Местни избори 2015 – Наръчник на избирателя

Събин Танев
         
За съжаление, предизборната кампания започна. Казвам съжаление, защото за пореден път ще бъдат изречени хиляди лъжи и част от нашите съграждани ще се хванат за тях като удавници за сламка. Изборната активност ще отбележи пореден минимум, а изборните нарушения ще бъдат дори в пъти повече от изречените лъжи. Купеният и корпоративен вот отново ще бъдат препъникамъкът за българската демокрация. Но в своя арсенал активното гражданско общество има едно от най-силните оръжия на съвременната демокрация – информацията. Мъдър е бил човекът, изрекъл за пръв път максимата, че знанието е сила. Защото точно чрез познанието можем да върнем България там, където е истинското ѝ място. За това ще се опитам да Ви запозная от по-близо със самия изборен процес, както и с характера на местната власт и самоуправлението.

          Като за начало, трябва да си изясним понятията местна власт и самоуправление. Всички знаем, че според Конституцията България е парламентарна република. Върховен орган на управление е парламентът. Той формулира държавната политика в различните сфери на живот. Но нито един парламент в демократична държава не е способен да се справи с нуждите на всички граждани. За това, за по-голямо улеснение, държавата ни е разделена на две административно-териториални единици – области и общини. Този процес се нарича децентрализация и е характерен за всички модерни демократични държави. Понастоящем в България има 28 области и 265 общини. На чело на областта стои областният управител, а той е назначаван пряко от Министерския съвет. Това автоматично го изключва от системата на местното самоуправление. В най-общи линии, той е представител на правителството, който се грижи за провеждането на държавната политика. Неговата длъжност не е свързана с предстоящите избори и няма да му бъде обърнато специално внимание в този материал.

          Втората административно-териториална единица е общината. Тя е основната организационна структура на местното самоуправление. Преди всичко общината е съобщество от хора, които живеят на определена територия и които са се сдружили за управление и защита на общите си интереси. Включва в пределите си землищата на едно или повече населени места. Общината е също и обществено учреждение, в което се събират и обработват важни данни за живота и имота на населението, осъществяват се важни държавни функции за осигуряване и защита на основните права и свободи на гражданите. В своето ежедневие гражданите влизат в контакт с професионалната администрация на общината. В качеството си на общинска администрация, тя осигурява административното обслужване на населението, решава широк кръг от въпроси по плановото изграждане на населените места, образованието, социалното подпомагане и пр. За да бъде легитимно упражнявана властта в общината, се провеждат избори. Тук е моментът да разграничим двете понятия местно управление и местно самоуправление. Вече споменахме фигурата на областният управител. Той, както и кметът, са органи на изпълнителната власт. Те представляват опита на държавата за децентрализиране на властта и са органи на местното управление. Общинският съвет, от друга страна, е изборен орган, съставен от самите граждани на дадена община, които фактически се самоуправляват. Въпреки че е представител на изпълнителната власт, в българската практика се е утвърдила тенденцията кметът да бъде избиран директно от гражданите на общината. Обикновено изборите за кмет съвпадат с изборите за общински съвет. И за да бъде максимално затруднен обикновеният гражданин, изборите за двата органа на местна власт се извършват по различни системи. Кметовете се избират посредством мажоритарната избирателна система, а общинският съвет – пропорционалната. Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, които не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място. Всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира общински съветници и кметове, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, живял е най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас в съответното населено място.

          Гражданите имат право на един глас за общински съветници, един глас за кмет на общината, един глас за кмет на района, един глас за кмет на кметството.

          Според чл. 139, ал. 1 от Конституцията, кметът се избира от населението на определеното населено място или общинския съвет за срок от 4 години. В случаите, когато той се избира пряко от гражданите, е предвидено това да се случва съгласно мажоритарната избирателна система, въз основа на общото, пряко и равно избирателно право с тайно гласуване. Важно е да се спомене, че за кмет могат да гласуват само гражданите, които са адресно регистрирани в съответната община, кметство, район. Обикновено кандидат-кметовете биват издигнати от определена политическа формация, но не е изключено и явяването на кметски избори като независим кандидат. Характерно за нашата мажоритарна система е възможността за провеждане на балотаж (втори тур), ако нито един от кандидатите не успее да събере повече от половината гласове на всички гласували. Това е т.нар. мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство. Както вече стана дума, напълно конституционно би било ако кметът на населеното място бъде назначен от Общински съвет. Това действие не би било противоконституционно, но естествено би било нецелесъобразно, тъй като противоречи на демократичните изисквания за максимално самоуправление на гражданите. След като кметът е орган на изпълнителната власт, но е и избиран от гражданите, това директно го прави част от органите за самоуправление, макар и това твърдение никъде да не е правно обосновано. За това е и логично да бъде избиран по-скоро пряко от гражданите, защото така той получава по-голяма независимост и авторитет, отколкото ако е избран от общинския съвет. Според българското законодателство съществуват три вида кметове: на общини, на кметства и на райони (такива има в по-големите градове, които са районирани – София, Пловдив, Варна).

          Законодателството установява определени условия, на които трябва да отговаря кандидатът за кмет. Той трябва да има българско гражданство или гражданство от страна членка на ЕС, да е навършил 18 години, да не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял преди изборите в съответното населено място. Това са ограниченията на т.нар. пасивно избирателно право за кандидат-кметовете.

          Законът установява и известни ограничения относно избраните за кметове и заместник-кметове лица. Те не могат да заемат  ръководни длъжности в политически партии или търговски дружества. Въпреки че голяма част от тях са издигнати от политически партии, забраната е категорична – не могат да са част от ръководните им органи. След като бъде избран за кмет, лицето следва да представлява само изпълнителната власт и общината, а не политическата партия, която го е издигнала.

Правомощията и задълженията на кмета биват най-разнообразни:

• Той ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;
• Насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
• Назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация;
• Отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
• Организира изпълнението на общинския бюджет;
• Организира изпълнението на дългосрочните програми;
• Организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;
• Организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
• Възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия и налага предвидените административни наказания;
• Поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина;
• Възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им;
• Изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация;
• Представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
• Осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
• Утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;
• Изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им;
• Оказва съдействие на етажните собствености и техните управителни органи при условията и по реда на Закона за управление на етажната собственост.

Кметът на общината в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи. Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетвата. Програмата съдържа основните цели, приоритети, дейности, сроковете за изпълнение и очакваните резултати. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари. Цялата дейност на кмета подлежи на контрол от страна на Общинският съвет.

Общинският съвет е колективен законодателен орган на местното самоуправление в общината. Мандатът му също е 4-годишен. Състои се от общински съветници, избрани след проведени избори, въз основа на пропорционалната избирателна система. Избират се чрез всеобщи, преки избори, където равенството на гласовете и тайната на вота са гарантирани. Те също могат да бъдат избирани само от граждани с адресна регистрация в съответната община. Практиката в България е политическите партии да определят партийни листи с кандидат-общински съветници, за които гражданите да гласуват. Не са изключени обаче и кандидатурите на независими кандидати. В зависимост от големината на населението на общината се определя общият брой общински съветници – колкото повече хора, толкова повече места има в общинския съвет. Новото тук е, че вече е възможен т.нар. преференциален вот, чрез който можем да пренареждаме партийните листи, като предпочетем някой кандидат-общински съветник в листата. След преброяването на гласовете следва да се определи кой колко мандата печели. Това става след като се определи общинската избирателна квота. Тя е частното от делението на общия брой валидни гласове, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общински съвет. Например, ако валидните гласове в общ. Пловдив са 120 000, а общият брой мандати е 50, то общинската избирателна квота ще е 120000/50 = 2400. От тук насетне започват големите изчисления – броят на действителните гласове, която всяка партия е получила се дели на партийната квота. Ако партията X е получила 60 000 гласа, би следвало да получи 60000/2400 = 25 мандата. Естествено, случаите, в които се получава цяло число за броят на мандатите, са рядкост.  Ако след деленето се получи, че партията печели например 24.7 мандата, то тя получава 24 мандата, а не 25. Но така се получават някои неточности и изчисленията стават изключително сложни за разбиране, за това ще си ги спестим.  По този начин се пресмятат мандатите на всички партии, преминали общинската избирателна квота. На предстоящите избори трябва да се вземе предвид и преференциалният вот на гражданите. За да бъде валиден преференциалният вот за някой кандиат и той да бъде преместен напред в партийната листа, следва гласовете, които той получава, да бъдат не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота.  Според някои експерти това ще доведе до там, че е възможно да станеш общински съветник с преференция от около 20 гласа в определени малки общини.

          Право да бъде избран за общински съветник има също и всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, няма гражданство в държава извън Европейския съюз, навършил е 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, живял е преди датата на насрочване на изборите в съответната община, не е лишен от правото да бъде избиран в държавата членка, на която е гражданин, и с писмена декларация е заявил желанието си да бъде избран.

          Правомощията и задълженията на общинския съвет също са най-разнообразни:

• Определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите за промяна на територията на общината, както и на други дейности, определени със закон;
• Създава постоянни и временни комисии и избира техните членове;
• Одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината по предложение на кмета на общината;
• Избира и освобождава председателя си;
• Определя размера на трудовите възнаграждения на кмета на общината и кмета на кметство в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината;
• Приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол, приема и изменя отчета за изпълнението му;
• Определя размера на местните такси;
• Приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината;
• Приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговските дружества с общинско имущество и определя представителите на общината в техните органи;
• Приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и ред, определени със закон;
• Приема решения за създаване и одобряване на градоустройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията;
• Приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината;
• Определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура;
• Приема решения за създаване и прекратяване на общински фондациии за управлението на дарено имущество;
• Приема решения за участие на общината в сдружения на местните власти в страната и чужбина, както и в други юридически лица с нестопанска цел и определя представителите на общината в тях;
• Създава райони и кметства при условия и ред, определени със закон;
• Прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;
• Приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;
• Приема решения за провеждане на референдуми и общи събрания на населението на общината по въпроси от своята компетентност;
• Одобрява символ и печат на общината;
• Удостоява с почетно гражданство български и чуждестранни граждани и други;
• Приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения;
• Приема вътрешен правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

          Общинският съвет осъществява своята дейност предимно чрез провеждане на заседания – общо за целия съвет и отделно на неговите комисии. Тези заседания се свикват от неговия председател:

• по негова инициатива;
• по искане на една трета от съветниците;
• по искане на най-малко една пета от избирателите;
• по искане на областния управител.

          Заседанията са законни, ако присъстват повече от половината от всички съветници. По принцип решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, освен в изрично посочените от закона случаи, когато решенията се вземат с тайно гласуване и/или мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

Общинските съветници не са професионални политици. Техният мандат на общински съветник има почтен характер и през цялото време на мандата си упражняват професията си. Те използват професионалния си опит и знания за политическата си дейност и като специалисти са критични партньори на общинската управа. Така политиката на общината се намира в непрекъснат спор не само с потърпевшия гражданин, но и със съответната специалност. Общините са извадени от непосредственото държавно управление и според Конституцията на Република България и Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) са получили правото да се самоуправляват в рамките на закона. Общинският съветник чрез общинския съвет влияе върху управлението. Той допринася бюрократизирането на общинското управление да не придобива големи размери. В системата на общинската публична власт и по отношение на правния статут на общинските съветници е предвидена несъвместимост на статута на съветник със заемане на длъжност в изпълнителната власт. Изрично е подчертано, че общинският съветник не може да заема щатна длъжност в съответната общинска администрация. Това се отнася и до случаите на избиране на общински съветник за кмет или заместник-кмет. Смисълът на тази разпоредба на закона е да не се допусне нарушаване на принципа на разделение на властите, при който се изключва съвместяването на две власти. Не може едно лице да участва едновременно и в общинската (представителна) власт, и в общинската (изпълнителна) власт.

Общинският съвет и кметът на общината са органи на местното самоуправление. Те са самостоятелни институции със собствено  правно положение и обособена компетентност. Кметът не е орган на общинския съвет, а на общината. Независимо от това, между тези два органа съществуват правни връзки и взаимоотношения. От една страна кметът се поставя от Конституцията и закона в зависимост от общинския съвет. Той трябва да организира изпълнението на решенията на съвета и да се отчита пред него за тях. От друга, кметът има право да оспорва решенията на съвета, а при необходимост дори да отнася спора при съда. Общинският съвет пък има право да отменя актове на градоначалника. Така се постига така необходимият баланс между властите, нужен на всяка функционираща демокрация. Поне на теория. За съжаление, обаче в българската действителност нещата стоят по различен начин на практика. Всички сме виждали или поне чували за злоупотребите на българските кметове и общински съветници. Имайки предвид, обаче засилващите се глобалистки тенденции и намаляване значението на националната държава, то местното самоуправление ще има все по-важен характер в близкото бъдеще. Затова е важно органите на местната власт да заработят правилно и то не за собствената си облага, а за обществото. Естествено, това зависи от всеки един от нас и от нашите граждански избори. Защото никой няма да слезе от държавната хранилка доброволно. За наше щастие Конституцията ни е дала удобен инструмент за справяне с подобен вид проблеми – всеобщото право на вот. Затова е важно в изборният ден да дадете своя глас. Но не за по-малкото зло или за кандидата, който ви брои най-много пари, а за себе си. За собствената си гражданска позиция. Защото ако днес ТЕ ви отнемат правото на избор, утре ще ви отнемат и правото на живот.