирайте чрез: