ЗАРЕЖЕТЕ ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ПРОСВЕЩЕНИЕ НИ ТРЯБВА! – възкликна емоционално днес мой приятел в Интернет след поредната велика глупост, която нашият „парламент“ сътвори. Безобразията на управляващите и лицемерието на опозицията са всеизвестен факт, но сякаш все нещо не ни достига, за да доведем делото докрай. Нещо още ни е нужно, за да сме готови на всичко да променяме страната си. Нещо ни трябва, което окончателно да ни преобрази и да започнем да творим новата история.
Да, знаем за мафията. Знаем за нейните непосредствени проявления. Знаем за медиите и банките й. Знаем дори, че наблюдаваме само няколко от пипалата на този октопод, протегнал се и здраво обхванал всички сфери на обществения, политическия, културния, икономическия и спортния живот в страната. И чудовището ни изглежда все по-черно и все по-страшно. Как да се изправим срещу него! Какъв е шансът! Къде да отидем! И затова често избираме примиренчески да казваме, че протестът ни не се простира чак дотам. Докъде обаче се простира твоят протест?
Когато Христо Ботев събира своите двеста души и се качва на кораба „Радецки“, той е изпратен от „съратниците“ си в Румъния с присмех и укори, като никой не дава никаква реална надежда на делото му. Самият той обаче е уверен, че от другата страна на Дунава към неговата чета ще се присъединят хиляди будни и жадни за свобода сънародници. Вярва, че моментът е настъпил, че хората вече са готови да се борят за себе си. Убеден е, че гледката на автентична българска чета ще пробуди заспали вековни лъвски чувства и ще закипи застинала кръв…
Да, провали има. Ботев се сблъсква с един непробудно спящ народ, който съвсем не е готов да надскочи себе си. Повечето хора, скрити в своите колиби, вероятно дори не разбират какво се случва с четата на връх Вола. И тези хора днес са неизвестни. Техните имена не издържат изпитанието на времето. А делото? Делото достига до своя успешен край. Нито Априлското въстание, нито Освобождението идват случайно. Не и без участието на Ботев.
Страната ни днес е на прага на нова епоха. Живеем в дни, каквито обществото ни не помни, защото поколения живеят в мрак. Умишлено налагана тъмнина в душата и духа, която двайсетият век потвърди и закрепи сякаш трайно. От този мрак малцина се спасиха, при това с цената на огромни лични жертви. Обществото ни излезе от този век осакатено, куцащо и неадекватно. Но дълбоко в човешката душа Творецът е заложил жажда за човещина, копнеж за свобода, глад за морал. Неизменните човешки права са живот, свобода и стремеж към щастие.
И днес България търси своите нови будители. Търси своя Паисий, който да разпръсне светлина. Търси своите братя Миладинови, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Петър Парчевич, Владислав Граматик, Петър Богдан, Григор Пърличев. Своя Христо Ботев.
„Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета и организираха борбата. Те намираха навсякъде добър прием, сърца открити да ги чуят – един народ, жаден за великото слово на свободата, нетърпелив да понесе кръста си на Голгота. Една дълга върволица от предтечи – сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Тая дивна върволица, която захващаше от Паисий и се заключваше с Левски, беше засеяла и наторила вече нивата и първият беше я благословил от височината на Атон, последният – от височината на бесилото.“
В навечерието на 1 ноември екипът на вестник „Протест“ тръгва на път. Започваме да обикаляме малки и големи градове, да раздаваме вестника и да говорим с хората. Вярваме, че само в личния контакт, споделянето, изслушването и ръкостискането ние можем да станем едно по-добро общество. Искаме да намерим искриците светлина и да разпалим огъня. Искаме ние самите да се разгорим, насърчени от вас, че не сме сами. С ясното съзнание, че борбата ще е дълга. Но е правилното нещо. И единствената вярна посока. Затова нека заедно съберем общата си съкровищница от знания.
Защото ние вярваме, че ти си сред будителите на съвременна България. Щом четеш този вестник, значи не си безразличен към случващото се. Щом анализираш, сравняваш, питаш, значи си готов да отговаряш, учиш и водиш. Щом си тук, а не на прословутия Терминал 2, значи има надежда. Щом си направил крачката активно да превърнеш тази страна в едно по-добро място за своите деца, значи мафията вече е изгубила битката. Щом се интересуваш от протеста, значи вече си посланик на добра воля на промяната. И ти можеш да останеш в историята. Като човека, който промени България.
„Ще се удивлява потомството – що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата епоха – отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба с една страшна империя, с велики още военни сили? Да се готви, и то с надежда, че ще я събори, с такива нищожни до смешност средства? Да дели с нея мегдана в самото й сърце, в „чревото адово“, както бе казал някога Марко Иванов, без да си е оздравил за съюзници, освен ентусиазма – плява, която пламва и гасне, и илюзията – призрак, който става нищо. Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път…“
Но ето, че се вдигна. Друга една жена, чието мнение много ценя и която подкрепя протеста, често казва: „Вие знаете, че няма да успеете, нали? Левски също е знаел, че няма да успее. Той не – но България ще бъде. Вие сте Левски“.
И Бог да води България. Просвещение ни трябва.
Публикувано в брой 13 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: