Когато някой пита дали някои хора са спали, та не са протестирали преди, отговарям така: Аз мога да ти отговоря лично – бая години съм проспала, докато съм била заета с оцеляването и с личните си драми.
Предполагам, че съм започнала да се събуждам най-рано след 35-та си година. И дори оттогава насам не съм смогвала (а и не съм си поставяла за цел да смогвам) да бдя за всички безобразия и да протестирам за всяко от тях. А когато съм имала някаква уж осмислена позиция, тя изглежда глупава от сегашната ми перспектива.
Но не ми изглежда конструктивно да си посипвам главата с пепел, да се опитвам да представя нещата по друг начин. А на тези, които обичат да държат сметка на другите за техните прояви на гражданска съвест, бих казала, че човек каквото и да прави, винаги прави най-доброто, на което е способен в момента. А който сочи другите с пръст, трудно може да ги спечели за каузите си, а ако не му трябва да печели когото и да е за каузите си, да не занимава другите с каузите си.
Това е искрено и лично от мен.
Публикувано в брой 3 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: