Ако ви се е налагало да пътувате в последните дни извън населеното място, в което живеете, със сигурност сте забелязали, че на предните стъкла на автобусите има стикери „Протест“. Националната агенция на автобусните превозвачи, в която участват 80% от транпортните фирми, заплаши, че ако не бъдат изпълнени исканията им, протестът ще премине в друга форма – ефективна стачка от 1-ви февруари тази година.
Проблемите в сектора не са един и два и не са от вчера. Цели 104 писма са изпратени до Министерството на транспорта от превозвачите. Отговор е получен на едва… четири от тях.
Нелегално
Един от основните проблеми е сивият сектор. По изчисления на Асоциацията той има пазарен дял от около 18% и на вътрешния, и на международния пазар. Нека направим заедно едно упражнение, за да добиете представа за какво става дума. Да отидем на „Руски паметник“ в София, където спират маршрутките, движещи се до Перник. Те, съгласно Закона за автобусните превози, имат разписание, а и са длъжни да поддържат определен брой линии, независимо има ли пътници, или не. Чакате си вие транспортното средство, а междувременно ви наобикалят един куп шофьори на леки автомобили, които ви предлагат да ви закарат до Перник на цената на билетчето, която бихте платили в маршрутката. Събират още пътници като вас, разпределят кой в коя кола ще се вози, натоварвате се и потегляте. Пристига маршрутката и се оказва, че пътници за нея няма. Редовна картинка.
Това се случва не само на „Руски паметник“, а и на много спирки на междуградски автобуси, които пътуват до близки и далечни дестинации. Не само в София, а в цялата страна. Не само в цялата страна, ами и извън нея. Според Асоциацията на автобусните превозвачи на ден от Европа тръгват по 20-30 микробуса за България и още толкова заминават извън пределите на страната, без да отговарят на изискванията на закона и на наредбите, регламентиращи превоз на пътници. Но всъщност и никой не следи за тяхното изпълнение.
Къде сме ние?
Може би на вас ви е „все тая“ с какъв превоз ще достигнете крайната точка на своето пътуване – дали с автобус, част от транспортна фирма, или с шофьор на лека кола или микробус, негова собственост, „любезно“ предложил ви услугите си. Все пак цената е една и съща. Обаче не следва да ви е „все тая“. Защото превозните средства, лицензирани да превозват пътници, отговарят на редица изисквания и подлежат на проверки от не една институция. Водачите им също. Те извършват бизнеса си законосъобразно и съблюдават цялата административна тежест, предвидена за безопасен превоз на пътници. Няма как да сте сигурни обаче, че случайният човек, при когото сте се качили, има застраховка, автомобилът му минал ли е технически преглед, в изправност ли е. Много е възможно и шофьорът да е употребил алкохол. Едно такова пътуване е всичко друго, но не и сигурно. Това не е всичко. Левчетата, които ще дадете на тях, няма да бъдат отчетени, не се облагат с данъци и едновременно лишават държавната хазна от приходи, конкуренцията от възможности и вас от предимствата да живеете в една нормална държава.
Това е едно от исканията на автобусните превозвачи – да се вземат мерки срещу нелегалните такива, които им крадат пътниците от години. Настояват последните да бъдат обект на засилени проверки. От началото на управлението си досега кабинетът „Орешарски“ така и не намери желание и воля да се справи с този проблем, изяждащ бизнеса за изрядните фирми, каквото не направиха и предшествениците му – за сравнение през 2010 г. фирмите за автобусни превози са били 2800. Днес те са не повече от 950.
Другите на пазара
Като следващ проблем Асоциацията посочва нелоялната конкуренция в лицето на Български държавни железници, която получава субсидии за около 170 млн. лв. годишно. И не само това – БДЖ ползва и по-евтино гориво. Всичко това позволява на държавната компания да вози на по-ниски цени, често дори под себестойността на услугата. Автобусните превозвачи искат да ползват също такова гориво, с по-ниска цена. Друг нелоялен конкурент за тях са общинските фирми за превози, които имат право пък на еврофинансиране за закупуването на нови автобуси. Транспортните фирми настояват те също да имат право на финансиране от Оперативна програма „Конкурентоспособност“, за да могат да обновяват превозните средства. Като основание за това те посочват, че около 25% от пътниците, които обслужват, ползват редица намаления при пътуване (пенсионери, деца, ученици, студенти и др.), които им костват около 500 млн. лв на година. А в бюджета на държавата за компенсирането им има скромните 53 млн. лв., които не само са доста далеч от 500 млн., но и се разпределят не особено честно между превозвачите. Тоест отстъпките, които тя предвижда, ги плаща друг.
Кой поръчва?
Друго искане на автобусните компании е за по-засилен контрол при разпределянето на линиите и обществените поръчки, защото впечатлението е, че те също се дават на „определени, свои хора“. Никой не проверява общините как провеждат конкурсите за избор на превозвачи, какви са изискванията към тях и кой в крайна сметка ги печели. А според новите разпоредби такива конкурси на много места дори няма да се провеждат (вж. в „Гаф на седмицата“).
Външните оператори
Част от компаниите, които оперират и на международния пазар, имат и друг проблем – двойното данъчно облагане в някои държави като Германия и Австрия например. В тези държави те заплащат ДДС, изчислено на база цената на билета и изминатите километри на територията им. Излиза, че веднъж биват обложени с данъка у нас, веднъж – в съответната страна. Сигнализирано е неведнъж с искане да се намери изход от ситуацията, но всички питания остават глас в пустиня.
Това са малка част от проблемите на автобусните компании, които се игнорират през годините. Търпението им обаче вече е на изчерпване. И ако сегашните управляващи не вземат мерки, които обаче да имат реален ефект, а не да останат на фаза обещания, на каквато практика сме били свидетели неведнъж, на 1-ви февруари ще има блокирани пътници по спирки и пътища. А това едва ли ще се хареса на властимащите. Започне ли транспортният сектор ефективна стачка, те са пътници. С еднопосочен билет. До дестинацията „Оставка“.
Публикувано в брой 24 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: