Властта няма полезен ход. Понеже не произтичат от принципен или ценностен интегритет, политическите й стратегии се обръщат срещу нея. Всъщност властта отдавна не се опитва да изглежда добре, защото знае, че само пристрастените към заблудата вземат имиджа й насериозно. Зависимостта от определени интереси е „порочният знаменател“, който превръща законно сформираната власт в нелигитимна, а управленските й стратегии и отделните й ходове – в серия от провали.
Именно под този порочен знаменател правителството навърши на четвърти септември своите сто дни – гратисния период, в който то настояваше да докаже годността си. Получи го, въпреки че неодобрението към него отдавна прерасна в принципна нетърпимост и въпреки че провалите му отдавна не се възприемат като отделни грешки, а като линия на поведение.
В края на стоте дни нямаше нито разочаровани, нито изненадани. Правителството остана вярно на порочния знаменател и в крайна сметка доказа това, което бе известно от самото начало – че няма право нито на цял мандат, нито на гратисен период. Още дебютните изпълнения на „експертната инсталация“ на Орешарски обезсмислиха гратисния период, разкриха необратимо престъпния й характер и статута му на плодовит производител на гафове.
В това беше и смисълът на „голямото посрещане“. На площада излязоха хора, които отдавна знаят, че оставката е единственият начин да се пресече порочната серия от неприемливи назначения. Излязоха хора, които са напълно наясно, че правителството прави поне по един гаф всеки ден, и то не от некомпетентност, а като част от реализирането на престъпни интереси. За мнозина искането за незабавна оставка е натрапчиво, импулсивно и ограничено хрумване на недоволни от законната власт реваншисти. Истината е по-различна: правителството се доказа като зловредна политическа формация, която работи срещу своя народ. Оттук нататък нещата са съвсем предвидими и само наивници или пристрастени към заблудата биха настоявали, че има смисъл да се дават повече шансове и повече време на Орешарски и кабинета му.
Правителството не подаде оставка на четвърти септември – последния момент, в който можеше да го направи достойно. С което затвърди полезната за протестното движение тенденция на превръщане на първичната и спонтанна самоинициатива в осъзната обществена стратегия. Потенциалът на протестното движение за тези процеси беше доказан още в първите седмици на активността му и утвърден в няколко пикови момента. Протестното движение спечели своите сто дни долу горе по времето, когато правителството окончателно ги загуби. Стойностите са морални, нямат нищо общо с календарните.
Сто дни – сто гафа. Може ли правителството или не може? Да дадем ли още шанс на Орешарски, след като сме наясно, че ще го използва за още гафове? А да дадем ли шанс на Пеев? Кой е Пеев ли? Не знам, но най-вероятно има някъде някакъв Пеев. Сигурно Пеев е следващият гаф. Знаеш ли как изглежда, знаеш ли дали поне по базови оптически критерии си струва заради него да се променят закони, да се подменят идентичности, да се лъже, да се краде, да се настройват полицаи срещу протестиращи, провинция срещу столица? Не познаваш Пеев, а ще допуснеш ли Пеев да стане следващият гаф? Шанс на Орешарски би означавало шанс на поредния негодник, ако питаш мен. Още сто дни означават още сто гафа.
Кой ще е следващият гаф? Как изглежда? Предвидим ли е на базата на станалото дотук? Би било безумно да продължим да вкарваме стойности, съдби, време и ресурси под порочния знаменател на едно правителство, доказало в каква посока смята да използва поверената му власт. Незабавна оставка, ако и да не предлага дългосрочни решения, би прекъснала процеса на разруха, катализиран от престъпните специфики на това управление. За мен лично има голяма разлика дали ще допуснем или ще попречим на това правителство да направи следващия си гаф. Следващият му гаф може да е необратим и личен. Следващият му гаф може да е фатален лично за теб или лично за мен. Следващият гаф може да се случи утре, може да се случва в момента. Лично аз смятам, че не бива да допускаме следващия гаф.
А ако смяташ, че нищо не може да се промени и не виждаш смисъл в обществените динамики, задействани от нетърпимостта към опорочената власт, още повече – ако смяташ, че всичко това не те засяга – значи ти си следващият гаф на властта. Най-успешният!
Публикувано в брой 6 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: