Какво представляваше окупацията във ВТУ? Защо бе освободена 321 зала?
На 28 октомври студенти окупирахме 321 аудитория в Ректората на ВТУ в знак на солидарност към колегите от СУ. Кипяхме от енергия. Имахме подкрепа от студенти, преподаватели, граждани. Още първите дни създадохме библиотека „321“. Излъчвахме филми, коментирахме ситуацията.
Как се отнесе ръководството?
На втория ден имаше среща с ректора проф. Легкоступ и Студентски съвет. На тази среща нищо не се постигна. Обичайните обвинения, че сме платени, бяха пуснати в действие от членовете на Студентски съвет. Те не спряха да повтарят, че ВУЗ-ът не е място за правене на политика. Интересни твърдения – мнозинството от този Студентски съвет са членове на една наричаща себе си „патриотична“ партия.
На 29 октомври актьорът Ивайло Захариев дойде да изрази подкрепа. Оказа се, че не може да бъде допуснат. Такава била заповедта, а аргументът – дошъл е след работно време.
Но да продължим хрониката. Известно време до централния вход на Ректората висеше огромен транспарант с надпис „ВМОРО 1893–2013“. Ако ние правим политика в 321 аудитория, какво тогава прави този чисто политически плакат на входа на ВТУ?
На 4 ноември ние, Ранобудните студенти от ВТУ, излязохме с позиция пред ръководството на университета относно качеството на образованието. На тази среща Студентски съвет излезе с някаква декларация, в която част от нашите искания присъстваха, други бяха формулирани допълнително. От нас се искаше да гласуваме за искания на Студентски съвет, от който се бяхме разграничили. Изготвени от хората, които ни обвиняваха, че сме платени. Не проявихме наивност и заявихме, че няма да допуснем да бъдем под Студентския съвет, подписвайки тяхна декларация. Ние имаме свои искания и под тях стои подписът на Ранобудните студенти от ВТУ.
Ще отбележа още един опит за дискредитация, който ръководството направи. На 30 ноември в Аулата на ВТУ се състоя Ден на отворените врати. Това събитие цели да запознае кандидат-студентите с предимствата на Великотърновския университет. Някои от Ранобудните искаха да присъстват, сред тях бях и аз. Лично ми бе казано, че не е хубаво да задавам въпроси и че няма да бъда допуснат. Попитах ректора каква е причината да бъда спрян. Отговор нямаше. В Деня на отворените врати те бяха затворени за мен. Не бяхме допуснати, защото можело да задаваме въпроси. Нима нямаме право да следим как ръководството се грижи за имиджа на ВТУ? А ако си припомним провала на кандидат-студентската кампания миналата година?
Малко и за заплахите, които не отсъстваха. Още в първите дни от фалшив фейсбук профил наш колега – Благовест Цветанов, е получил директни заплахи, че ще остане без крака, ръце и уши. Наивно е някой да смята, че бихме се поддали. Това не бе нещо неочаквано за нас.
Още един случай. В 321 зала остават двама окупатори, в това число организаторът Светлин Тачев. Изведнъж в аудиторията нахлува група студенти, които заявяват, че искат да учат. Тачев им обяснява, че има окупация. Единият от нахлулите обаче започва да обижда, да псува и заплашва Ранобудните. По-тревожното в случая обаче е, че агресивният студент е бил със запасан пистолет. Не можем да твърдим дали е бил боен, газов или воден, но самото му наличие е смущаващо. Ако пропусквателният режим в университета е с цел опазване на здравето на студентите, то как това момче е било допуснато в Ректората с пистолет?
Този случай не ни отказа от каузата ни. Ние продължихме и тези заплахи дори ни мотивираха. Ако бяхме склонни да се поддадем на провокации, то изобщо нямаше да се захванем с окупацията.
През цялото време ние организирахме лекции на преподаватели. Голяма част от тези срещи бяха сред най-смислените, на които съм присъствал във ВТУ. Това не означава, че компетентните в университета са малко – дори напротив, във ВТУ са едни от най-добрите специалисти. Но когато знаеш, че така подпомагаш една истинска кауза, искреността се предава и на другите.
Дойде 9 ноември. Предстоеше „Походът на справедливостта“ в София. Няколко студенти от ВТУ тръгнахме на път. Вечерта бяхме в Ректората на СУ, където се проведе общо събрание. На другия ден всички излязохме на стълбите пред Ректората. Неописуемо е усещането при гледката на огромната тълпа, събрала се в подкрепа. Няма да забравим как множество стои в готовност да чуе какво ще кажем, а след това да скандира заедно с нас.
Няма да забравим и 12 ноември и събитията около Народното събрание. Огромното присъствие на полиция, жандармерия и спецчасти. Нечовешкия страх на депутатите от собствения им народ. Изправянето на българи срещу българи. Побоя над момичета и възрастни хора. Искаме да се обърнем към министър Йовчев: Не е ли крайно цинично да твърдите, че полицията не е превишила правата си? Сляп ли сте за многобройните кадри, на които Вашите служители блъскат, бият и пребиват мирни протестиращи? Или мислите народа за сляп?
Първият протест във Велико Търново, който Ранобудните организирахме, беше на 20 ноември. На него се събраха около 100 души – студенти, преподаватели и граждани. Никой не можеше да сдържи емоциите си. Решихме да продължим с шествия. Хората намаляваха, но за това има различни фактори.
Когато дойде 28 ноември, решихме, че трябва да действаме по-ефективно предвид ресурсите, с които разполагаме. Бяхме по-полезни на улицата, сред хората. Трябваше да излизаме и да говорим на съгражданите и колегите си. А датата бе символична – точно месец от началото на окупацията. След обсъждане и оценка решихме, че ще освободим аудиторията и ще се концентрираме върху протестите. Окупацията бе свършила своята работа – във Велико Търново има будно студентско общество. Сега идваше ред да докажем с още по-активни действия, че сме постоянни.
Продължихме с протестите и шествията. Началото им е от площада пред историческия хълм „Царевец“, преминава през паметника на емблематичния бунт „Велчова завера“ и приключва на един от символите на старата столица – площад „Майка България“. Малко сме, но убедени в каузата и в борбата. Срещаме подкрепа от цялата страна и от българи в чужбина. Искаме да се обърнем към всички, които са с нас: Благодарим ви от цяло сърце! Вие ни крепите и ни давате увереност да продължим! Благодарим ви, че въпреки многобройните лъжи вие вярвате в нас. Протестите продължават!
Ние няма да ви предадем!
Публикувано в брой 20 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: