Изгонването на 17 сирийски бежанци от казанлъшкото село Розово, където току що са се заселили, представлява добър повод да се задават въпроси. Задавайте ги, граждани. Задавайте ги. Понякога няма отговор. Понякога отговор има, но го крият. Понякога, ако въпросът е искрен или проницателен, запиталият печели и без да получи отговор. Никога не оставайте без въпроси. Без отговори е трудно да се живее, без въпроси – невъзможно.
Защо например у нас напоследък се разрастват изблиците на расизъм и ксенофобия, кой е виновен за това и какво ще се случи, ако тази тенденция продължи? Вярно ли е, че за българина е естествено присъща омразата към различните етноси или към други българи които не са от един отбор или партия с него? Ако тези твърдения не са верни, защо се тиражират от определени фактори? Кой подклажда ирационалните емоции, накарали цяло едно село да изгони като „престъпници“ и „убийци!“ току-що заживели сред тях хора? Образът на арабина като олицетворение на световния тероризъм е медиен продукт. Средният българин лесно се подава на внушението на така поднесени образи, тъй като все още не успява да различи измислицата от реалността, нито се научи да подбира и разчита медийните послания, които от 25 години имат съвсем специфично и лесно за разпознаване звучене. Внушението се улеснява допълнително от това, че средният българин няма да хукне да учи обременяващи факти за вековната култура на арабите, техните постижения в медицината, математиката и астрономията, или например че голяма част от сирийците и египтяните всъщност са християни. Покрай другите абсурди, на мнозинството може да е убягнало изключително инфантилното изказване на един начинаещ български националист, притиснат в телевизионно студио с въпроса дали е било срамно за българите да оказват в миналото помощ на различни бежански вълни, например арменската. Националистът, истински българин и истински мъж, с име, което мнозина се оплакват, че не могат да запомнят, и с лицеви мимики, които мнозина се оплакват, че не могат да забравят, отговори: „Важно е да направим разликата, че в този смисъл е ставало дума за наши братя християни“. Всъщност, голяма част от сирийците са именно християни, но в подобен момент на евтина реторика фактите нямат значение. Важни са емоциите, а те се насаждат най-сигурно с гръмки и абстрактни фрази, зад които не стои нищо.
Навлязлата в България бежанска вълна от Сирия, накара медиите да гръмнат какви опасни и страшни престъпници нахлуват у нас и само чакат удобен момент, за да предизвикат обезбългаряващ апокалипсис. Не е смешно. Както не са смешни и анекдотичните теории за едва ли не божествено предопределената за успех българска раса, която пречи на световния ред, и чийто възход масони, евреи, турци и други тайнствени елементи дружно заговорничат как да провалят. Тревожна е жаждата, с която средният българин търси обяснение на провалите си във външни враждебни сили. Всъщност, виновни за провалите ни на личностно и обществено ниво са нереалистичният подход към живота и бягството от отговорност. А в момента поредната, но не и различна от другите, посттоталитарна власт у нас се старае да доразвие тези порочни нагласи, да досъбуди задрямалата любов към „най-хубавите години от нашия живот“, да залъже глада към просперитет у редовните си жертви – електоратът, който няма способността самостоятелно да съзре алтернатива, да създава перспективи, който не умее да подема инициативи и който може да оцелее само при силно социализирана и краткосрочно безотказна в дивидентите си икономика. Причината да не успяваме като нация не са лошите сирийци, а именно това презрение към отговорността, самостоятелността, инициативата, в тоталната липса на реализъм.
Надъхването с ирационални емоции към нереалистично внушен образ на враждебни елементи е идеална платформа за допълнителни манипулации. Верен на отработения си стил, националист номер едно Волен Сидеров привика в София симпатизанти от цялата страна на митинг срещу лошите сирийци. Чували ли сте за политическа партия, която организира протест срещу цяла раса или цяла нация? А чували ли сте за политическа партия, която свиква такива протести в рамките на кампанията си за изборите за Европейски парламент? Разбира се, на логото на „Атака“ не пише „Можем всичко“, но то е от чиста скромност. Наскоро в един от последните броеве на вестничето им „Атака“, на първа страница се мъдреше статия с експресивното заглавие „Европерверзията“. На вътрешните страници бяха разположени снимките на кандидатите им за изборите за Европарламент. Чували ли сте за политическа партия, която се явява на избори за Европейски парламент, развявайки лозунга за европерверзията? Не сте, и то защото не четете правилните вестници.
Ако най-лошото у Сидеров бе неговата безвкусна клоунада, с халва да го храни човек. Проблемът е, че той подхвърля на общественото внимание най-сложните, плашещи и важни истини по един изопачен начин, и в резултат обществото се отвращава от тях. Освен това, преекспониран по такъв натрапчив начин, националист номер едно върши идеална работа на развихрилите се напоследък жреци на демитологизацията, които набелязаха като мит за развенчаване единствените реални и истински ценности на нацията ни, единствените причини за гордост в националния ни характер – милосърдието и гостоприемството. Защо и в името на какво би било полезно цял един народ да си внуши, че е жесток и шовинистичен, след като столетия наред, сам притискан, е намирал пристан в жертвеността и милосърдието, не е по силите на нашия площаден вестник да отговори. Това обаче нито отменя въпроса, нито отменя опасността от престараване в развенчаването на истински ценности и насаждането на тяхно място на нови и също толкова митологизирани стериотипи, предразполагащи към забрава и обезличаване.
За това какво точно се е случило в Розово, най-вероятно няма да научите истината нито от нас, нито от вестник „Атака“, нито от която и да е друга медия. Ще научите истината, като станете в 6 сутринта в някой почивен ден, хванете някой ранен влак за Казанлък, и отидете в Розово лично. Какво ще видите там? Кой знае. Може би истината. Искате да разберете що за хора са сирийците? Идете в бежанските им центрове, попитайте ги – някои от тях вече говорят сносен български. Искате да разберете колко струват новините и внушенията, които ви пробутват – идете на пазара или на гарата, пъхнете се между хората. Едно нещо няма да намерите със сигурност: чиста нация и чиста раса. Не и на тази географска ширина и в този исторически момент. Тук отдавна живее необратимо смесен генетичен фонд – и толкова по-добре. Чистотата и изобщо каквато и да било хомогенност и обособеност на расата или нацията е фикция, нещо повече – настойчивото расово и социално инженерство говорят за комплекс, за херметизиране на сектантски принцип, за чувство на непълноценност сред различните на теб и търсене на опора в униформеността. Фашизмът започва именно с безкритичното митологизиране на еднаквостта, и то на физиологическата еднаквост. Еднообразието и генетичният комплекс никога не са признак на сила, а на откровена слабост, която много добре направляват онези, чиито порочни практики изискват около управлението и присъствието им да се създаде димна завеса от митологизирани полуистини и разрушителни емоции. Както се вика, риба се лови най-добре в мътна вода. А рибата сме аз и ти, и българи, и роми, и сирийци. Всички ще си останем материал за нечий нелегитимен просперитет, ако не се научим да разпознаваме симптомите на ситуацията, логиката на събитията и източниците си на информация.
Най-сложното е, че инциденти с бежанци наистина имаше. При един от тях беше ранена българска гражданка. Именно тук е перверзията. Някои медии веднага нарекоха нападателя сириец, други съвсем злонамерено отказаха да го определят, но раздухаха вече създадената истерия със сирийските бежанци. В резултат всички решиха, че сирийците масово нападат български граждани. Накрая се оказа, че човекът въобще не е от Сирия, а от Алжир. В България никой не си дава труд да уточни фактите, които определят разликата между алжирски икономически мигрант и сирийски военен бежанец. А и въпреки цялата истерия, очевидно на повечето хора в страната им е все едно кой е поредният козел на опущението. Във Франция обаче не им е все едно кой и какъв е човекът, нападнал френски дипломатически служител в пътнически самолет. Там добре знаят, че именно български депутат, лидер на националистическа партия, председател на парламентарна комисия, представителна извадка и олицетворение на патриотичния и мъжествен българин, удари униформен служител на реда. Как мислите, кой е по-страшен – лошите сирийци или Волен Сидеров, който се разхожда въоръжен в Народното събрание и вилнее по улиците на София, и с изпълненията си поставя в далеч по-голяма опасност националната и социална сигурност на страната. Във всяка нормална страна действията на хора като Сидеров са далеч по-страшни от въоръжен грабеж на магазин. Но еснафизирането на представите ни, обезценяването на критериите през последните години доведе средния българин дотам да трепери за денонощния магазин или за бараката на лозето си, но пет пари да не дава за държавата си.
Всяко общество се стреми в името на общ интерес да поддържа етническо равновесие, радикалният расизъм трудно избухва от само себе си без провокации от трета страна. Различията между расите и нациите са естествени, неестествени са претенциите на една или друга раса да доминира на базата на тези различия. Всичко това се прави в облага на масивни интереси. Именно на тази базова платформа съществуват партии като „Атака“ – „да спасим българите, защото турците ще ни превземат“. Политически дивиденти от тази изходна позиция печели… ДПС. Тяхната теза пък е: българите мразят турците, обединете се около нас, ние ще ви защитим. И омагьосаният кръг е налице. Ако няма кой да внушава на обществото, че различните народности не се понасят помежду си, те ще живеят без напрежение.
Думата „толерантност“ изгуби смисъла си покрай прекомерна и нелепа употреба. Далеч повече от толерантността струва да можеш да си спомниш, че си се родил добър. Добрите отношения са далеч по-голяма ценност от комплексите и фантазиите на шовинистите и крайните либерали. Призоваваме към разбиране на хората родени с друг цвят на кожата, с друга религия, с друго мнение. Под въпрос е дали хората са толкова различни по рождение, колкото стават различни с времето, под влияние на редица личностни и обективни фактори. Омразата към другите често пъти има своя скрит произход в омраза към самите нас, в осъзната непълноценност на собствената ни личност. Силната личност няма причина да мрази никого, именно слабите и непълноценните търсят начин да легитимират нищожната си същност, обезценявайки същността на другия. Тъкмо оттам са почнали и там свършват комплексите, които ни пробутват като ценности и политически принципи. Изборът е в наши ръце. Истината никога не е прекалено далеч, създаването на една лъжа е по-сложно и трудоемко от откриването на една истина. А до Розово или най-близкия бежански център е още по-близко. #
Публикувано в брой 37 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: