Когато напишеш в Гугъл името на Иво Минчев, търсачката дописва в падащото меню: „Русе”. Дългогодишен активист на Българския червен кръст и един от онези музиканти, които не позволиха родният ми град да остане без жестоки рок концерти и в най-културно-гладните години на прехода.
Иначе в Русе, още преди Освобождението, е открита първата печатница (1864 г.), първата телеграфна линия (1866 г.), първата пивоварна фабрика (1876 г.).
През 2015 година градът е на път да открие Америка – под формата за винетките за паркиране в центъра на града по местожителство, след въвеждането на почасово таксуване. Сиреч, къде да си паркира колата човек, например Иво Минчев, като има неблагоразумието да живее на улица, която Общината вече е регламентирала за един вид платен паркинг.
Защото такива в момента не са предвидени. Така на Иво му остава само да си плаща „синята зона” с SMS-и или на ръка… по левче на час, всеки делничен ден, в който живее на ул. „Цариброд” в центъра на Русе. За сравнение, в Бургас собствениците на имоти в рамките на зоната за платено паркиране се таксуват по 43.20 лв. годишно за първи автомобил и 86.40 лв. за втори. В София – по 150 лв. на година (дори с възможност това да става на месечни вноски, при малко оскъпяване). В Стара Загора и в Пловдив „зони” също има, но живеещите в тях паркират безплатно.
Е, Минчев се опита да протестира в Русе. Забраниха му всички форми на изразяване на несъгласие, които не налагат да прибягва до нарушаване на обществения ред. Той няма да го наруши.
Чакаме Община-Русе да вземе предвид и гражданите в сметките си и междувременно предлагаме малко столичен опит. Защото и тук, когато неотдавна бяха въведени зоните за паркиране, общинарите „изтърваха” да сложат регламент за таксуване по местожителство. Да се чете като свръхемоционален монолог на авторката с леки намеси от съвестен служител на столичната Градска мобилност.
***
До миналия петък там служебно място нямаше, заклевам се! Живея на тази улица от 2008 година, паркирам на нея от 2010-а. Първите две години тъкмо се доизкусуряваше регламентът за „Синята зона”. Очакваше се всеки момент в него да влязат „едни промени”, които ще разпоредят изваждането на годишни винетки за право на паркиране на собствениците на жилища в „засегнатите” райони. Този момент продължи повече от година. През това време Столична община не издаваше ни винетки, талони, нито, дето се вика, бележки с печат поне за пред паяка.
И се обадих във Вашата служба да питам тогава:
– Какви са вариантите да паркираме пред вкъщи?
– С смс на кратък номер 1302, вътре изписвате ТОЧНО номера на превозното средство, за грешки не носим отговорност… – с готовност ми заобяснява служителката.
Добре, че кафенето под нас тогава беше щаб на разузнаването. По едно време забелязахме, че живеещите в центъра си слагат… ксерокопие от малкия талон на автомобила на предното стъкло и така се „акредитират”. Взе, че подейства. Не ни вдигаха колите – освен когато при затварянето на вратата листчето не хвръкне (защото е хвърчащо) някъде под седалката. Защото тогава я вдигат.
– Ама хора, аз имам право да паркирам там! Готова съм да платя такса по местожителство за винетка, но такива понастоящем не се издават. Листчето е хвръкнало!!!
– Госпожо, права сте, наистина, затова няма да Ви глобим… Но репатрацията вече е извършена и се заплаща.
Така ми казахте тогава.
С тези самоделни акредитации изкарахме до есента на 2012 г. Оттогава си имаме винетки като слънце, с безупречен дизайн, струващи наистина поносимите 150 лв. на година, дори въведоха опция за месечен лизинг с лека надценка до 180/годишно. Сега, за това, че тези винетки не ти осигуряват място за паркиране, а само право на такова, хайде, да не говорим, това е отделен проблем, за който вие няма как да сте виновни…
– Ама, госпожо, ние и сега не сме виновни, че вие сте паркирала на обозначено служебно място!
– Ама то не беше обозначено, като паркирах там?! Какво – идвате, слагате табелата, вдигате ми колата, не ме уведомявате, аз ходя пеша на работа, на втория ден разбрах, вие таксувате по 2 лв./час на наказателния паркинг… Можеше поне да ме уведомите, номера ми го имате!
– Госпожо, аз не съм мъжът Ви.
– А Вие знаете ли, че работите за мафията?!
– Знам.
Коментирайте чрез: