Наддаване за ЦИК. Дни след приемането си Изборният кодекс даде първи дефект – оказа се, че текстовете, свързани с партийното разпределение на местата в ЦИК може да се тълкуват двустранно. В четвъртък президентът Росен Плевнелиев с указ назначи 15 членове на ЦИК, разпределени пропорционално спрямо резултатите от последните избори – шестима от ГЕРБ, петима от БСП, по един от ДПС и Атака и по още един за НДСВ и ,,Синята коалиция‘‘, които имат евродепутати.
От левицата, обаче настояват, че при пропорционалното изчисление, не трябва да се смята ръководството на ЦИК, следователно президентът има правомощия да назначи само 13 души – при това тълкуване ДПС взима една квота повече, а ГЕРБ остава с една по-малко. След отказа на президента да промени указа си, от левицата редуцираха едно от местата в ръководството на ЦИК и оставиха ГЕРБ без заместник-председател, като по този начин изкуствено намалиха квотите им. Така избирателната комисия остава с член по-малко от записаното в закона, докато парламентът не избере нов заместник-председател. Срок за назначаването му, обаче не е посочен никъде в кодекса, а според автора му Мая Манолова, комисията не влиза в противоречие със закона ако работи в намален състав. От ДПС побързаха да се обидят на тема дискриминация, а ГЕРБ заявиха, че ще оспорват резултатите от изборите. Подобно преназначаване на цялата избирателна комисия само 60 дни преди избори е абсолютно безпрецедентно, а задушаващия пазарлък, в който са се вкопчили управляващи и опозиция разяжда и без това намалялото доверие у избирателите, относно честността на вота.#
Министерският съвет даде зелена светлина на финансовия министър Петър Чобанов за стартиране на подготвителни действия по изтегляне на нов външен заем – този път в размер на 3,9 млрд. лв. От тях 1,086 млрд. долара, ще отидат за рефинансиране на емитирани през 2002 глобални облигации, чиито падеж се пада през 2015. Остатъкът е предвиден за покриване на планирания бюджетен дефицит за 2014, както и за погасяване на дългове, срокът за плащане на които изтича през тази година. Какви и колко, обаче не се споменава и на този етап конкретни цифри липсват.#
Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев започна открита война с трите енергоразпределителни дружества – ЧЕЗ, ЕВН и ,,Енерго.про‘‘, като им постави срок до 18 март да изплатят всичките си дължими суми (общо 320 млн.лв.) на НЕК. Впоследствие дружествата определиха исканията на държавата, като неоснователни и просрочиха поставения ултиматум. В резултат – ДКЕВР стартира процедура по отнемане на лицензите им, а НЕК дори заведе дело срещу ,,Енерго.про‘‘. Министър Стойнев заяви, че държавата разполага с необходимите средства да национализира ЕРП-тата, но не уточни нито откъде ще дойдат парите, нито какви ще са ефектите от евентуална национализация. Ще се стигне ли наистина дотам или всичко ще остане на ниво предизборна пушилка, предстои тепърва да разберем.#
След като през последните седмици няколко пъти беше ,,засилена‘‘ от здравната министърка Таня Андреева чрез медиите, директорът на Фонда за лечение на деца д-р Ива Станкова все пак подаде оставка. Тя встъпи на поста през октомври миналата година и за краткия си престой успя да си навлече гнева на куп неправителствени организации и членове на обществения съвет към фонда. Причините за оттеглянето и бяха обявени, като лични.#
Административният съд отмени заповедта на изпълнителния директор на „Летище София“ Христо Щерионов, с която столичното дружество отдаде под наем заведенията за храни и напитки на двата терминала. Съдът откри редица нарушения в проведения конкурс – твърде къси срокове за подаване на документи, нереално високи критерии към кандидатите, както и появата на един от победителите в медийното пространство, дни преди да бъдат обявени резултатите.#
Остава неясна официалната позиция на България относно ситуацията в Крим. След многочасови заседания, депутатите така и не стигнаха до консенсус по темата. Нито една от трите предложени проектодекларации не бе приета. От ГЕРБ настояват за проевропейска позиция, заклеймяване на руската намеса в Украйна и колаборация с европейската комисия, относно налагането на санкции спрямо Русия. От ,,Коалиция за България‘‘ също се обявиха за запазването на териториалната цялост на Украйна, но без налагането на санкции, а от ,,Атака‘‘ поддържат изцяло проруска позиция и не признават новата украинска власт. Външният министър Кристиан Вигенин пък мина и през трите гледни точки в рамките на седмица. Станишев се уплаши за българското малцинство в Украйна, а премиерът Орешарски предупреди, че евентуални санкции срещу Русия, ще рефлектират пряко върху България, като дори намекна за евентуално българско вето в европейската комисия, относно въпроса със санкциите. Ход, който за пореден път би ни навлякъл гнева на държавите от ЕС, чието търпение към нас започва все повече да се изчерпва. Впоследствие президентът Росен Плевнелиев свика извънредно заседание на Консултативния съвет за сигурност на 24 март. Очакванията са след него страната ни най-накрая да излезе с официална позиция по казуса Крим.#
На 16 март в украинската автономна област Крим се проведе референдум за присъединяване на областта към Русия, като и до този момент единствено от Москва признават резултатите от него. Броени часове по-късно руският президент Владимир Путин обяви официално анексирането на Крим. В отговор САЩ наложи визова забрана на руски дипломати, а дни по-късно стартира процедура по въвеждане на икономически санкции. От Русия отговориха с контрасанкции на няколко американски сенатори и съветници на Обама. ЕС също включи редица руски дипломати в ,,черния списък‘‘, но на този етап се въздържа от икономически мерки. За пръв път от години в медийното пространство отново се заговори за ,,студена война‘‘, ,,желязна завеса‘‘ и дори за Трета световна война. Междувременно продължава руското струпване на войски в Крим, а откъслечните им сблъсъци с украински военни части зачестяват. В опит за сваляне на напрежението украинската армия започна постепенно изтегляне.#
В съседна Турция започна блокиране на социални мрежи. Пръв пострада ,,Twitter‘‘, който бе напълно блокиран на територията на цялата ни Южна съседка. Причината – уличаващи тамошното правителство записи на телефонни разговори, които изтекоха и се разпространиха мълниеносно в интернет именно, чрез ,,Twitter‘‘. Премиерът Ердоган ги определи, като: ,,фалшифицирани и монтирани‘‘ и нарече социалната мрежа ,,бедствие‘‘. Последвалата остра реакция от страна на еврокомисаря за цифровите технологии Нели Крус, както и от турския президент Абдула Гюл не спря Ердоган и той се закани и към други интернет платформи, като ,,Facebook‘‘ и ,,Youtube‘‘, че ще последват примера на ,,Twitter’’. За щастие на хилядите потребители, в XXI в. съществуват много начини за криптиране на интернет връзката, които позволяват блокирането да бъде заобиколено, така че търсената цензура трудно, ще постигне желания ефект. Припомняме, че на 30 март в Турция, ще се проведат местни избори.#
Публикувано в брой 32 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: