Изборите минаха и заминаха, резултатите и депутатите вече са ясни, харесват ли ни или не. Големият въпрос обаче е ще има ли правителство.
Преговорите са в разгара си и вече започваме да недоволстваме. Едни хулят гласувалите за ГЕРБ, защото така те отново са водеща политическа сила, без да са дали заявка, че ще променят начина, по който управляваха четири години – а той никак не е за аплодисменти. Други сега са разочаровани от избраниците си, които им се предложиха на тепсия. Трети искат нови избори, защото усещат какво ни чака в близките години. Четвърти скачат срещу всички останали и искат каквото и да е правителство в името на реформите и благоденствието на KLETA MAJKA BALGARIQ.
Факт е, че замитаните с години под килима проблеми днес се изправиха, по-големи отвсякога. Здравеопазването и енергетиката са пред колапс, образованието никакво го няма, съдът отдавна е оплетен в сложни връзки и зависимости, а темата „КТБ“ удобно не намери място в предизборните програми на партиите. #Кой и майка му са си все тук, продължаващи да задушават в пипалата си цялата държава. Наясно сме, че никак, ама никак няма да е лесно на следващия премиер и на следващите министри. Бомбите за обезвреждане са доста и никой не иска да си навлече гнева на обществото, така чувствително и нащрек в момента, като започне с твърда ръка да увеличава цените на тока, да свива разходи и да реже със скалпел туморите, враснали се във всяка една система през последните 25 години. Само че някой трябва да го направи. Да запретне ръкави и да действа. Ние трябваше да решим кой е достоен, смел и решителен да се заеме. Да не допускаме старите грешки. Имахме на разположение програми, куп изяви на кандидатите в медиите, статуси във фейсбук, коментари и анализи. Най-вече – имахме собствени наблюдения. Едни и същи гастролират четвърт век из управлението на държавата. Нагледахме им се, наслушахме им се, разочаровахме се, вярвахме, надявахме се. Решихме, че след протестите от миналата година нещо ще се промени, и с погнуса открихме, че пак същите лица са в листите. Искахме промяна, получихме подмяна. Не се доверихме на новите имена и партии, на непознатите, но сега мрънкаме срещу старите. Протестираме срещу бат Сали, но преглъщаме факта, че Пеевски пак е депутат.
А сякаш и самите политици не очакват, че сформирайки правителство, то ще изкара пълен мандат. Затова и никой не гледа напред, не предлага ясно решение, не си съставя план. Всеки се опитва набързо да скалъпи нещо, за да успее да се докопа до пая, да поцица субсидийки и да си напълни касичката, за да тръгне на пазар за гласове с нови сили напролет.
Недоволстваме, но всъщност ние си ги избрахме. Тези, които гласувахме. И тези, които не гласувахме. С отказа си от участие се превърнахме в съучастници. Сега не ни остава нищо друго, освен да ги натискаме да работят и да им напомняме защо са там. Ние сме властта, не те. Ние задаваме тона и изискваме. Не се ли вслушат в гласа ни, значи трябва да отстъпят мястото си на други.
Коментирайте чрез: