Homo sacer

0
Снимка: Жюстин Томс
Мирен протест срещу дискриминацията и расизма спрямо ромите в България – 21.12.14 Снимка: Жюстин Томс

Homo sacer [1] – това е концепцията за човешкото същество, което може да бъде убито безнаказано, но същевременно – бидейки отхвърлено от общността и правния й обсег, един вид човек без човешка стойност – което не може да се използва дори в ритуални религиозни жертвоприношения. Homo sacer е бил напълно непотребен, извън човешкото общество и освободен от всички задължения или съображения, валидни за другите човеци поради тяхната принадлежност към човечеството. Лишен от всякакво социално качество и политически права – незащитен, превърнат в движеща се мишена за всеки скучаещ садист или убиец.

„Фашизмът започва толкова банално, че след това дори няма да можем да се сетим как точно е станало“, пише Веселина Седларска[2], „Да. Стъпка по стъпка – днес с бесни изказвания, на които никой от властимащите не реагира, утре – с етническо прочистване на село Розово, с което няма сведения прокуратурата да се е заела, по-нататък – с бойкота на сирийските деца в село Ковачевци, справедливо наречен „битов фашизъм”. И т.н., и т.н.“, съгласява се Емил Коен[3]. Съгласявам се и аз – с един от известните изрази на Хилберг[4]: „началото на 1933 г. първият чиновник, който вписа първата дефиниция за „не-ариец“ в някаква разпоредба, запечата с този акт съдбата на европейското еврейство“.

Разбирам, че съществуват множество действия, които никой не приписва съзнателно на себе си. При положение, че повечето социално значими действия са опосредствени чрез дълга верига от причинно-следствени и функционални зависимости, моралните проблеми изчезват от полезрението, а случаите, изискващи по-внимателно вглеждане и съзнателен морален избор, стават все по-редки.

Непреднамерената жестокост на хората с добра воля обаче е исторически факт и не може да ни изненада. Забележително е, че ние не сме неспособни да познаем грешните действия или големите неправди, когато ги видим. Това, което ни учудва, е как е било възможно те да произтекат, когато всеки от нас е вършил само невинни работи. Трудно е да се приеме, че твърде често не е имало човек или група от хора, които са проектирали или причинили всичко това. Дори още по-трудно е да се проумее как наши собствени действия, чрез опосредствените си ефекти, са могли да причинят страдание.

В тази връзка, хората станали жертва или потърпевши от някакъв вид битова престъпност, етикетирали случилото се като „циганска престъпност“, украсили разказа си с думи като „скот“ и „сган“, хвърляйки тези определения не само върху виновниците за нещастието си, но върху много повече и невинни хора, осъзнават ли, че участват в един процес на дехуманизация? Дехуманизация, която тогава – в далечното минало (преди малко повече от половин век), там –  в далечна Германия (но ситуирана също в Европа) е била добре известен механизъм, благодарение на който целенасоченото унищожаване на човешки същества е станало морално приемливо за „чистото“ население? Последният символичен акт, част от тази целенасочена дехуманизация, извършвана тогава и там, е поръчването на химикалите за газовите камери от германска компания за обезвъшляване.[4]

Тук и сега това са само асоциации. Но неосъзнаваната дехуманизация, плод на несъстоятелни обобщения, в която всички участваме, се случва в действителност.  Такова е отношението  на по-голямата част от нас към ромите от много време насам, такава е ежедневната ни реч, а отскоро и политическата ни. Вечното „те“, вечно виновните за всичко, които странят от туземните „ние“, вътрешни чужденци, около които трябва да бъде ясно очертана жизнено важна граница, която трябва да бъде съхранявана ненакърнима и непромокаема.

Определянето на вината, за един или друг проблем, като колективна – нещо, което ни е много добре познато на политическо и институционално равнище, е най-добрата предпазна мярка срещу откриването на виновници, а самият мащаб на престъплението е най-доброто извинение да не правиш нищо. „Тежко ни и горко, ако вземем да определяме битовата престъпност като „ромска“, а тежката финансова престъпност като „българска““.[5] А расизмът, освен че може да бъде неосъзнат, е и вид социално инженерство и може във всеки един момент да обслужва нечии политически интереси. Нека осъзнаем поне това.

Благодаря на подписалите се под „Откритото писмо до българските държавници, общественост и медии от представители на ромския етнос“, [6] които сами по себе си са най-силният аргумент в полза на истината и най-сериозното опровержение на етническите предубеждения. Благодаря на Неда Генова и Жана Цонева, които организараха мирния протест срещу дискриминацията и расизма спрямо ромите в България, като по този начин направиха една значима стъпка, която твърде дълго време никой не се бе осмелил да направи.


[1] (лат.) – буквално „свещеният човек“, но в преносен юридически смисъл (фигура от римското право) – “ прокълнатият човек“ : Човек, който може да бъде убит безнаказано, но не може да бъде принесен в жертва в религиозен ритуал, понеже е отвергнат от общността и правото. Концепцията за homo sacer ни припомня  Джорджо Агамбен в “Обществото, което идва“ („La Comunita che viene“, 1990).

[2] Целият статус, публикуван във Facebook: „Прочетох тук поразително отчайващи неща. Претендирам да познавам по-добре от всеки колега само една тема: ромската. Познавам я и на терен след 30 години обикаляне на гетата, и на теория, и като чуждестранен опит. Гетата са минирани полета. Нужни са умни и работливи сапоьори в политиката, иначе всички заедно ще се взривим. Любослава (Русева) вижда поне пет крачки напред. Когато пристигнем там като общество, ще се молим да може да се върнем тук и сега, за да сме предотвратили катастрофата. Не се заяждайте с Любослава, а мислете. А по-темата за фашизма, ще кажа само едно: Фашизмът започва толкова банално, че след това дори няма да можем да се сетим как точно е станало.“

[3]” Годината на великата метаморфоза” от Емил Коен – 18/12/2014:

[4] Бауман, З., Модерност и холокост, ИК „Лик“, София, 2002

[5] Hilberg, The destruction of the European Jews, p. 1044)

[6] Деян Колев от Център за междуетнически диалог и толерантност в статията „В асансьор с Валери Симеонов: За ромските деца, които не си играят с прасета по улиците“

[7] „Открито писмо до българските държавници, общественост и медии от представители на ромския етнос“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *