…и има ли промени всъщност
Преди избори и управляващи, и опозиция се сещат, че има там нейде един клет гражданин (потенциален гласоподавател) – пренебрегван, онеправдан и вечно измамен, за чието благо следва да се помисли. Предстоящите избори за Европейски парламент доведоха до много популистки изказвания, добавки за пенсионери и социално слаби, включително и до промени в Закона за потребителските кредити.
Реално погледнато, такава стъпка трябваше да бъде предприета отдавна. Преди световната икономическа криза да почука и на нашата врата банките раздаваха кредити, както политици мятат предизборни обещания – без покритие. Това доведе до рязък скок на несъбираемите, така наречени „лоши кредити“. А сега, няколко години по-късно, сме свидетели на обратната тенденция – рязко свиване на кредитирането. Както се казва, „за да получиш заем, първо трябва да докажеш, че не се нуждаеш от него“.
Войната заемодатели–длъжници не е от вчера. Постоянно има спорове за дребните шрифтове в договорите, едностранните промените на лихвения процент, таксите за обслужване и евентуално предсрочно погасяване и други в този ред на мисли. За пръв път се заговори за регулации в областта на бързите кредити – това са отпуснати суми до 400 лв. Към тях обикновено прибягват хора в затруднено финаново положение, които не могат да получат заем от банка, тъй като не отговарят на условията ѝ. Прибягвайки до услугите на такава финансова институция, те често се оказват в позиция да ѝ връщат сума, двойно и тройно по-голяма от взетата. Получаваш 200 лв., да речем, но с разнообразните такси и лихви се оказва, че трябва да върнеш 500 лв. Какво обаче разбират сегашните управляващи под „регулация“? Да се въведе таван на лихвите от 50%. Тоест на 200 лв. изтеглен бърз кредит лихвата може да бъде 100 лв. Подчертвам, таван на лихвите. Не и на таксите. Това означава, че въпросните кредитори могат да си измислят куп такива и отново дължимата сума да е три пъти по-голяма от тази, която си заел. Спомняте ли си как същите тези управляващи в края на предишния си мандат – през 2009 година, въведоха ограничения за заложните къщи? Тогава те бяха ограничени да акумулират лихва от 3% на месец. Но никой не ги спря да заобикалят това ограничение и да си измислят нови и нови такси. Ако то действаше, нямаше да са на всеки ъгъл и сега, 5 години по-късно. Такава е и ситуацията с регулациите в момента – не е като да няма опции да се заобиколят и на практика си остават в сферата на празните приказки и симулирането на „загриженост“ за ужилените потребители.
По въпроса за дребните шрифтове в договорите за кредита вече е ясно – в чл. 10, ал. 1 е записано: „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв шрифт, чийто размер е не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора“. Това определено беше време да се случи. Сега заемополучателите няма да имат възможността да се оправдават, че нещо не са видяли или прочели. Освен това общите условия в договора следва да бъдат подписани и от банката, и от клиента на всяка страница.
Остава например тази за разглеждане на документи, когато постъпи искане за кредит. Но пък отпада задължението на кредитополучателите да плащат такса на банката, ако погасят предсрочно заема си за жилище. Само че когато измине една година – дотогава, а и до 5%. Зад борда остават и разните комисионни за усвояване, обслужване и управление на кредита, като изрично се забранява на банките оттук нататък да събират каквито и да е допълнителни такива, ако те са част от дейността им по предоставянето му, както и да ги начислява повече от веднъж за една и съща операция, която изпълняват. Дотук добре. Обаче първо, тези сумички най-вероятно банките просто ще мушнат в общата цена на кредита и няма да се лишат от тях, все пак те формират голяма част от приходите им, и второ, новите правила на играта ще важат само за новите играчи. Иначе казано, когато законът влезе в сила, той ще засегне само сключените след приемането му договори за кредит. Останалите засега ще си карат по стария ред. Казвам засега, тъй като това е една от причините за недоволство и непрестанни въпроси и към вносителите на предложенията, и към останалите народни представители. В крайна сметка със сигурност да се възползват от новите правила заслужават и хората, които са теглили някога заем и към настоящия момент си патят от високи лихви, безброй такси и ситни буквички.
Като заговорихме за лихви, и тук има промяна. Досега те се образуваха в зависимост от базов лихвен процент и надбавка. Базовият лихвен процент си го определя самата банка. Според промените лихвата по кредита ще се изчислява спрямо пазарен индекс libor, euribor, sofibor и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или Националния статистически институт, както и от комбинация от тях в допълнение с фиксирана надбавка. В това размито понятие именно е уловката – щом финансовите компании ще могат свободно да комбинират различни индекси и така да формират лихвения процент, то едва ли ще се поколебаят да използват този момент и ефектът на практика ще е нулев и всъщност ще доведе до много по-висок такъв. Новост е и че нямат право еднократно да го изменят след отпускането на заема, ако това не е упоменато в договора.
Друг нов момент, който се въвежда, е относно удовлетворението на банката, когато ипотечен кредит не се изплаща. Изпадналият в затруднение заемополучател може да си избере между два варианта – кредиторът му да се удовлетвори изцяло, но до рамките на обезпечението на заема, като това съответно означава, че лихвата по него ще е по-соленичка. Вторият вариант е, когато потребителят не си внася вноските, банката да разполага с цялото му имущество, като тогава и лихвата ще бъде по-ниска. Тези промени водят до риск най-вече за самата нея – пазарът на имоти не е особено активен и все още се възстановява от кризата. Може да се окаже, че жилището, купено с ипотека, е доста по-евтино от самата ипотека и финансовата институция на практика не успява да компенсира загубата си, дори и да си го вземе от клиента.
Властта за пореден път реши да симулира, че работи в полза на гражданите и съвсем популистки размаха пръст на банките. Със сигурност има нужда от промени в законодателството в тази област, особено след февруарските протести миналата година – положителни, работещи механизми за регулация на заемите. С новите разпоредби все още е трудно да се каже дали ще отговорят на тези определения или ще доведат до още по-голямо оскъпяване и свиване на кредитирането, недоверие в системата и трус в банковата система. Засега клоним към втория сценарий. Да не говорим, че има определени граници на намесата на държавата в сектора и това в момента със сигурност ще се има предвид от потенциални инвеститори и в никакъв случай няма да ги стимулира да припкат с куфарчета с пари към нас. Времето ще покаже.
Публикувано в брой 34 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: