Синдикати. Има такова животно у нас, да Защитават ли интересите на хората, обединени в съответните такива? Спорно, клони към не. Играят ли по свирката на тези, които държат кормилото на властта? Пак утвърдителен отговор (спомнете си колко се надявахме да подкрепят антиправителствените протести).
Но не за тях ще говорим сега. А за безумното предложение на КНСБ(Конференция на независимите синдикати в България) платеното майчинство да се увеличи с още 6 месеца и така то да стане две години и половина, като тези 6 месеца да бъдат за сметка на работодателите (в момента майките могат да ползват допълнително половин година, но тя е неплатена). Очаквано, идеята срещна сериозен отпор от бизнеса и обществото, неочаквано Националният съвет за тристранно сътрудничество я отхвърли. Популизмът все пак няма почивен ден.
Евентуално увеличение на отпуска за отглеждане на дете ще доведе до още по-високи разходи за работодателите, които и сега не се радват особено на служителките им, които отсъстват две години от работа. В браншове, където заетите са предимно жени (в сферата на услугите и шивашката промишленост най-вече) това може да доведе до сериозни притеснения. Сегашните две години се поемат от Националния осигурителен институт, а допълнителната половин, която може да се ползва, е неплатена. Никой предприемач не би се съгласил да бъде за негова сметка и реално да плаща, без да получава труд отсреща. Такава мярка би поставила в неблагоприятно положение и всяка жена, особено във възрастовата група 25-30 години, при търсене на работа, тъй като с предимство ще бъдат по-млади такива или мъже, защото при тях вероятността да сервират на шефа си новината, че няма да ги има на фронта 2 години, е по-малка.
Въобще слабият пол у нас е дискриминиран, макар че условията на труд са същите като тези на силния. Статистиката показва, че жените са по-образовани и квалифицирани от мъжете, завършват с по-висок успех училище и университет, по-добри мениджъри са и по-организирани (нищо лично, господа). В същото време процентът на ръководни постове, заемани от дамите, продължава да няма и 15%, а шансовете им за развитие в кариерата след раждането на дете значително намаляват – предполага се, че те често ще отсъстват от работното място, защото малчуганът боледува, има тържества в детската градина или училището, родителски срещи и т.н. Затова на тях не им се възлагат по-важните задачи, оттук и възнаграждението им е по-ниско от от това на мъжа, а ако тепърва си търсят работа, СВ-то им ще е сравнително надолу в купчината. Две години аут от службата са много, особено за някои професии, където нововъведенията са ежедневие и човек трябва постоянно да актуализира знанията и уменията си, за да е на ниво. Завръщането към задълженията е трудно, стресиращо, а често и невъзможно.
Платеното майчинство у нас бие всички рекорди не само в Европа, но и по света. За сравнение – в Англия то е 26 седмици. През първите 6 се плаща 90% от заплатата, която е получавала жената, през останалите – седмично обезщетение. Когато изтекат, може да се удължи до година, но това време не се заплаща. В Исландия отпускът за отглеждане на дете е 6 месеца, а сумата – 80% от възнаграждението, което е получавала майката. В Куба периодът е същият, но се получава пълното такова. Съседна Гърция отпуска 56 дни преди и 63 дни след раждането. Ирландките се радват на има-няма три месеца, през които получават парите, които получават и ако бяха на работа през това време, а след изтичането им отпускът е неплатен. Португалките “почиват” четири месеца. Любопитно (за тях не, за родните майки) е, че на жена, решила да остане вкъщи и след изтичането на платения период, се дава възможност да работи на половин ден и от дома си. Още по-любопитно е, че в голяма част от тези страни детски надбавки получават всички, независимо от доходите си – това в България е дискриминация, в крайна сметка всяко едно дете заслужава да получава средства от държавата. Те, заедно с доходите на съпруга, позволяват майката съвсем спокойно да си остане у дома и да се грижи за малчугана. Да добавям ли, че там проблем с детските градини няма, а и да има, доходите на семейството стигат, за да си позволят наемането на детегледачка или пък съпругата въобще да не работи, а цял живот да си домакинства?
Всъщност това е ключовият момент – местата в ясли и детски градини. Ако има такива, никой няма да ползва майчинство две години. То и сега не го ползва българската майка – защото за първата година ако получава 90% от брутното си трудово възнаграждение, то за втората се радва на сумата от 340 лв. С тази сума само памперсите на отрочето си не може да покрие. Затова се връща на работа, молейки се рожбата й да се класира за ясла или да има баба, която да поеме грижите за него. По две години ползват ромките – ето как са превърнали това в своя професия. С обезщетението плюс помощите за 15-те си деца те си живеят съвсем спокойно. Което показва, че системата в момента устройва само и единствено тях. Работещата жена не иска дълго майчинство. Тя иска да има възможност за професионално развитие, нормален доход, с който да отглежда детето, и детска градина, където да го оставя. Не да чака класирания, да лъже системата или да търси връзки, за да си намери място то.
Тук е ключът от бараката – може да се съкрати този вид отпуск, а спестените средства да отидат за изграждането на заведения за отглеждане на малчовците. И без това не една и две сгради пустеят и се рушат, особено в столицата. Може да ползват данъчни облекчения работодателите, които изграждат такива във фирмите си (у нас има чуждестранни такива, които го правят) – така детето ще е близо до майката и тя ще е спокойна, а и ще може да работи наравно с останалите си колеги. Може да й се предлага да упражнява труд на половин работен ден, или пък от вкъщи. Варианти много – и то такива, които не облагодетелстват само дамите, но и бизнеса, и икономиката като цяло. Стига някой да помисли за това. Явно и тази власт обаче няма такова намерение, а предпочита да раздава помощи в опит да си спечели симпатии. Е, не успява.
Публикувано в брой 39 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: