Страхът е лош съветник. На теория знаем това от малки. На практика обаче и най-опитните не издържат и често се поддават на изкушението да се плъзнат по лесни плоскости. Там обаче и подхлъзването е по-лесно.
Мобилизацията на криминално проявени личности като Шамара и Петното се оказа по-голям автогол, отколкото дори самите управляващи можеха да си признаят. Първият беше бързо изтеглен от публичното пространство, а само от отговора му на горната статия на Калин Янакиев можем да съдим за неговите способности да измисли смислена алтернатива на когото и да е. Който иска, може да намери неговата ,,реплика“, ние няма да му дадем право на отговор тук, защото той употребява твърде малко нормални и невулгарни думи. Втората личност пък се изправи пред реалната опасност да се превърне в обект на МВР и прокуратурата със заканите си за гражданска саморазправа, а не в тяхна помощ. Навярно скоро и той ще трябва да бъде покрит за известно време.
Стратезите вляво трябваше бързо да излязат със смислена алтернатива. Защото българските граждани се осъзнаха и не са склонни да проявявяват търпимост към управлението на продажната и покварена тройна коалиция. Те заложиха на доказалата се през Прехода ,,работеща“ система и за пореден път решиха, че политическата ни памет е къса. Светкавично бяха мобилизирани ,,нови“ гласове.
След дълго мълчание се чу гласът на Царя. Или на гражданина Симеон, който не толкова далеч във времето изигра ролята си на идеолог и марионетка на една псевдолява коалиция, която съсипа дясното пространство. Този път обаче, поучил се от грешките си, той отказа да застане пред камера. Дали защото нито вярва в думите си, нито може да ги защити убедително? Или защото не само, че не вярва в тях, но не ги е измислил сам? Във всеки случай той не се поколеба да покаже монархична дистанцираност и написа обръщение към протестиращите. Без имена, без факти, без обосновка. Изобличи с царски плам хората на улицата: те не представлявали ,,гласувалите“, случващото се не било ,,значимо“ и ,,реално“ на фона на настроенията в страната. Размаха наставнически пръст, недоумявайки как може да се водят деца на протести, които се учат на противопоставяне и разделение. Въобще: ,,ребята, давайте жить дружно“, както казваше котаракът Леополд, защото сме били правили лошо впечатление пред международната общественост.
Гражданинът Симеон без съмнение стои твърде високо и твърде далеко от останалите граждани. Някъде там, където като далечно ехо плахо долитат единствено тъпаните, вувузелите и виковете ,,Оставка“. Ние можем само да се радваме, че звуците на нашето недоволство достигат и до царя. Но също така държим да напомним на гражданина Симеон, че ние изпълняваме законовите си права и задължения. Ние сме в пълното си право да бъдем коректив на властта. И в същото си право искаме да запитаме задочно гражданина Симеон защо не се обърна и не смъмри (с помощта на най-добрите испано-български преводачи) скандалните и неприемливи практики на настоящето правителство. Защо не споменава нищо за казуса ,,Пеевски“, за неяснотата и лъжите на премиера около неговото назначение, за признанието на Станишев, че зад правителството стоят кръгове, които водят определена политика, за назначенията на Емил Иванов и Бейхан Дуран, за гласувания заем от един милиард лева, почти половината от който е с неясно предназначение, за масовата подмяна на характера на протеста, за налаганото умишлено разделение на едни и други, на правилни и неправилни. Вижда ли той и чува ли въобще нещо от случващото се в българската политика и не чувства ли и капчица от срама, който всички ние берем, защото до властта са се домогнали три несъвместими по никакъв логичен начин партии. И как си представя той днес ние да плеснем с ръце и да се прегърнем, като разделението вече над 80 дни е само едно – народ срещу мафия. Къде вижда той допирните точки? Какво общо има светлината с тъмнината?!
Съзнавайки малкия ефект от подобно безлично обръщение и най-сетне откривайки фактора ,,интернет“, миналата седмица управляващите кръгове изкараха най-новото си оръжие – гражданското обединение ,,София без блокади“, което се обявява против протестите и пречките на придвижване в центъра на София. И което още със самото си създаване показва ярко непознаване на българското законодателство или по-скоро добро познаване на материята на манипулацията от периода след 1944г. Сред техните искания влизат забраната на протести и шествия по булеварди и улици, изнасянето им единствено в парковете, забрана на всякакви блокади, забрана на ,,шумни звукосъздаващи средства“, задължения към организаторите на протестите да инсталират химически тоалетни и други. За цвят в исканията си са сложили и контрапротеста. Да изглеждат странични и неоцветени наблщдатели. Наричайки свободния народ, който жертва над 80 дни от живота си в последна схватка за свобода ,,надничарите от жълтите павета“…
Как обаче тези хора дефинират ,,организаторите“ на спонтанния изблик на енергия от страна на народа срещу мафиотските структури на властта, не става ясно. Как характеризират загражданията и военното положение, създадено то МВР в центъра на София и невъзможността за свободно придвижване из столицата, също не става ясно. Как ,,правото на спокоен живот на 2 милиона столичани“ е по-важно от липсата на какъвто и да е живот в страната на повечето от тях, тъй като мнозина вече си събират багажа да си заминат завинаги оттук, отчаяни от безизходицата, също не става ясно.
В нескопосана имитация на модела на ,,Протестна мрежа“ движението се обърна към хората с говорители, които тепърва ще чуваме и виждаме. И това се оказа банановата кора. Нали помните – страхът е лош съветник. Ето и тези лица. Нека знаем кои са и откъде идват. И сами да решаваме дали да им вярваме:
– Владимир Танев – агент ,,Спасов“, VI управление на ДС, 1 отдел, 5 отделение;
– Ани Алашка – ПР на БСК и лично на Божидар Данев, наскоро разсекретен като дългогодишен агент на Държавна сигурност;
– Любка Качакова – ха, отново сянката на ,,царя“, близка до бившите министри на НДСВ Милен Велчев и Николай Василев. Велчев е представител в България на ,,банката на Путин“ ВТБ, която е основен партньор на КТБ на Цветан Василев (Делян Пеевски). Николай Василев е дългогодишен ментор на Мария Дивизиева – шефката на кабинета Орешарски;
– Веселина Томова – административен редактор в Afera.bg, медия, купена от ТИМ. Публичните документи на сайта са видни за всички, които искат да си правят изводи.
– Елена Маразова – дъщеря на проф. Иван Маразов – кандидат на БСП за президент през 1996 г. Маразов е личен консултант за иманярската колекция на Васил Божков – Черепа и заедно с Божидар Димитров има заслуги за нейната легализация;
– Богомил Бонев – бивш вътрешен министър при Костов, освободен след доклад за корупция и нерегламентирани връзки с подземния свят в кабинета на ОДС. В момента е служител на червения олигарх Георги Гергов, областен и градски лидер на БСП в Пловдив;
– Нора Стоичкова – свързана с ,,Риск Инженеринг“ – един от лидерите на ,,енергийната мафия“ и най-активен лобист за АЕЦ ,,Белене“;
– Александър Симов – журналист от в. ДУма, яростен противник на протестиращите и автор на множество публикации за платени агенти сред протеста;
– Любомир Кольовски – бивш журналист, отговорен секретар на разпуснатата през 1999г. фантомна Политическа партия ,,Гражданска инициатива“, която типично дублира името на Движение ,,Гражданска инициатива“ на автентичния дисидент Собаджиев.
(източник: www.bivol.bg, данните са използвани с разрешение)
Без коментар. 4 септември. Оставка.
Публикувано в брой 5 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: