Насилие. Кръв. И човек посяга на човек. Това е горчилката, която остави в нас изминалата седмица.
В Киев, Украйна за две нощи загинаха седемдесет и пет души. Няма никакво значение от коя страна на барикадата са те. Хора бяха хвърлени срещу други хора. Президентът Янукович обвини опозиционните сили и протестиращите граждани за радикализацията, както и САЩ, че финансира революцията. И пропусна да види гредата в собственото си око. Блокадата на столицата и изсипването на хиляди полицейски и военни сили, които да стрелят на месо, защото „единственият изход е да бъде опразнен Майданът“, показват, че за реактивните сили целта винаги ще оправдава средствата. Ако и това да включва човешки животи. Божии творения, за чийто живот никой няма право да решава. 18-ти февруари ще остане един от най-черните дни в постсъветската реалност. Който показа, че комунизмът нито си е отишъл, нито има намерение да ходи някъде. А привърженици на статуквото се събират на изток, за да изкажат подкрепа на режима. Остава само да тръпнем в ужас какво ли са си говорили преди две седмици Орешарски и Янукович.
В Каракас, Венецуела в началото на февруари избухна студентски протест, който прерасна в масови антиправителствени демонстрации срещу престъпността, корупцията и недостига на стоки от първа необходимост. Президентът на страната Мадуро побърза да спре всякакви възможни комуникации и външна връзка, след което да смаже протеста. Каракас се превърна в бойно поле. Силите на реда използват сълзотворен газ и водни оръдия. Неизвестно е колко са жертвите към този момент, съобщава се за шестима загинали млади хора, но информацията е твърде оскъдна и ужасяваща. Мадуро побърза да обвини опозицията за смъртта им, като допълни, че САЩ подклаждат напрежението в страната. Външни дипломати са изгонени, защото призовават за примирие и спиране на огъня. За да не загиват хора. Междувременно хиляди привърженици на Мадуро се събират на митинг, на който той заявява, че протестите срещу управлението му са „фашистки“ заговор.
Две държави на два континента, разделени от близо 10 хиляди километра. Приликите вероятно са случайни и непреднамерени, би казал някой. И кой знае, може и да е прав. Но защо на нас тези словесни похвати и опорни точки ни изглеждат толкова познати? И трябва да сме благодарни, че успяхме да запазим протеста мирен. Настоявахме за това свое право. И днес у нас не загиват хора.
В Пловдив, България обаче през тази седмица се разгоряха събития, които са на път да сложат край на това. “Смърт на турците” – прокънтя в града и макар на преден план да се носеше плакат на Васил Левски, адреналинът на тълпата изтика завета на Апостола. Полицията отвърна с палки, но над главите им полетя дъжд от павета и бомбички към джамията. След края на протеста събраните агитки на няколко отбора се заканиха продължението да бъде на 19-ти февруари. Левски обаче е казал: „Всичките народи в България ще живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!“ И ако някой се опитва да присвои нещо, което не му принадлежи, ние трябва да настояваме за равенство пред закона, а не да търсим сметка от неговия етнос.
Не, между трите събития няма връзка. Нито пряка, нито косвена. И няма оправдание за насилието и пролятата кръв – нито пряко, нито косвено. Защото „каквото искате да правят другите на вас, това правете и вие“, завеща Христос. (Мартин Райчинов)
Публикувано в брой 28 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: