Дано тиквите узреят, защото клечките са на привършване!“. Последните думи, изречени на 07.12.2006 г. по единственото българско спортно радио – „Гонг“. Минаха 8 години – България продължава да си няма спортно радио. Спортните бази продължават да тънат в разруха. На следващата олимпиада вероятно няма и да помиришем медал. Защо? Защото спортът ни е управляван от тикви – тортаджии, професори по синтаксис, попреяли бизнесмени. Въпрос на време е да умре напълно. Клечките са на привършване.
Драс! Теглим пореден десетцифрен заем. Записваме рекорден бюджетен дефицит. Попълваме многомилиардни дългове на банки със съмнителна репутация. Защо? Защото икономиката ни е управлявана от тикви. Защото настоящият министър дори няма икономическо образование. Защото в икономическата комисия попадна лицето, станало символ на олигархията и корпоративния монопол. Въпрос на време е и икономиката да умре съвсем. Клечките са на привършване.
Драс! Съдебната ни система губи с лекота веществени доказателства. Оставя огромни съмнения за фалшифицирането на други. Главният прокурор говори публично за оказван политически натиск. Предстои пореден разнищващ доклад от ЕК. Защо? Защото и съдебната ни система е управлявана от тикви. Защото в състава на комисията за контрол по СРС попада човек, осъден на първа инстанция за злоупотреба с въпросните СРС. Защото милиони косми побеляха и хиляди зъби опадаха в чакане на съдебна реформа от десет поредни правителства. А тя все не идва и не идва. И да не е умряла напълно правосъдната система, скоро и това ще стане – клечките са на привършване.
Драс! Театри и оркестри фалират. Артисти и музиканти масово спират дейност или емигрират. Чалготеките преливат. Обществото ни проявява повече интерес към победителя във ВИП Брадър, отколкото към международното признание за писателя Милен Русков. Защо? Защото културата у нас се управлява от тикви. Защото собственик на чалга клуб стана шеф на парламентарната ѝ комисия. Защото настоящият министър се занимава повече с влоговете си в КТБ и забраната за тютюнопушене, отколкото с проблемите на самата култура. Защото (както казваше Сашо Авджиев) „върху кутиите от сухи пасти, които се ядат предимно от деца, слагаме фолк певачки“. Културата ни също е на смъртно легло. Клечките и там са на привършване.
Драс! Човекът, заплашвал с бой френски дипломати, бойкотирал европейския химн и обявил се за напускане на ЕС, стана зам.-председател на комисията по външна политика. За репутацията ни навън явно е по-добре да не говорим. Там клечките май свършиха отдавна.
И така, клечка след клечка. Миг светлина – щедри обещания за реформи, нови кредити на доверие, изтъркани прокламации за национално обединение™. И после отново безпрогледен мрак. Клечките гаснат все по-бързо, някои за ужас започнаха да си ги драсват и в буквалния смисъл. Защо? Защото държавата и обществото са сковани от полярен студ. Защото всеки се е свил на завет до стената. Защото, подобно на малката кибритопродавачка, последната надежда отдавна е останала само в мимолетната светлина на клечките.
„Драс! И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден. Бабата улови момиченцето за ръце, прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята; и там, където те хвръкнаха, нямаше нито студ, нито глад, нито неволя.
А в ъгъла, облегнато до стената, стоеше в студеното утро бедно момиченце с червени бузички и с усмихнати устица – то беше замръзнало през последната вечер на старата година“.
Клечките са на привършване. Няма ли да узреят проклетите тикви най-накрая?
Коментирайте чрез: