Скритата България

0
източник - Bulfoto agency
източник – Bulfoto agency

Изглежда една от странностите в историческата съдба на българите е сколонността да изчезват за определен период от време. След периоди на впечатляващи постижения, след титанични борби, българската нация на няколко пъти и за продължително време спира да подава към света сигнали за своето съществуване.

Така се случва и през един период от почти 100 години – от 1018 до 1087, през които България е завладяна от Византийската империя. След продължителна борба срещу Империята, след няколко внушителни въстания съпротивата на българите утихва, българското землище става кръстопът на варварски нашествия и кръстоносни походи, а историята за могъщата държава на Крум, Борис и Симеон изглежда само фрагмент от пъстрата история на Балканите. Тогава едно незначително събитие – надменният отказ на император Исаак II Ангел да признае земята на два търновски хълма, станали известни по-късно като Царевец и Трапезица, за пожизнено владение на местните първенци Асен и Петър, съчетано с повишени данъци за населението от балканските провинции, довежда до мощно въстание, възстановило българската държава. За малко повече от десетилетие всички български земи са освободени и България се насочва към своя втори Златен век, докато столицата на Империята е опустошена от кръстоносните завоеватели.

Следващото „скриване“ на българите е за значително по-продължителен период от време. Този път Империята-завоевател е Османската. В средата на XVII век никой не би заложил на перспективата възстановяване на българската държава – българите са предимно селско население със земеделски поминък, говорят на десетки диалекти и без нито една своя институция; в официалните си контакти си служат с гръцки и турски език. Тогава един монах събира в малка книжка историята на страната си от изворите, които е издирил след продължително търсене, и тя започва да се преписва на ръка и разпространява от човек на човек. В следващите десетилетия в българското землище изникват 1500 български училища. Век по-късно българите извоюват самостоятелна църква и гъста мрежа революционни комитети опасва българските села и градове. След едно кръвопролитно въстание европейските държави поставят на Империята ултиматум да даде самостоятелност на българите и на руската армия и е позволено да настъпи към Цариград, което дава началото на Третата българска държава.

През втората половина на миналия век, след окончателния разгром на най-масовото и продължително съпротивително движение срещу съветския комунизъм в Източна Европа – горянското, българите отново изчезват. Този път не като име и общи институции, а като общ път и визия за своето развитие. България отново става в придатък на една Империя, а поставените от Империята местни велможи на два пъти официално отправят молба за формалното й присъединяване към нея. Българите, за разлика от другите народи под властта на Империята, не вдигат антисъветски въстания. Будапеща 1956 г., Прага 1968 г., Гданск 1980 г. са събития, от които се вълнуват малцина. Когато през 1989 г. Империята започва да рухва под неразрешимите си проблеми, малцина си представят как българите ще се присъединят към света на свободната икономика, отговорните пред закона и обществото институции и индивидуалната свобода.

Макар и мъчително, много по-бавно и противоречиво, отколкото в останалите източноевропейски страни, чудото се случва и България става част от европейската и евроатлантическата общност. Днес обаче българите отново са изчезнали. Изчезнали са в емиграция, изчезнали са в личните си проекти, личния си бизнес или кариера и малките добри каузи, в които участват. Не се виждат в социологическите проучвания и е много вероятно да не се видят и на изборите. Институциите в страната не приличат на европейските, а икономиката не прилича на функция на честно и законно състезание. Маргинални и дезориентирани групи без никаква визия за бъдещето овластяват на избори зависими управления. В същото време отново една Империя кове свои специални планове за Балканите. Време е българите отново да се появят, да си припомнят какво означава сътрудничество, преодоляване на себичността и егоизма. За нещо повече от един площад и едно лято.

Публикувано в брой 35 на вестник ,,Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *