Първите две седмици на 2014 г. ни донесоха емоции, които занимаваха страната през по-голямата част от времето и отклониха общественото внимание от други, далеч по-важни проблеми. Схемата не е нова и се прилага от всички управляващи, които използват скандали и пикантерии, а ние се хващаме безотказно на въдицата. И кучето лае, а керванът си върви…
Тънка червена линия
Този път обаче беше премината една граница, която не бива и не може да бъде толерирана. Същата невидима нишка се скъса и с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. От онзи момент преди 7 месеца досега властта се окопава в своята безморалност и липса на всякаква етика и застава ясно и недвусмислено от другата страна на барикадата спрямо народа. Демокрацията се потъпква, столицата е затворена от хиляди полицейски сили, член Първи на Конституцията на Републиката избледнява дори на хартия, понеже никога не е бил прилаган на практика.
Случилото се с Волен Сидеров трябва да ни покаже две неща. Първо, че ние продължаваме да сме склонни да ни заблуждават с шоумени и шутове. И второ, че управляващите не са си взели поука от историята с Пеевски, както упорито ни убеждаваха. Тъкмо напротив, продължилият над 220 дни протест ги закорави и ги направи напълно бездушни. И вече съвсем не си дават сметка как ще обитават съвместното ни пространство занапред. Няма да реагират, защото не искат да реагират. Защото имат други приоритети.
Има ли пилот в самолета?
Всъщност последните дни трябваше да преминат основно в разговори по поредните доказателства колко вредна е тази власт за страната – опорочените конкурси за избори на главен съдебен инспектор и за изпълнител на Южен поток, предложеният от Правителството нов Наказателен кодекс, обсъжданият на закрито заседание нов Закон за образованието, тихомълком подписаните нови заеми, подготвяният точно преди изборите за Европарламент нов Изборен кодекс и т.н.
Всъщност трябваше да си говорим за това, че Държавна сигурност се активизира явно, изпълзя от дупките и настъпва агресивно в публичното пространство. През агент Гоце (Георги Първанов), който възкреси проекта АБВ, за да „удари през ръцете“ Станишев, а всъщност в очевидна сделка за новото БСП. През агент Буда (Бойко Борисов), който сключва тайни сделки за Белене с Румен Петков срещу подкрепа за АБВ. През агент Павел (Лютви Местан), който панически спуска опорни точки и възкресява скелети от гардероба. През агентурния апарат в църквите, който активно прокламира, че протестите са вредни за вярващите. Не, комунистическият репресивен апарат не е слязъл от сцената. Тъкмо напротив – никога не е излизал, а спокойно и търпеливо изчаква своя миг. Такава агресивна активизация може да означава само едно –
политическата класа се готви за парламентарни избори.
В този стремеж обаче тя стигна дъното на моралното си падение и неуморно и безспирно копае надолу. Не познава други посоки. Но познава средствата на манипулацията, медийните чадъри, лъжата и обслужващите псевдоврагове. Разчита на своите пиари да прокламират определени теми и удобно да бъдат забравяни други. Щом не са го давали по телевизора, значи не се е случило.
Добре че все още има качествена журналистика и търсещият човек може да бъде информиран и да направи правилните избори. Властта обаче разчита на нашата слаба памет и на традиционното ни подсъзнателно усещане, че „тогава беше по-добре, а сега гледай какво става“. Не, приятели, сега и занапред ще става това, което ние си направим и позволим.
Кои ние обаче? И какво да направим? Имаме ли въобще шанс?
Той е само един. Ясно да заявим какво искаме да се промени в тази страна, да очертаем тези задължителни общи посоки, около които всички да се обединят, да настояваме за тях и да отстоим своята морална позиция в деня на следващите избори с информиран вот, свободен от медиите и структурите на Делян Пеевски, Цветан Василев и ТИМ.
Казват, че пътят от дъното е само нагоре.
240 души опровергават този афоризъм.
Нека ние опровергаем тях.
Публикувано в брой 23 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: