Две седмици кабинет. Първите впечатления често са лъжливи, затова не може да им се вярва. И все пак – забелязва ли се потенциален реформаторски размах в новото правителство? Виждат ли се положителни индикации? Има ли свеж полъх – в изказванията, в пленумите, в политическото държание?
Набляга ли се на работата вместо на популизма? Усеща ли се вятърът на промяната? Да пускаме ли Скорпиънс?
Нищо подобно. Пускаме Георги Минчев. Отново сме в прашната фонотека и слушаме старите записи. Парламентарните заседания отново приличат на свада в градския транспорт. От устата на повечето нови министри отново се лее напоителен популизъм. Премиерът, отново доволен, се намести в добрата стара роля на месия, припали шейната и полетя над земите родни да сее коледни добавки на пенсионерите. Лично издействани от стиснатия финансов министър. Заваляха и неадекватните изказвания – Лиляна Павлова помоли шофьорите да си стоят вкъщи при снеговалеж, вместо да тормозят държавата да им чисти пътищата. Въпреки сравнително насърчителните си първи дни като министър на здравеопазването Петър Москов успя да стане Пешо Еболата само за нощ след абсолютно ненужно всяване на паника в опит да се покаже колко адекватно работят институциите. Други негови колеги като Божидар Лукарски пък поизчезнаха от камерите (и то за добро), докато съпартийката им Меглена Кунева е заета да унищожава гражданските формати в партията.
Пак се задава свирепа снежна виелица и в лицето на поредния унищожителен европейски доклад относно съдебната ни система. От мухлясалите сандъци отново бе изваден и законопроектът за отмяна забраната за тютюнопушене на обществени места – безспорно приоритетна, важна и проевропейска реформа. Приветствана със салютни изстрели от министъра на културата, който от години страда, че не може да си запали законно пура в кабинета. Стана ясно и че ще бъде изтеглен поредният многомилиарден заем. Отново не за инвестиране в реформи, а за запушване на бюджетни пробойни със силно криминален привкус.
На този етап нищо ново, нищо реформаторско, нищо позитивно – само прозявки, прах, въртяни плочи и втръснало чувство на дежавю. А снегът на спомена вали ли, вали… Първите впечатления често лъжат, дано и в случая да е така.
Уводна статия на брой 47 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: