Цялата дандания, която се разигра след премиерата на ,,Дякон Левски“ вероятно съдържа материал за поне един-два нови филма, ако не и за минисериал. В последните дни из публичното пространство наизлязоха всякакви забавни и колоритни люде – авторитетни беловласи историци (всеки със собствената си праведна версия за живота на Левски и историята на България като цяло), зомбирани псевдопатриоти (от онези, които си татуират цитати от Ботев по гърдите и мислят, че анексирането на Македония трябва да е приоритет във външната ни политика) и, разбира се – огромна маса от ужасена и отвратена интелигенция, която публично анатемоса псуващия апостол. По стара българска традиция, режисьорът пък вдигна кръвно и се разсърди на всички, нехаресали творението му. Във възникналата суматоха (не без помощта на медиите) се разиграха купчина безсмислени дискусии – ,,Patriotic еnough ли е филмът“, ,,Достоверен ли е“, ,,Откъде-накъде Левски ще псува“, ,,Трябва ли изобщо да се прави филм за него“ и пр., и пр.
В сянка остана най-простият факт – имаме си работа с обикновен, средностатистически български филм, който просто не става. Не с поредния световен заговор против България. Не с поръчка на ДПС. Не с опит за компрометиране образа на Левски.
Първо и най-важно – биографичните филми са дяволски трудна работа. Подобни ленти по правило боравят с иконични образи, с които е опасно да пипаш, какъвто и да било чарк. За ,,да работи“ филм от подобен тип трябва да е достатъчно достоверен, но да бяга от документалност; да уважава първоизточника, но да притежава и режисьорски почерк; да представи иконичната същност на някого, но да накара зрителя да се припознае в него; да представи житейската история на героя, но да я пречупи през идеите му и през режисьорския замисъл и т.н., и т.н. Главоблъсканицата е безкрайна. Минимална крачка в погрешна посока и филмът рискува да се превърне в дълга, отегчителна лекция или пък напротив – в евтина, емоционална драма. Дори в световен мащаб едва ли има и двайсет режисьори, които да са в състояние да не оплетат конците с подобна сложна материя. А примери за провали не липсват, дори при най-големите имена, като Клинт Истууд например. Най-скорошните са – ,,Jobs” , ,,J. Edgar” , ,,The Iron Lady“ – все със звезден актьорски състав, все с огромен бюджет, все трудни за доглеждане. Тъжната истина е, че в момента няма български режисьор, който да може да скове дори приличен биографичен филм за когото и да е от историческите ни герои. Достатъчно е само да погледнете дължината на ,,Дякон Левски“, за да прозрете режисьорското безсилие. Дори пословичният комерсиалист Питър Джаксън си съкращаваше кино версиите на ,,Властелините“ до три часа, за да бъдат по-смилаеми от публиката.
Относно историческата достоверност… Преживейте го – въпросната изобщо не е критерий за качеството на даден филм. Тарантино например с радост би я размазал на стената. Спомнете си ,,Гадни копилета“ – тия хора убиха Хитлер, за бога! Заедно с цялата му наци свита. В някакво треторазрядно френско кино?! WTF?! ,,Гадни копилета“ има 8 номинации за ,,Оскар”, впрочем. Включително и за сценарий. Очевидно е, че в биографичен филм някаква достоверност все пак трябва да има, но тя не трябва да се превръща в самоцел. Ако ще броите с колко точно заптиета се е сбил Апостолът, казал ли е достатъчно пъти: ,,Да живее България!“, и вкарал ли си е всички известни цитати в употреба… ами, съжалявам, гледате на киното като изкуство по изцяло грешен начин.
Относно любимата ни тема с псуването… Продължавам да не разбирам какъв, да му е*а майката, ви е проблемът с псуването? Може би в медийното пространство не е най-добрата идея (затова ви сложих и звездичка), но във филм? В XXI век? Не е нужно да се изчервяваме като ученички и да ахкаме възмутено всеки път, когато до слуха ни долети някоя попръжня, била тя и от устата на Апостола. А и в крайна сметка искахте достоверност. Мислите, че Левски ще говори с цитати от учебниците, или – че не е ругал в реалния живот? Бездомен, преследван, гонен от полицията, предаван от своите? В обкръжението на всички онези брадати, изнервени и всезнаещи типове от БРЦК? Убеден съм, че само покрай простотията на Димитър Общи с обира на турската хазна, лично Дяконът е създал една-две доста изобретателни псувни и дори ги е употребил многократно. Разбира се, за да постигне нужния ефект във филма, въпросната псувня трябва да е поставена на правилното място, за да дръпне у зрителя съответната правилна жичка и да го накара да реагира по правилен начин (не с аплодисменти във всеки случай). А това очевидно не се е получило.
По какво все пак си приличат добрите биографични филми? ,,Social network”, ,,The Theory of Everything” , ,,Walk the Line” , ,,Lincoln” и др.? Просто е – в тях главният герой никога няма ореол. Напротив – виждате го с всичките му добродетели и недостатъци, разбирате мотивите му, идеите му, вътрешните демони, с които се бори. Това е единственият начин героят да заживее на екран, а вие да се припознаете в него и да започнете да му симпатизирате.
Всъщност вие как си представяте Апостола? Висок, строен, сини очи, светла коса? Неуловим за полицията, патриот по рождение, радетел за добро, непоправим идеалист, мъдър, силен, смел, съобразителен, безгрешен? Всяка трета дума му е ,,България“ или ,,свобода“? Бие се с лошите? Като супергерой на DC, само че без костюм? Балкански подобрен вариант на Брус Уейн, но без батмобила и колана с джаджи? ,,Дяконът“ даже е повече от подходящо име за супергерой.
Дрън-дрън. Левски е бил обикновен човек – дишал е, хранел се е, спял е, обичал е, мразел е. При необходимост е крадял и дори убивал. И да – със сигурност е псувал.
Искате децата ви да го заобичат и да взимат пример от него? Разкарайте патоса от гласа си тогава. Оставете си националните комплекси и псевдопатриотщината вкъщи и не ги изливайте по адрес на най-обикновен, некадърно направен филм.
Ако го направите – ще сте с една идея по-близо до бленуваната ,,чиста и свята република“. А в нея със сигурност ще се намери и достатъчно кадърен режисьор, който да ви направи един хубав и свестен филм за най-обичания българин.#
Коментирайте чрез: