Тъжно, ама факт – между шопинга за здраве и сериите на „Стъклен дом“, моловете някак си, без да разберем, станаха социален, обществен и културен център у нас. И понеже нито културната, нито обществената или пък социалната среда у нас стават за нещо – моловете разбираемо се превърнаха в магнит за чалгата, селфитата, прилепналите тениски и 15-сантиметровите токчета.
Моловете са идеалният пример какво се случва, когато сблъскаш челно посткомунистическо общество с отвързана западна консуматорщина. Получава се някаква болна комбинация – като да пренесеш илиенските сергии на площад Пикадили. Лъскавите търговски центрове са странен съвременен хибрид между някогашния селски мегдан, чаршията, дюкянчетата, че дори и читалищата (има книжарници по тия места – без майтап).
В моловете се случва всичко интересно, от което се вълнува обществото. Всяко събитие на тяхна територия предизвиква гръмовен отзвук по села и по седенки, по форуми и блогове, по туитъри и фейсбуци. И води до скубане на коси и задълбочени дискусии по жизненоважни и приоритетни национални въпроси – като кърменето на обществени места, естествено.
На медийни фишеци сме се нагледали всички – само че обикновено ги пуска някой безпринципен депутат, който вади от нафталина я забраната за тютюнопушене, я циганската престъпност. И разчита, че като с магическа пръчка обществото мигновено ще се превърне в 7-милионна затъпена версия на форума на БГ мама. И то, разбира се, не го разочарова никога.
Този път обаче дори нямаше нужда от депутатска намеса. По стара традиция скандалите на селския мегдан после отекват една седмица в цяло село. Е – случи се същото, само че в национален мащаб. Неземно преиграване, псевдогражданска активност и излишен шум. При това, подхванат с радост и от всякакви видни родни обществени борци за справедливост. Оказва се, че явно чрез моловете си избиват комплексите не само средностатистическите провинциалисти, но и една камара интелектуалци.
Тъжното е, че седмица по-рано на същия тоя селски мегдан бе пребит до смърт човек, заради грешен дрескод. И за сравнение – отзвукът, шумът и гражданската „активност“ в селото далеч не бяха толкова големи. #
Коментирайте чрез: