Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо, всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и с лошото. На Калуньо му стана тъжно.
По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2 974 души, без 19-те терористи. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави…
Можеш ли да вземеш живот, който не си дал?
Най-малко 135 души са загинали и над 300 са ранени при 7 бомбени експлозии в Мумбай (бивш Бомбай) – финансовата столица на Индия, предадоха световните агенции във вторник – 11.07.2006…
Той спря. Стори му се… не, не беше кучи вой, не беше писък. Друго беше. Ето пак, повтори се същото, същият вой, тъмен и пронизителен, от който косите на душата се изправят. Не беше вой. Песен беше. Беше диво и страшно да чуеш песен в тая човешка пустиня…
31 май 2014. Дванайсет души загинаха при експлозия в югоизточната афганистанска провинция Газни, а най-малко петима са ранени. Това съобщи вътрешното министерство на страната, предаде ИТАР-ТАСС… Подобни устройства взеха миналата година 962 цивилни жертви в Афганистан, а 1928 мирни жители бяха ранени, информира мисията на ООН в страната.
… Пееше жена. Започне и спре, пак започне. От ниско, издълбоко – издигне се нагоре, реди някакви неразбрани думи, реди, реди. И секне изведнъж. Поеме дъх, постои. И почне пак – издълбоко, същото, все същото, отначало, от дълбините на мъка…
Двама маскирани мъже нахлуха в офиса на сатиричното списание Charlie Hebdo в Париж и откриха огън към беззащитни журналисти, оставяйки след себе си 12 мъртви…
… Гласът се дигна нагоре и не можеше да се знае песен ли е това, плач ли, или смях. „Охо-хо-хооу!… Дечицата!… Мамините дечица!… Няма ги дечицата ми, дечицата… дечинката ми няма…
Терорът и насилието в Нигерия зачестяват след налагането на шериата в северните й части. Публикуването на карикатури на Мохамед в датски вестник през 2006 г. изостря този проблем и в последвалите сблъсъци десетки църкви и джамии биват изгорени, а най-малко 100 души загиват. Две години преди това в Кано при друг сблъсък между християни и мюсюлмани загиват 2000 души. През 2010 година пък след организирана от радикални мюсюлмани атака срещу мирно християнско население край Джос, избухват нови сблъсъци при които загиват между 300 и 500 души.
Къде са ми дечинката?… Охо-хо-хооу!… Милите дечица на мама… Къде са ми дечинката… няма ми дечинката… Мамините дечинка на мама… дечинката, дечинката… Милите на мама. Охо-хо-хоу!“
Бойците на „Боко Харам“ убиха дузини хора и изгориха домове в североизточния нигерийски град Бага през изминалите два дни… четем в The Guardian на 8-и януари, един ден след терористичната атака в Париж. На 10-ти януари, два дена по-късно… стотици тела, твърде много, за да бъдат преброени, лежат в нигерийския град Бага, след атаката на терористичната групировка „Боко Харам” същата седмица, която международната неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести интернешънъл” нарече „най-смъртоносното масово клане” в историята на „Боко Харам”.
Той разгърна храстите и се стъписа: там се дигаше купчина човешки кокали, облечени в дрипи или голи, човешко месо, разръфано и скапано, с червеи, които въвреха в купчината и побляскваха влажно в шарената сянка на градината; човешки глави с изкълвани очи го гледаха с празни очни дупки, човешки черепи, от които висяха парцали кожа, изпреплетени с коси. Едно месиво от някога живи човеци… Той ги гледаше като магьосан и не сещаше ужасната воня. Гарваните продължаваха да ходят наоколо, човкаха из тревата и го поглеждаха. И полека, предпазливо пак приближаваха камарата от човешки остатъци. Тежки, големи гарвани, синьо-черни гарвани, с клюнове синьо-черни и здрави като чукове. Бяха свикнали с мъртвите човеци и не се бояха от живите…
Областният управител Баба Аба Хасан заяви, че повечето жертви са деца, жени и възрастни хора, които не можели да бягат достатъчно бързо, когато бунтовниците нахлули в Бага, стреляйки с гранатомети и автомати по жителите на града. Предишният най-кървав ден за Нигерия бе покушението срещу невъоръжени пленници на 14 март 2014 г. в град Майдугури. .Amnesty заяви, че сателитни изображения показват над 600 убити души на този ден.
Настръхнал гладен пес с увиснал корем влачеше някаква голяма космата тъмна топка. Песът спря, спря и човекът; двамата, застанали един срещу друг, се гледаха в очите. Тогава песът остави топката на земята, набърчи нос, зъбите лъснаха – няколко пъти вдъхна и издъхна толкова злоба срещу човека, че човекът неволно отстъпи. Песът отново пое топката си, премина улицата на ребро, като потичкваше ситно и все поглеждаше свирепо към човека – боеше се да не му отнеме топката. Тогава човекът видя, че тая топка е глава на човек… Все по-гъст ставаше надолу тоя смрад на дим, на окадено, на смърт, тоя задушлив блудкав смрад, от който се обръща душата.
Само седем деца са били събрани с родителите си в Йола, столицата на щата Адамауа, докато 140 други нямат представа дали техните семейства са живи или мъртви, според Саад Бело, координатор на пет бежански лагера в Йола. Сюлейман Дауда, който е на 12 години, сподели, че е избягал в храстите със съседите, когато екстремистите нападнали селото му, Ашкира Уба, в близост до Йола миналата година. „Видях ги как убиват баща ми, заколиха го като овен. Все още не знам къде е майка ми”, казва той пред Асошиейтед прес в бежанския лагер Дауаре в Йола.
Защо, господи, боже мой? Защо?… Той стъпи на нещо меко, то примърда под крака му и изхруска – и веднага с погнуса отдръпна крака си… Той се наведе и го взе това нещо, погледна го и тутакси го хвърли. Но пак се наведе, отново го взе, извади кърпата си и внимателно го загъна в нея. Беше детска ръчица. Ножът замахнал и я отсякъл на един път, косо и равно. Ножът бил от горнобродско желязо, което не чупи костите, а ги реже като бръснач. Ножът като бръснач отрязал ръчицата откъм пръстите, които се протягали напред, за да потърсят закрила, да се завардят, или да помолят милост. Ножът минал косо, палеца го нямаше, останали само четирите пръста…
Най-малко 19 души загинаха на 10-ти януари, 2015 г. в Нигерия при самоубийствен атентат, извършен от момиченце на десетина години съобщава Франс прес, като се позовава на местната полиция.
Погледът му опря в едни очи, които го гледаха учудено от тревата. Бяха потъмнели, но бяха очи и се познаваше, че били сини, сега мътносинкави, но като че ли още живи – така го гледаха. Беше детско лице, лице на момиченце, по чудо запазено, свито, изсъхнало от жегите, смалено като юмрук, напълно запазено лечице. Не бяха го докасвали кучета, ни гарвани. Калуньо се наведе и го загледа. Беше като заровено до половината в земята. Той почопли с пръст полека и го обърна. Черепчето не беше заровено. Беше до половината отсечено и празно, задната половина я нямаше, останала бе само предната с лицето. Той дълго стоя приклекнал и гледа това лице. Изсъхнало, то беше като живо, непокътнато, гледаше учудено, сякаш още се чудеше какво бе станало с него; и ужасът на това, което бе станало с него, отминал. Останало само учудването…
„Боко Харам“ е радикална нигерийска ислямистска секта. Главна цел на организацията е въвеждането на шариата на цялата територия на Нигерия и изкореняване на западния начин на живот. Дейността на организацията е концентрирана основно в северните нигерийски щати Йобе, Кано, Борно и Кадуна. През юли 2009 г. над 800 човека са убити при сблъсъци на организацията с полицията в град Майдугури. Същият месец Мохамед Юсуф е заловен от нигерийските сили за сигурност и е застрелян в ареста след няколко часа. На 16 юни, 2011 г. атентатор самоубиец детонира експлозиви на паркинг за автомобили пред централното полицейско управление в Абуджа. На 26 юли 25 души са убити от експлозия на бомби в квартал Дала на град Майдугури. На 25 август членове на Боко Харам нападат полицейски участък в Гомбе, убивайки 4 полицаи и войник, след което нападат Фърст банк и Юнион банк, като убиват 7 служители и отнасят неизвестна сума пари. На 26 август кола-бомба се вряза в сградата на ООН в Абуджа и убива 24 души, като ранява още 76. На 4 ноември над 65 души са убити в град Даматуру и село Потиксум. На 25 декември 28 души загиват при 5 бомбени атентата в 4 нигерийски града.
А другите в това време си пасат, пасат си и хабер нямат. Стадото пасе и придава полека напред. И вече е забравило за оня брав, дето приврещял и се задавил в кръвта си. Хич беля не го е и забелязало… Нож чака всички, кво има да му се мисли толко. Нож. Паси – сега-засега… И стадото пасе. Казали му да опасе едно село – и опасло го. Какво е виновно стадото? Къде сите – там и гол Асан. Квото за сите – това и за Асан, голия. Паси днеска за днеска. Паси и не дигай глава, и не чакай, не гледай утрето. Утре нема… А той гледа и чака. Нещо е сбъркан, повреден е нещо. Гледа и чака… Но стадото не е стадо, а глутница. Пак е стадо, но казали му да стане глутница – и става глутница. И изяда друго стадо. После пак става стадо, което може да бъде изядено от друга глутница. И край няма тая…
Федерална република Нигерия е най-многолюдната африканска страна, с население от 152 000 000 души (на осмо място в света по население), държава в Западна Африка, граничеща с Бенин на запад,Чад и Камерун на изток, Нигер на север и Гвинейския залив на юг. Християнството и ислямът са двете основни религии, като мюсюлманите са по-многобройни в северната част на страната. Официалният език в страната е английски. Нигерия е богата на природни ресурси и е сред 10-те най-големи износители на нефт в света. Гвинейският залив и най-вече неговият шелф имат огромно икономическо значение за региона. Нигерия, Екваториална Гвинея, Камерун и Габон са разработили огромни нефтени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото крайбрежие на залива…
За всички има от тая земя, за всички. Всички са братя и тряба да живеят като братя… А не живеят. Все недоволни от нещо. Все търсят нещо и не го намират. Чоплят нещо слепешката, бутат се насам и натам като овни. Един скача и се буни, друг скача насреща му. Като кучета се ядат. И няма край тая. Защо е така – Калуньо не може да разбере. Може да е и така: хората не разбират езика си. Един език, а не го разбират. Един говори едно, друг друго – то е едно и също, но казано другояче… Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе… Човекът е гост на тая земя. Гост – и малко му тряба. Не съвсем малко, но и не чак толкова много. Но непременно му тряба това, ето това: една коса, едно такова зелено ширане, това слънце и тая сива кукувица, която се е скрила там, в сенките на гората, и кука ли, кука. Толко му тряба на човек. А той не гледа това. Зинал, ламти… а това, най-голямото, не гледа…
Терминът тероризъм е производен от латинския термин „Terrere” и означава „карам да трепери”. Терор кимбрикус е аварийно положение в Рим, обявено в отговор на похода на воините от племето Кимбри през 105 година преди новата ера. Френският народен конвент обявява през септември 1793 година, че „терорът е дневният ред“. Периодът от 1793 до 1794 година е наричан regime de la terreur („царство на терора“). Максимилиан Робеспиер, водачът на френската революция, заявава през 1794 година, че „терорът не е нищо друго освен справедливост, бърза, сурова, непреклонна.“ Ангъс Мартин в доклад за парламента на Австралийския съюз пише, че „Международната общност никога не е успявала да разработи приемлива и всестранна дефиниция на понятието тероризъм. През 70-те и 80-те години на 20 век опитите на ООН да дефинира термина пропадат, главно поради различия в мнението на различни членове относно употребата на насилие в контекста на конфликти за национално освобождение и самоопределение“. На 17 март, 2005 година комисията на ООН описва тероризма като всяко действие „извършено с цел да причини смъртта или да нанесе сериозни телесни поражения на граждани или невоюващи лица с цел заплашване на дадено население или заставяне на дадено правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на каквото и да е действие.“ Терористичните групи най-често описват себе си като борци за национално освобождение, борци срещу социалното, икономическото, религиозното или империалистическото подтисничество или комбинация от всичко това. Каузите на групировките, възприели тероризма като начин на борба, са толкова разнообразни колкото интересите и стремежите на човечеството. Сред заявените от терористичните организации каузи са социални промени, стремежи, свързани с религиозни убеждения, етнически искания… Тероризмът не се различава от останалите форми на война що се отнася до вземането на мирно население за мишена, но той е стратегия, основана най-вече на психологическия натиск.
Калуньо иска да разбере. Трябва да разбере всичко, от край до край. За да може да живее. Иначе не може. Той иска да живее мирно и тихо – там, в горите. Никой да не го закача, никого да не закача. И всички, всички да живеят мирно и тихо. Защото не може да се живее мирно в размирното. Не може. Размирното, което стои като дигнат нож над врата. И все да извръщаш очи към ножа, за да видиш кога ще блесне като светкавица към врата… Не може да се живее така. Той иска да разбере защо е размирно, кое му е размирното – и да го озапти. Доколкото може. Да го оправи. Доколкото може. Той иска да оправи тоя размирен свет. Това е…
Ако представлява трудност да дефинираме проблема, как търсим решението? Търсим ли нещо? Някой бъдещ историк, изследовател на нашите епохални стремления би могъл да представи цялата хронология на нашето време в една непрекъсваща поредица от по-малки, средни и по-големи терори. Би могъл, ако му е интересно, да ги класифицира, например, по броя на жертвите. Типичното, характерното и особеното общо – жертвите. Вчера – във Франция – толкова килограма, днес в Нигерия – толкова, а утре ако е хубаво времето и имаме късмет – кой знае? Утре не гледайте новините, особено ако ви депресират, те не ви засягат, така или иначе. Няма страшно, ние сме добрите – с нами бог!
Човек може да направи всичко, което пожелае. Ако истински пожелае. Не го оставяйте. Човек може всичко и няма да умре, докато не го направи. И аз няма да умра, докато не направя всичко. Всичкото… то е да хвана за врата, да сграбча в шепи онова дебеловратото, огромно Зло. Няма да умра – просто защото не съм направил всичко. Докато не извия врата на Злото, докато не го усуча като връв. Защото не мога, не мога, не мога иначе. Защото не съм, ако не мога.
Иначе не може да се живее. Просто не може да се живее. Не може. Иначе няма зелени ливади, ни кукувици и коситби, и никога няма да светне синьо-синьото небе. И тревите, които се полюшват от полъха, сочни и затоплени от слънцето – ще изсъхнат в сърцето му завинаги. И нищо няма да има на тоя свет – докато го има това. Нищо.
Цитатите, представени в курсив, са от „Калуня – каля“ („Хермес“, 2014) – един роман на Георги Божинов (1924 – 2004), писател и журналист, кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен от всякъде и до края на живота си остава без работа. Книгата е завършена около 1980 г., издадена за първи път през 1988 г. Името й означава „кулата на Калуньаа“ (Калунь ага) – издигната в началото и разрушена в края на романа. Калуньо е българо-мохамеданин, помак от потурчените български земи, главен персонаж и призма на пречупване на случващото се в книгата. „Калуня-каля“ е уникална именно с тази си перспектива, без предразсъдъци, но и без патос – доброто и злото в хората нямат етнически и верски профил. Според Деян Енев времето е около Априлското въстание, макар че жалони за това в книгата няма. Поуките са повече философски, отколкото исторически. Или защото Георги Божинов е философ по образование, и/или защото възможните екзистенциални изводи са по-важни от геополитическите.
Ти нали ми разправяш, че не искаш да се бъркаш. Анджак. Неправият точно това сака – да не му се бъркат. Ще рече – ти му помагаш…
Коментирайте чрез: