Доктор Мартин Лутър Кинг Младши е роден през 1929 г. в Атланта. Той е баптистки проповедник, станал също общественик и борец за граждански права. Организира мирна съпротива срещу законите на сегрегацията в Южните щати, протестира срещу виетнамската война, подготвя национална окупация на столицата Вашингтон. През 1964 г. Кинг печели Нобелова награда за мир. Мартин Лутър Кинг е фигура, която успява да формулира ценностите на едно общество в условията на реакция и репресии, а след това да вдъхнови прехода към тях. Доктор Кинг успява да изобличи нетрайна привлекателност на насилието и да му противопостави достойната позиция на нравствената сила. От него започват необратими процеси, които променят страната. Лутър плаща най-високата цена за будителската си дейност. На 4 април 1968 г. е застрелян на балкона на хотел в Мемфис.
Тук поместваме най-известната и най-често цитирана реч на доктор Кинг в превод на Юлиян Собаджиев (със съкращения), произнесена точно преди 60 години – на 28 август 1963 г., на мемориала на Линкълн във Вашингтон.
Нека не опитваме да утолим жаждата си за свобода, отпивайки от чашата на огорчението и омразата. Винаги трябва да водим борбата си в извисената плоскост на достойнството и дисциплината. Не бива да позволим съзидателният ни протест да дегенерира до физическо насилие. Отново и отново трябва да се издигаме до величествените висини, където физическата сила бива посрещната със сила на душата.
Великолепната нова борбеност, обгърнала общността на негрите, не трябва да ни вдъхва недоверие към всички бели хора, защото много бели братя, както се вижда от присъствието им тук днес, са проумели, че тяхната съдба е обвързана с нашата съдба, че тяхната свобода е неразривно свързана с нашата свобода. Общата офанзива, която водим срещу цитаделите на несправедливостта, може да бъде осъществена само от двурасова армия. Не можем да вървим сами.
Затова ви казвам, приятели, че макар и да трябва да се изправим срещу днешните и утрешни трудности, аз имам мечта. Тази мечта е дълбоко вкоренена в американската мечта, че един ден нацията ще се надигне и ще изживее истинския смисъл на своето верую: „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“.
Имам мечта, че един ден щатът Мисисипи, днес задъхан от горещината на несправедливостта, изнемогващ в жегата на потисничеството, ще се превърне в оазис на свободата и справедливостта.
Имам мечта четирите ми дечица един ден да живеят в нация, където за тях няма да съдят по цвета на кожата им, а по съдържанието на характера им. Днес имам мечта!
Имам мечта, че един ден, там, в Алабама, с нейните злобни расисти, с нейния губернатор, от чиито устни капят заплахи, че ще възпрепятства и анулира федерални мерки, един ден, в същата тази Алабама черни момчета и момичета ще се хванат за ръце с бели момчета и момичета като братя и сестри. Днес имам мечта.
Имам мечта – един ден всяка долина ще се издигне, всеки хълм и планина ще се сниши, неравните места ще се изравнят, кривите места ще се изправят и славата на Господа ще се открие и всички живи същества ще я видят заедно.
Това е нашата надежда. Това е надеждата, с която се връщам на юг.
С тази вяра ще успеем да изсечем от планината на отчаянието канара от надежда. С тази вяра ще превърнем раздрънканите раздори на нацията си в красива симфония на братството.
С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, заедно да отиваме в затвора, заедно да отстояваме свободата, знаейки, че един ден ще сме свободни. Това ще е ден, когато всички Божии деца ще могат да пеят с ново значение думите „моя страна, прекрасна земя на свободата, пея за теб; земя, където умряха бащите ми, земя – гордост на търсещите, нека от всяка планина звучи свободата…“ – и ако една страна иска да бъде велика нация, тези думи трябва да станат истина.
Нека свободата кънти от всеки хълм и всяка къртичина на Мисисипи, от всяко възвишение нека кънти свободата!
И когато позволим на свободата да кънти, когато я оставим да заехти от всяко село и колиба, от всеки щат и град, ще ускорим настъпването на деня, когато всички Божии деца – черни хора и бели хора, евреи и езичници, католици и протестанти – ще могат да се хванат за ръце и да изпеят думите на стария негърски спиричуъл – „Свободни най-после, най-после свободни, слава на всемогъщия Бог, най-сетне свободни“.
Публикувано в брой 13 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: