37 години, живее в София. Диджей. Всеотдаен приятел. Гражданин. Човек.
С какво започна протестът за теб?
С един дъждовен петък.
215 дни вече си на улицата. Защо продължаваш да упорстваш?
Защото не мога да си представя да съм част от „живите мъртви“. А под тях имам предвид хора, които сляпо вярват на нещо, показано по телевизията или прочетено във вестник; хора, които не се интересуват от случващото се около тях, а само от поредната промоция в магазина. Всеки един ден, в който съм на улицата, съм жив и виждам със собствените си очи какво се случва и по какъв начин, а след това съвсем леко и набързо, преглеждайки която и да е медия, виждам за какво зомбиране става дума. Упорствам, защото знам, че промяната зависи от самите нас и само с широко отворени очи и силна воля нещата ще се променят! Упорствам, защото за 215 дни съм се запознавал с повече морални и истински хора, колкото съм срещнал може би за целия си живот.
Очаквал ли си протестът да продължи толкова дълго?
Не, но в крайна сметка, за да бъде едно лечение качествено и успешно, то няма как да бъде бързо – то отнема време, тъй като нацията е доста болна. Най-лошото е, че голяма част от нея дори и не подозира.
Какво ти дава сили и надежда?
Будните хора, които виждам всяка вечер на протеста. Няма нещо, което да замени тази сила и емоция, която се появява, когато си сред толкова много истински хора.
Чувстваш ли се достоен гражданин на България?
Опитвам се да съм такъв, въпреки че цялата система се изправя срещу всеки с гражданска позиция.
Завършил си софийското училище, наречено на името на големия български възрожденец Иван Денкоглу. Какво знаеш за него?
От обща култура знам, че е бил доста добър търговец, преуспял човек, занимавал се с благотворителна и просветна дейност, който е живял в чужбина и оттам е помагал с всички сили за доброто дело в България. 
Смяташ ли, че българите, живеещите в чужбина, могат и днес, подобно на Денкоглу, да бъдат катализатор на едно пробуждане на българския народ? Как?
Категорично да. Всеки един може да допринесе за развиването на България и културата, независимо дали е извън пределите на страната. Доказаха го и българите в чужбина, които се върнаха и събудиха порива за нови протести. Сега могат да продължат да работят от местата, където са.
Има ли България потенциал да преживее ново Възраждане? Къде да го търсим?
Има, естествено. Дори можем да кажем, че то започна със зараждането на този протест. Будителският процес е във всеки един човек с морал и воля за промяна.
Какво може да направи всеки един читател на вестника в своя дом, квартал, град и общност, за да се случи промяната в България?
Всеки да намери форма, с която да покаже на околните незаинтересовани съграждани. Болна тема е културата ни, но тя е един от най-големите ни проблеми, а следователно всеки един трябва да започне да чете повече.
Кое е най-хубавото нещо, което се случи в страната ни през 2013 г.?
Пробуждането на част от българите от дълбок сън.
Как виждаш България след една година?
Ако трябва да го изкажа с една дума, тя ще бъде „тежко“. Само за 215 дни тези хора във властта направиха такива схеми, че не ми се мисли какво ще му се случи на следващото правителство.
След оставката – какво?
Нова съдебна система. Тотална смяна по всички нива. Тотална чистка в МВР по всички нива. Премахване на депутатските имунитети. Анулиране на всички договори през последните 24 години, които са в ущърб на България и народа, и всеки един, сложил подпис под подобен договор, да бъде подведен под отговорност, съден и да му бъде отнето имуществото. Задължително гласуване. Отнемане на права и пенсия на псевдо-ректори като Стати Статев в УНСС, Иван Илчев в СУ, Иван Мирчев в ЮЗУ в Благоевград, Пламен Легкоступ във Велико Търново и други. И това трябва да е само началото.
Какво си пожелаваш в личен и обществен план през 2014 г.?
В личен – да има повече будни хора покрай мен. В обществен – да заслужим правото си да се наричаме българи, защото на този етап всичко се продаде и се продава!
Публикувано в брой 22 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: