Знаете ли какво е общото между Комисията за защита на личните данни, Комисията за финансов надзор, Главния съдебен инспектор, председателя на Сметната палата и председателя на ДАНС? Би трябвало да е, че всички те са държавни институции, отговорни за правилното функциониране на определени аспекти от публичната власт. Би трябвало. Всъщност общото е, че във всички тях бяха извършени назначения (или беше направен опит да се извършат назначения) по абсолютно непрозрачен начин – или внасяйки внезапни предложения в Министерски съвет или Народното събрание, без възможност гласуващите да се запознаят с кандидатите, или след промяна на съответен закон, без да има никаква смислена причина за това.
Последният случай беше с Комисията за защита на личните данни. Комисията отговаря за сигурността на съхраняваните от държавни институции и частни компании лични данни, които се събират по различен повод. Скандалът с използването на лични данни на граждани без тяхно съгласие за регистрация на политически партии на настоящите избори касае и дейността на комисията. Друга нейна интересна сфера на дейност е сигурността на съхранената трафична информация, за което по закон са задължени интернет провайдърите. В последната седмица преди празниците на заседание на Министерски съвет министърът на вътрешните работи Йовчев внесе пет кандидатури за нови членове на комисията поради изтичане мандата на предишните. Дотук нищо необичайно. С тази особеност, че мандатът на досегашните членове изтече още през декември 2012 г. Министерски съвет одобри предложенията и на ред е Народното събрание.
Втората особеност на това назначение е, че то се случва след скандалното настояване на банката на Цветан Василев към комисията да ѝ осигури достъпа до личните данни на всички български граждани. Формалната причина за това искане е спечелената от КТБ поръчка за саниране на сгради с участието на държавен фонд. Защо КТБ не иска данните само на участващите в проекта граждани е загадка. Каквато и да е истинската причина за искането на КТБ, подмяната на старите членове на Комисията за защита на личните данни се случва подозрително скоро след отказа им да дадат достъп на КТБ до данните на всички българи.
Третата особеност са самите персони на предложените за нови членове. Те по правило са или близки на депутати, или не притежават изискваната от закона квалификация за членове на комисията. Така например предложеният за председател Венцисла Караджов, макар да е завършил право, не е практикувал на длъжности, които могат да бъдат счетени за юридически стаж. Затова пък е бил член на ЦИК от квотата на ГЕРБ. Още по-фрапиращ случай е Цанко Цолов, който няма нито юридическо образование, нито такова в областта на информатиката, каквото е изискването по закон. Най-зле изглежда съпругът на депутата от БСП Деница Караджова – Цветелин Софрониев, който на последните избори беше кандидат за депутат от БСП.
Очевидно в тази ситуация се набиват на очи няколко извода:
1. Държавната администрация се използва за намиране на професионална реализация на хора със съответните политически връзки и заслуги. Не е срамно депутат да намери държавна работа на съпруга си;
2. Няма никакъв проблем да се назначават хора, които не отговарят на изискванията на закона, стига да се знае, че ще бъдат полезни на уредилите ги за цели, очевидно различни от смисъла на закона;
3. Много вредно е да сте държавен служител и да отказвате на КТБ. Особено когато законът и всяка логика са на ваша страна.
Предстои внесените от Йовчев и одобрени от Министерски съвет кандидати да бъдат гласувани от Народното събрание. Най-вероятно това ще се случи безпроблемно. Макар и без ценз, кандидатите са с връзки и биография в парламентарното мнозинство и опозиция. Не се тревожете за личните си данни, те стават все по-защитени.
Публикувано в брой 37 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: