В историческите дни, които преживява България, когато „не българският народ, а българският живот е излязъл навън и протестира“ (както каза поететът Иван Теофилов), ви представяме серия от кратки интервюта „Протестът в първо лице“. Ето какво сподели Красимира Джисова.
Защо протестираш ти самата?
Моите лични основания съвпадат с основанията и исканията на протестиращите – и сега, и през февруари, и миналата година. Ясно насочени срещу олигархията, тези протести целят по същество държавност, законност, справедливост, засилено гражданско участие. С оставката на правителството искаме и оставка на олигархията. Докато не изчезне олигархията, не може да се говори нито за демокрация, нито за политическа класа. За оформянето на политическа класа трябват държавници, не мутри.
Искам веднага да отбележа това, което други се опитват да скрият, надговорят или оспорят: тези протести са надпартийни. Неминуемо ще се появят нови движения и партии, но те ще бъдат следствие от протестите, а не са причина за протестите. Протестите са надпартийни така както и самите партии, колкото и странно да звучи.
Все по-намаляващият времеви интервал между протестите през последните две години много добре указва, че така не може да продължава. Имаме нужда от личности, а не от грешки на тоталитарната манифактура. И причините за тези протести са напълно ясни: завладяването на държавата от мафията и вследствие на това – отсъстваща държавност, потискане на гражданите, излюпване на нови и нови управляващи, които са под контрола на мафията.
Дори хора като мен, представящи си един свят без граници, в който не съществува думата „емиграция“, започнаха да говорят като отдадени патриоти. Смятайте докъде сме стигнали. Или по-скоро – докъде не сме стигнали. Много е важно да си дадем сметка защо се случва така. Защо докато някъде развиват космически туризъм, ние все още полагаме основите на държавата.
Олигархията ни вкара в един репресивен и наред с това депресивен режим, който се родее с тоталитарния. Да, вече никой не ти забранява нищо. Просто правят така, че да не можеш да имаш това, което искаш. Или да го имаш, но на цена, която обезсмисля не само постиженията, но и живота ти.
Проблемите, които постоянно се появяват на битово ниво, не са никак, никак маловажни. Но те са следствие от по-големите проблеми: обезценяването на живота, пренебрегването на човешкия фактор, липсата на държавност и с това – липсата на законност и справедливост, липсата на социални реформи, наличието на фантомна конкуренция, както и на фантомна средна класа.
Какво си пожелаваш?
Най-вече – да нямам мечти, а желания. Повече изпълнимост. И късмет, естествено. При тези отровни обстоятелства.
А на България?
Да се облагороди. Мисля, че това пожелание е много важно и ще се сбъдне, когато разменим местата на приоритетите си, включително в личните си отношения. По принцип човек е склонен да злоупотребява с разликите, не с приликите. Да търси интригата, а не обяснението. Да зачеркне нечие лице само защото не харесва носа. Не е редно да се разделяме едни с други като с някакви предмети. Все едно сме на пазар и имаме безкраен избор.
В края на краищата не можеш да искаш по-добро правителство, а ти самият да не си по-зрял гражданин, по-умен потребител, по-отдаден родител, по-отзивчив приятел, по-предан и щедър партньор, по-великодушен непознат. Няма как да повлияеш на подобна трансформация, ако не успяваш да „обучиш“ самия себе си.
Публикувано в брой 6 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: