Измина една година. Една година битка за морал, справедливост и достойнство. Преди една година правителството „Орешарски“, току-що сформирало се, промени закона за ДАНС специално за един човек, който бе назначен за шеф на държавната агенция. Делян Пеевски се превърна в събирателен образ на безобразията, безскрупулността и липсата на морал у родните политици. И до днес никой не даде отговор КОЙ предложи въпросната личност за този пост.
На прага на оставката сме. Година по-късно нашата първа цел е на път да стане факт. Но как? Под нашия натиск и недоволство? Под пролятата кръв на студентите? Под силните сътресения, породени от тяхната окупация? Не. За съжаление. Тази оставка ще дойде заради междупартийни договорки, които няма как да знаем. Политици, които удържаха на твърдия натиск на народа си, които манипулираха до болка общественото мнение, изведнъж решиха, че обществото не подкрепя управлението им. Има нещо нередно, но какво е то? Предстои да разберем. Този хитър ход не трябва да ни разколебава и да заглушава нашия категоричен глас против тази система. Тези борби за това коя мафия да управлява не ни донася удовлетворение. Ние искаме управление, което да служи на народа, а не на определени икономически кръгове, без значение кои са те.
Съратници, ние пораснахме с една година. Научихме много в борбата през тази година. Показаха се истинските лица на много политици. Видя се те в чия услуга се поставят. Тази година ни научи на солидарност, толерантност и ни обедини. Колкото и да се опитваха управляващите да ни разединят, ние останахме заедно. Можехме ли вечерите през тази година да прекараме със семейството си, вместо да протестираме по улиците, да окупираме университетите, да пишем по блоговете си? Можехме. Но жертвахме личния си живот, за да спим спокойно с мисълта, че сме направили всичко по силите си, за да има една по-добра България. А това е наш дълг. Група „Кикимора“ по този повод изпя:
Как живяхме, как ще живеем,
а как ли – нашите деца?!
Младост, повяхнала по барикадите,
кръв, съсирена в пръстта.
Да, това е песен, която беше посветена на нашия протест. И не беше единствената. Песни бяха посветени и на Ранобудните студенти. Културният аспект, който се развива в даден процес, е едно от най-показателните неща за правотата на едно дело. В нашия случай определено имаше такъв аспект.
Днес виждаме как коалиционните партньори се карат помежду си с идеята да намерят най-удачния вариант да се задържат в управлението и занапред или да не изпаднат от властта изобщо. Затова има и толкова маневри, толкова лицемерие дори между най-големите „приятели“. Те са на принципа „нищо лично, просто бизнес“. Щом всичко е бизнес, значи няма правила и всичко е позволено. Независимо дали е насочено срещу народа или срещу дясната ти ръка.
Какво се случи изведнъж, за да разберат управляващите, че всички ние не сме соросоиди, гербаджии и костовисти, а гражданско общество? Защото и Местан, и Станишев изразиха съгласие, че правителството „няма достатъчно обществена подкрепа“. Промени се това, че ДПС се подготви за друг ход, за който БСП не беше готова и в отговор предложи задължително гласуване, което да пореже ДПС. Всички тези борби в крайна сметка ги плащаме ние, българският народ.
Предсрочните избори са неизбежни. Те вече разнасят миризмата си на цялата територия на страната. Идва времето когато и ние, гражданите, трябва да покажем на какво сме способни. Дали ще допуснем отново престъпници да влязат в Парламента, или ще докажем, че сме европейски народ и искаме нашата дума да бъде чувана винаги. Съдбата ни е в нашите ръце. Нека бъдем отговорни.
Публикувано в брой 42 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: