Държавата, в която министър на културата е човек без елементарна култура на общуване.
Държавата, в която министър-председателят използва речник, присъщ на дървар.
Държавата, в която министър на икономиката обяснява на световноизвестен професор по приложна иконимика и баща на Валутния борд, че твърденията му за ситуацията у нас са неверни.
Държавата, в която здравен министър се грижи повече за рейтинга си, отколкото за здравеопазването.
Държавата, в която начело на Министерство на вътрешните работи застава социолог.
Държавата, в която реформатори реформират тролове и дронове.
Държавата, в която едно извинение във фейсбук е абсолютно достатъчно на избирателите, за да простят на избраниците си грешките.
Държавата, в която гнилите ябълки на съдебната система са се заели да я променят.
Държавата, в която след клип от музикална вечеринка на скандален банкер и шеф на уж контролиращ го орган последствия, оставки и въпроси няма.
Държавата на тефтерите с имена и записи, които си остават във Фейсбук и медийното пространство, но не и в прокуратурата.
Държавата, в която участници в източването на четвъртата по големина банка са част от комисия по разследването на случая.
Държавата, в която управляващи и опозиция играят в един отбор.
Държавата, в която критикуващите системата успяват да се намърдат в нея и замлъкват.
Държавата, в която собственик на водещ футболен отбор и председател на най-голямата организация на работодателите нарича журналист “олигофрен” и никой от гилдията не реагира.
Държавата, в която журналисти в националното радио получават в отговор на протеста си “По-добре с малка заплата в голямо радио, отколкото без заплата на борсата”.
Държавата, в която журналистиката работи в услуга на силните на деня.
Държавата, в която най-грешните първи хвърлят камъка.
Държавата, в която историята е въпрос на гледна точка и лично тълкуване.
Държавата, в която в Античен театър се провежда чалга концерт.
Държавата, в която отговорността е колективна, а безотговорността – повсеместна.
Държавата, в която пешеходната пътека е най-рисков участък в градската среда.
Държавата, в която на човек се пада по университет.
Държавата, в която на човек се пада по хотел в морските курорти.
Държавата, в която общите блага са в ръцете на частно-мутренски интереси.
Държавата, в която младо момче успя да предизвика опашки пред книжарниците, а бе оплюто.
Държавата, в която начинът, по който изглежда човек, може да доведе до смъртта му в МОЛ.
Държавата, в която допингът е национален спорт.
Държавата, в която интеграция е пожелание и дума в отчетите на организации, усвоили не малко пари, за да я случат.
Държавата, в която езикът на омразата не се наказва, а получава аплодисменти.
Държавата, в която се мери кой е по-по-най влиятелен в една виртуална реалност.
Държавата, в която протестите се случват заради самото протестиране.
Държавата, в която откриването на метро и магистрала е съизмеримо с откриването на лек за СПИН.
Държавата, в която риалити форматите имат повече зрители на вечер от театралите в страната за година.
Държавата, в която “Тук не е информация”.
Държавата, в която се работи на принципа “За тия пари, толкова”.
Държавата, в която всеки закон може да бъде оборен със силен адвокат.
Държавата, в която неплащането на данъци е повод за гордост.
Държавата, в която всеки, който спазва правилата, е будала.
Държавата, в която всички разбират от всичко, но никой не се занимава с това, от което разбира.
Държавата на оксимороните. #
Коментирайте чрез: